Бърнаут, неравенство между половете, въглеродни емисии – това са част от проблемите на съвременния живот, които четиридневната работна седмица може да реши, биха казали поддръжниците на идеята.

Противниците ѝ пък виждат само негативи - по-нисък икономически растеж, отслабена конкурентоспособност на бизнеса, напрежение върху публичните услуги, ерозия на трудовата етика.

На фона на този спор има една държава, която вече е изминала голяма част от пътя към 4-дневната работна седмица – Нидерландия.

Страната има най-висок процент на заетост на непълен работен ден сред страните от ОИСР. Средната седмична заетост за хората на възраст между 20 и 64 години е едва 32,1 часа – най-кратката в ЕС, според Евростат.

Все по-често пълното работно време се „сгъстява“ в четири дни вместо да се разпределя в пет, обяснява пред Financial Times Берт Колийн, икономист в нидерландската банка ING. „Четиридневната работна седмица стана нещо много, много обичайно. Аз работя пет дни и понякога хората ме гледат странно, като разберат, че все още работя пет дни“, казва той пред FT.

Страната е една от най-натоварените нации в ЕС, а програмата отразява стремежа на правителството да отговори на социалните нужди на служителите

Полша започва тестове на 4-дневната работна седмица

Всичко започва с жените

До 80-те години на миналия век Нидерландия следва традиционния модел „мъжът изкарва прехраната“. Когато жените масово навлизат на пазара на труда на непълно работно време през 80-те, 90-те и 2000-те, се налага т.нар. модел „един и половина работещ“. Данъчната и социалната система стимулира тази структура. С времето тя става норма, а по-късно и мъжете започват да работят по-малко, особено когато имат малки деца, обобщава колумнистът на FT Сара О‘Конър.

Правителството стартира кампания за „реформа на стила на работа“, която насърчава по-краткото работно време и други гъвкави мерки, както и ограниченията за извънреден труд и платения годишен отпуск

Япония иска да въведе 4-дневна седмица за най-големите работохолици

Опитът на Нидерландия показва, че страховете от икономическо самоунищожение са преувеличени, коментира О‘Конър.

Въпреки по-кратката средна заетост, страната е сред най-богатите в ЕС по БВП на глава от населението. Това се дължи на високата производителност на час и на високия дял на заетите – 82% от хората в трудоспособна възраст в края на 2024 г., според ОИСР. За сравнение това ниво е 75% за Великобритания, 72% за САЩ и 69% във Франция.

Жените в Нидерландия имат високи нива на заетост в сравнение с държави като САЩ, където се работи повече. Освен това холандците се пенсионират сравнително късно. Не че населението не е работливо – просто трудът е разпределен по-равномерно във времето и между хората.

Според 4 Day Week Foundation съкратената работна седмица може да доведе до спад на въглеродния отпечатък на Великобритания със 127 милиона тона годишно, което е еквивалентно на премахването на 27 милиона автомобила от пътищата

4-дневната работна седмица: По-щастливи и продуктивни хора, повече ползи за околнта среда

Това все още не е довело до пълно равенство между половете

Макар все по-често децата да имат т.нар. „татков ден“, когато бащата поема грижите, делът на жените, работещи на непълно време, остава много по-висок. А макар непълното работно време да не означава ниска заплата или несигурност, то все пак забавя кариерното развитие на жените.

Доклад на ОИСР от 2019 г. заключава, че Нидерландия „се представя слабо“ по някои измерения на равенството между половете: едва 27% от мениджърите са жени – един от най-ниските дялове в ОИСР.

Икономиката също страда от недостиг на работна ръка, особено в сектори като образованието. Това създава порочен кръг – липсата на учители прави училищните часове хаотични и непредвидими, което затруднява родителите да поемат по-дълги работни графици, дори ако биха искали.

От оценка на натоварването до промяна на нагласата за минимално работно време – ето какво споделят 10 главни изпълнителни директори

Опитът на лидерите в бизнеса: Как работи 4-дневната седмица

Решенията обаче не са лесни. Ако всички работеха пет дни, щеше да е нужен огромен брой допълнителни работници за грижи за деца и възрастни, защото по-малко хора щяха да могат да се грижат за близките си.

Колийн смята, че Нидерландия теоретично „сама си слага спирачки“, работейки по-малко часове. Но допълва: „Не бих искал да живея и в дистопия, където всички работят повече и от корейските часове, само защото това вдига БВП.“