Това стана ясно по време на официално представяне на новия индекс в София – събитие, на което бяха разкрити както основната концепция, така и методологията зад проекта. Организаторите очертаха причините за създаването му именно сега и подчертаха, че целта е обществото и институциите да получат надежден механизъм за ранно предупреждение при нарастващо напрежение. Бяха представени и първите параметри за измерване, графикът на регулярните публикации, както и примери за това как индексът може да се използва като инструмент за анализ и прогнозиране.

Целта на проекта е чрез систематично измерване на ключови показатели да се проследява до каква степен българите живеят в спокойствие или в тревожност, както и как различните кризисни ситуации, политически събития и инциденти влияят върху нагласите на обществото.

Първите резултати от Индекса ще бъдат публикувани в началото на октомври 2025 г. и ще обхванат данните за третото тримесечие на годината. Оттам нататък той ще отчита регулярно състоянието за всяко следващо тримесечие, което ще позволи сравнение във времето и ще създаде база за прогнозиране.

Методологията на изследването е разработена така, че да балансира дълготрайни и стабилни индикатори с такива, които реагират бързо на текущите събития.

В основата му стоят 21 показателя, обединени в три направления. Първото е „държавност и среда“ и включва икономически и политически фактори като безработица, инфлация, престъпност или природни катаклизми. Второто е „благосъстояние“, което отразява доходите на домакинствата, чувството за материална сигурност, очакванията за цените и доверието в институциите. Третото направление е „публична среда“ и измерва това, което е видимо на повърхността – тонът в медиите и социалните мрежи, броят на протестите, обхватът на позитивната и негативната информация.

Стойностите на индекса ще варират от нула до десет. При равнища под 4 обществото ще се приема за относително спокойно; между 4 и 6 напрежението ще се оценява като средно; над 6 – като високо; а над 8 – като критично и трудно за управление от институциите. Индексът ще бъде публикуван веднъж на три месеца – период, който според експертите е достатъчно кратък, за да улови чувствителността към текущи събития, но и достатъчно дълъг, за да избегне моментни колебания.

„Индексът е едновременно диагностичен и прогностичен инструмент. Той показва моментната снимка, но и подсказва какво предстои“, обяснява Първан Симеонов – политолог и основател на социологическа агенция „Мяра“. Според него именно реакциите на обществото често засилват ефекта от кризите и ги правят по-трудни за управление. Затова е важно да се знае не само какво се случва, но и как хората го възприемат.

Александър Христов, съосновател на Центъра за анализи и кризисни комуникации, уточни по време на събитието, че зад създаването на индекса стои ясната идея обществото да има достъп до инструмент, който измерва не само текущото настроение, но и посоката му на развитие.

„Това е първият подобен проект у нас, който ще ни покаже как социалните нагласи влияят върху политическата и икономическата среда. Индексът ще даде на институциите и организациите възможност да се ориентират навреме и да реагират адекватно“, каза Христов.

Той подчерта, че системното измерване на общественото напрежение ще позволи по-прецизна оценка на кризите и ще помогне за вземането на по-добри решения.

Симеонов допълни, че това е първият инструмент у нас, който систематично ще свързва обществените настроения със социалната и политическата динамика. „Това е инструмент за ранно предупреждение. Индексът фиксира моментната снимка, както обичаме да казваме в социологическите среди, но в същото време може да направи и прогноза. Възможно е да подскаже и кога политическите елити индуцират напрежение, което впоследствие се пренася сред обществото“, коментира той.

По думите му зад това стои дълъг процес на проверка и тестове, които да гарантират надеждността на бъдещите резултати. Специално внимание е отделено на баланса между различните показатели, за да бъдат данните максимално обективни. „Индексът е създаден не просто да отразява моментното състояние, а да показва тенденции и да предупреждава за възможни кризи“, посочи още Симеонов.

Създателите на индекса подчертават, че системата ще предложи и по-задълбочени анализи за институции, компании и неправителствени организации, които искат да разберат какво движи общественото недоволство или спокойствие в даден момент, както и какви политики или комуникационни техники биха имали положителен ефект.

Индексът на обществено напрежение е замислен като дългосрочен проект. Ако първите резултати оправдаят очакванията, той може да се превърне в нов ориентир за бизнеса, институциите и медиите – своеобразен барометър на обществената енергия, който ще помага за по-добро управление на кризите и за по-устойчиво вземане на решения.