Винаги 30 минути по-рано – това е стратегията, която актрисата, певица и инфлуенсър с лично състояние от 1 милиард долара Селена Гомес следва за всяка своя среща или професионален ангажимент.

Тя обяснява, че да пристигаш с такава времева разлика има своите предимства.

„Баща ми казва: „Ако си навреме, значи вече си закъснял.“ Това означава, че пристигам 30 минути по-рано, защото ми харесва да съм подготвена, да поздравявам хората и да не бързам“, сподели тя в епизод на подкаста Good Hang with Amy Poehler.

Гомес има право, подчертава Fortune.

Всъщност, 1 от 6 компании се колебаят да наемат току-що дипломирали се висшисти, като повече от една пета от мениджърите по персонал казват, че те често не могат да се справят с натоварването, което се очаква от тях. Приблизително 20% изтъкват като причина закъснението за работа, според проучване на Intelligent.com.

Да бъдеш точен не само спасява Гомес от напрегната обстановка, но е и знак на уважение към колегите и.

„Ако накарам екипа си да ме чака дори 30 минути, ще се чувствам зле. Просто е неуважително спрямо тях. Не всички мислят така, но за мен това означава настроението ми да е провалено през целия ден.“

Пунктуалността може да жертва не само репутацията на служителите, но и милиарди на икономиката. Тези, които закъсняват за работа, струват над 11 милиарда долара годишно, според проучване на The Independent.

Можи би стратегията на Селена Гомес е нещо, от което поколението Z може да се възползва – особено сега, когато все повече работни позиции държат на отговорността, управлението на времето и завръщането в офиса.

Много млади хора все още смятат, че закъснение от 10 минути все пак се счита за „точност“. Това е в ярък контраст с по-възрастните поколения, които възприемат закъснението като признак на непрофесионализъм или неуважение, независимо колко малко е то.

Поколението Z навлезе на пазара на труда в епохата на дистанционната работа, когато гъвкавостта беше по-достъпна у дома. Неговите представители редовно пропускат задачи и закъсняват.

Според проучване на MIT, служителите от поколението Z пропускат средно почти една четвърт от сроковете си всяка седмица, в сравнение с 6% за бумърите и 10% за поколението X. Лъч надежда: част от закъсненията се дължат на управлението на времето, което очевидно се подобрява с възрастта.