Полша започва първия в историята си пилотен проект за съкратена работна седмица, след като правителството се стреми да отговори на социалните нужди на служителите.

Предвидено е финансиране в размер до 1 млн. злоти за изпълнението на проекта, в който могат да участват както публични, така и частни работодатели.

Инициативата вече е обект на сериозно обществено внимание, отбелязва Euronews.

Служителите в световен план все по-често заявяват, че са претоварени, и че им липсва баланс между личен живот, здраве и семейство. Статистическите данни от Полша потвърждават това: страната е една от най-натоварените нации в Европейския съюз.

В същото време все повече държави експериментират с „по-интелигентна работа“.

В Исландия, Белгия, Испания и дори в Япония вече са изпробвани или въведени различни модели на по-кратка работна седмица. Резултатите? Предимно положителни: по-висока производителност, намалени болнични, подобрена работна атмосфера.

4-дневната работна седмица: По-щастливи и продуктивни хора, повече ползи за околнта среда

Четиридневна работна седмица: Социалните очаквания са ясни

Пазарът на труда днес е много по-различен от този преди век, когато в Полша за първи път е въведен осемчасовият работен ден.

Технологиите, автоматизацията и промените в обществото означават, че много работни дейности могат да се извършват по-бързо и по-ефективно.

Днес повече от всякога е важно не непременно времето, прекарано в офиса, а качеството на свършената работа.

Колко близо сме до 4-дневната работна седмица и къде са рисковете

Смесени реакции на работодателите

Сред работодателите няма единно мнение, когато става въпрос за четиридневната работна седмица.

Големите компании, особено в творческите и технологичните индустрии, гледат на идеята с интерес. Някои вече въвеждат гъвкаво работно време или тестват по-кратки седмици.

Ситуацията е различна в сектора на малките и средните предприятия, които обикновено са по-предпазливи. Те се опасяват, че по-кратката седмица може да доведе до проблеми с паричните потоци, спад в приходите или необходимост от наемане на допълнителен персонал.

Ето защо финансовата подкрепа от правителството може да бъде от решаващо значение за предприятията, които изпробват новия модел на работа, като ги предпазва от риска от сериозни загуби.

Заради страха от бърнаут: Все повече работодатели проучват възможностите за 4-дневна работна седмица

Ефект върху икономиката

Привържениците на по-кратката работна седмица твърдят, че по-малкото време на работа, не е задължително да намали производителността. Напротив, с по-интелигентна организация могат да се постигнат същите или по-добри резултати за по-малко време.

Проучванията в други държави показват повишаване на ефективността, намаляване на използването на ресурси, по-малко грешки и по-голяма креативност на екипа.

Компаниите от пилотната програма на Острова запазват 4-дневната работна седмица

Разбира се, има и скептици.

Някои икономисти предупреждават, че може да се стигне до увеличаване на оперативните разходи на компаниите и съответно до намаляване на конкурентоспособността или до задушаване на растежа на БВП.

За да се справи с тези рискове, пилотният проект в Полша има за цел да разчита на данни, а не на догадки.

Варшава блести на борсовата карта: Полша печели от растеж, дивиденти и геополитика

Добрият пример

Някои работодатели вече вземат решения за намаляване на работното време.

В Познан, както и кметствата във Влоцлавек, Остжешув, Свебожице или Лешно са само няколко примера за институции, които са решили да предприемат тази стъпка.

Кои са лидерите в успешното прилагане на по-кратка работна седмица

Изводите? Служителите са по-ангажирани, по-малко стресирани и качеството на работата им е по-високо.

Промяната на работния модел не е само организационен въпрос. Това е и промяна в мисленето - от подход, при който се контролира времето, към възнаграждаващ ефективността, доверието и здравословния баланс между професионалния и личния живот.

Въпреки че пилотният проект е свързан с рискове, защитниците му казват, че това е възможност да се гарантира, че професионалният успех няма да бъде заплатен с бърнаут. В Полша това може да е първа стъпка към системна промяна, която мнозина вече очакват.