Пандемията промени работната атмосфера по начин, по който никой не можеше да предвиди.

Когато офисите останаха затворени и милиони родители започнаха да работят от комфорта на домовете си, голям процент от тях се чувстваха по-скоро облекчени, отколкото разтревожени. Това автоматично означава край на безкрайното пътуване до работа, повече време с децата, шанс да балансираш между кариерата и семейството си без излишни препятствия. Имейли се пишеха, докато супата къкри на котлона, Zoom срещите лесно се водеха и с клинове, а вечерите с приказки за лека нощ бяха гарантирани, пише Fast Company.

Днес, пет години по-късно, експериментът с дистанционния и хибридния модел на работа изглежда доста по-сложен, отколкото мнозина предполагаха, че ще бъде. Гъвкавият график води до безпрецедентни възможности, но и изтрива границите дотолкова, че много от родителите вече не са сигурни дали живеят в нова версия на свободата или в още по-рафинираната клопка на ежедневието.

Но това, естествено, зависи от това как гледаме на адаптивния работен график – като на въже или като на спасителен пояс

В началото новият модел сякаш предлагаше пълна свобода. Родителите имаха възможността спокойно да вземат децата си от училище, без да привличат неодобрителните погледи на колегите си в офиса. Посещенията при лекар вече бяха лесна задача, защото просто можеш да довършиш работата си вечерта. Това със сигурност сваляше напрежението от непрестанния стремеж да бъдеш както съвършеният служител, така и перфектният родител.

Уловката обаче се крие в това, че работата вече е безкрайна. Лаптопът на кухненския плот е едновременно свобода и окови. Известия от Slack съобщенията не спират по време на спортните състезания на детето, а културата на метода „винаги онлайн“ създава невидими граници.

Културни и икономически фактори са водещи в тенденцията по прилагането на гъвкавия модел сред служителите, показва изследване

Обединеното кралство е шампион по дистанционна работа в Европа, Гърция е на опашката

Ако можеш да работиш от всяка една точка на земята, често се оказва, че работиш непрестанно. Психическото натоварване – независимо дали става въпрос за посещения в лекарския кабинет или планиране на детски партита за рожден ден – вече е част от работния ден.

И така, изведнъж „да имаш всичко“ означава да правиш всичко наведнъж.

Илюзията за „интеграцията“

На теория хибридният модел на работа изглежда като златната среда: дните вкъщи са за концентрация и фокус върху работата, а дните в офиса – за срещи с колегите и групови задачи. На практика обаче всичко това се усеща като живот, който се води на два паралелни фронта.

На родителите им се налага да балансират между таблици в Excel и ученически проекти, отчети за тримесечието и бележки за родителски срещи. Постоянният мултитаскинг води до повече прегаряне и чувство за вина, отколкото преди. Работиш, докато си родител. И обратното – родител си, но мислиш за всички онези имейли, които трябва да изпратиш, когато детето си легне.

Митовете и илюзиите да „имаш всичко“ – успешна кариера, както и щастлив семеен живот в едно и също време – винаги са били измамни.

Хибридният модел не разрушава това, а го променя. От баланс между работа и живот бързо се адаптираме към илюзорна интеграция. Но тази интеграция в никакъв случай не може да се нарече хармония. Много родители дори признават, че дните им се струват по-дълги, търпението им – доста по-кратко, а чувството е, че се провалят и в двете най-важни сфери от живота си.

Новите служители се развиват успешно, когато се чувстват подкрепени да работят по най-добрия начин относно това кога и къде изпълняват задачите си

В офиса или с хибриден график – моделът на Microsoft за нови служители

Какво всъщност означава да имаш „всичко“?

Реалният въпрос не е дали родителите могат да имат всичко, а какво всъщност е значението на тази дума в този контекст. Дали тя включва еднаква отдаденост към тримесечните финансови резултати на компанията, за която работим, както и към приказките за лека нощ, които четем на децата си? Или можем да приемем, че в различните моменти приоритетите ни ще варират – понякога презентацията е на първо място, а друг път семейството?

От хибриден модел на работа до съзнателно лидерство – как бизнесът се адаптира към новите изисквания на служителите и пазара

5 тенденции, които ще променят работата ни през 2025 г.

Решението на този казус е да си позволим да избираме кое е важно във всеки различен етап от живота ни. Работодателите също имат роля – чрез поставянето на ясни правила за това кога трябва да бъдем на линия, уважение към личното ни време и предлагане на гъвкавост, която е функционална, а не задушаваща.

А реалността е, че никой не може да притежава всичко. Нито главните изпълнителни директори, нито родителите, които стоят само вкъщи, нито служителите, които работят по хибридния модел. Това, което обаче можем да имаме, е живот, който отразява собствените ни приоритети. Той може да изглежда хаотичен и несъвършен, но поне ще бъде реалистичен.