Как Китай спечели маратона на терена на зелените технологии

В края на 80-те години на миналия век пионерският сектор на вятърната енергия в Дания отбелязва появата на потенциален нов клиент. Инженерите на Bonus Energy изпълняват поръчка за 13 вятърни турбини за компания от китайския регион Синдзян, доставени по Транссибирската железница.

Дания дори добавя финансови стимули: китайската Xinjiang Wind Energy Corporation получава финансиране от датската агенция за международно развитие Danida за купуването на турбините.

Близо четири десетилетия по-късно ролите са напълно разменени, пише в анализ по ВЕИ темата Financial Times. Китай се е превърнал в глобална сила в технологиите за възобновяема енергия, като доставя над 90% от световните соларни панели и доминира веригите за доставки на батерии, както и преработката на редкоземни материали, които са критично важни за индустрията.

Огромният производствен капацитет на Китай понижи разходите за слънчева енергия далеч под най-амбициозните прогнози на ръководителите в сектора, предизвиквайки световен бум в нейното внедряване. В същото време конкуренцията от Китай допринесе за фалита на цели сегменти от индустрията в САЩ и Европа.

„Ние създадохме пазара за соларна енергия и го направихме привлекателен за инвеститорите, но забравихме да изградим индустриална политика“, коментира Айке Вебер, ветеран в соларната индустрия и бивш съпредседател на Европейския съвет за производство на соларни панели.

Сред западните правителства и официални представители се очертават три основни въпроса:

– как така толкова много от ключовите технологии за зараждащата се индустрия първоначално бяха разработени на Запад, но комерсиализирани в Китай;

– как Китай успя да мащабира индустрията си в момент, когато Западът залагаше на отворени пазари и глобализация;

– и дали по-активната индустриална политика, към която Европа и САЩ се обърнаха през последните пет години, е помогнала да се възстанови част от загубените позиции.

Кои страни от ЕС използват най-много и най-малко ВЕИ?

„Всички проспахме момента, в който китайското правителство реши да даде приоритет на тези технологии за чиста енергия като част от национална индустриална стратегия“, казва пред FT Джефри Пайът, бивш помощник-държавен секретар на САЩ по енергетиката и дипломат, а сега съветник в консултантската компания McLarty Associates.

След като Европа загуби надпреварата със Китай в соларната индустрия, европейските официални лица се опасяват, че местните компании може да не успеят да се задържат и в други технологии за възобновяема енергия. Макар производителите на вятърни турбини в Европа все още да водят извън Китай, конкуренцията от базирани в Китай компании като Goldwind - наследник на Xinjiang Wind - става все по-интензивна.

„Както във вятърната, така и дори в автомобилната индустрия Европа все още разполага със сектори, които може да защити“, казва Михал Мейдан от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „При соларния сегмент това вече е загубено.“

Технологичната индустрия се бори за запазване на данъчните облекчения в САЩ за чиста енергия

В опит да си върне инициативата Брюксел засили използването на търговски разследвания и мита, за да забави навлизането на субсидирани китайски стоки в блока, и настоява за по-решителни усилия за диверсификация на веригите за доставки извън Китай.

Паралелно с това ЕС работи по планове за въвеждане на целите „Произведено в Европа“, подобни на инициативата „Made in China 2025“, която Пекин стартира през 2015 г. с цел увеличаване на местното съдържание на ключови продукти и стимулиране на иновациите.

В САЩ администрацията на Джо Байдън имаше по-активна индустриална политика в сферата на чистите технологии, докато сега Доналд Тръмп поставя силен акцент върху разработването на алтернативни източници на редкоземни материали.

Някои обаче смятат, че тези мерки са твърде малко и твърде закъснели. Фалитът на шведския производител на батерии Northvolt в края на 2024 г. и неплатежоспособността на няколко дъщерни дружества на швейцарския производител на соларни панели Meyer Burger през 2025 г. подсказват, че Европа ще трябва да направи много повече, ако иска да се конкурира с Китай.

Гюнтер Ерфурт, главен изпълнителен директор на Meyer Burger до септември 2024 г., казва пред FT, че свръхкапацитетът в Китай продължава да подкопава европейските компании. „Европа днес е още по-зависима от Китай, отколкото когато и да било“, допълва той.

Китай се превръща във водеща сила в зелената енергия

Развитието на технологии е като бягане на маратон. Европа изпреварва всички в първите 10 км. Но Китай завършва маратона и печели златния медал.

Думите са на Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика.

Аргументът за тях е, че към днешна дата Китай контролира над 80% от производството на всеки ключов етап в изработката на соларни панели.

За да постигне това господство, страната първоначално разчиташе на външна помощ.

Белият дом иска да победи Китай на всяко едно поле. Но какво се случва със зелената енергия?

РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА НОУ-ХАУ И ОБОРУДВАНЕ ОТ ЗАПАДА КЪМ КИТАЙ

Една от ранните връзки е Мартин Грийн – професор в Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който изобретява технологията PERC, впоследствие използвана в около 90% от соларните панели. Това му помага да привлече студенти от цял свят.

Сред тези студенти е Шъ Джънжун – осиновеният син на бедно китайско семейство, изпратен да учи в чужбина от Шанхайския институт в Китай, който завършва докторската си степен при Грийн през 1992 г. През 2001 г. Шъ се завръща в Китай, за да създаде компания за производство на соларни панели, подпомогнат от финансовата подкрепа на град Уси в източен Китай.

Suntech Power впоследствие се превръща в най-големия производител на соларни панели в света и през 2005 г. става първата частна китайска компания, листвана на Нюйоркската фондова борса.

Това поставя и началото на вълна от първични публични предлагания (IPO) в бързо растящата китайска индустрия за соларни панели, които набраха милиарди долари.

По думите на Грийн, няколко членове на неговия екип впоследствие са наети като главни технологични директори, за да бъдат изпълнени изискванията на САЩ за надлежна проверка.

Шъ не е бил единственият негов студент, който се е върнал в Китай, за да създаде компания за производство на соларни панели.

Тази история е само един пример за това как научни изследвания, техническо ноу-хау и оборудване се разпространяват от Запада към Китай през периода от 80-те години до началото на XXI век.

През тези години американски и европейски компании редовно продават производствени линии или друго оборудване на Китай и лицензират или споделят свои технологии в замяна на достъп до китайския пазар.

Общото между различните канали и механизми за трансфер на технологии е ориентираният към учене подход на китайското правителство и компании, казва Расмус Лема, експерт по разпространението на зелени технологии в Университета на Йоханесбург в Южна Африка. „Още от самото начало те имаха стратегическа визия да се превърнат в лидери в тези технологии.“

Рунд пореден: Сблъсъкът на Европа и САЩ продължава на полето на зелената енергия

В продължение на години Германия е сред най-големите износители на оборудване за соларно производство за Китай.

Майкъл Кар, изпълнителен директор на търговската организация Solar Energy Manufacturers for America Coalition, споделя пред FT как по време на обиколка на водещи китайски производители през 2008 г. му било казано, че всички производствени линии са германски. „Ние ги подобрихме с 20%“, добавили домакините, по думите на Кар.

По подобен начин Poly Engineering – италиански производител на полисилиций, ключовата суровина за соларните панели – прехвърля през 2008 г. ключово производствено ноу-хау на китайската Daqo New Energy. Това помага на Китай да разчупи контрола върху доставките на полисилиций, който дотогава се държи от САЩ, Европа и Япония.

Същата година Goldwind – днес най-големият производител на вятърни турбини в света – придобива 70% дял във Vensys, германски пионер в безредукторните вятърни турбини. Пет години по-рано Goldwind вече е лицензирала технологията на Vensys за производство в Китай. По думите на датския изобретател Хенрик Стийсдал Vensys разполага с интелигентен дизайн на гондолата [„мозъкът“ на турбината] и това става основата на ранните машини на Goldwind.

От емблема на прогреса до провал: Соларната централа Ivanpah затваря врати

В ранните години на соларната индустрия през 80-те никой не е имал въображението да повярва, че Китай може да се конкурира на равни начала след 15 години.

Но с нарастването на конкурентоспособността на китайския соларен сектор компаниите стават все по-предпазливи при продажбата на оборудване. „Meyer Burger доставяше техника, но ставаше все по-неспокойна от това колко бързо китайците успяваха да я копират“, казва Вебер, ветеран в соларната индустрия и член на борда на Meyer Burger между 2007 и 2010 г.

Преломният момент настъпва към края на първото десетилетие на XXI век, когато бързото изграждане на фабрики в Китай – насърчено от ключовото развитие на собствената му индустрия за полисилиций – тласка сектора към свръхкапацитет.

Производителите на соларни панели в Германия се борят със спадащи цени, труден достъп до финансиране и китайски конкуренти, които подбиват агресивно цените, но и предлагат разсрочени плащания с падеж над 100 дни.

Плаващите соларни паркове – новият катализатор на енергийния преход

Европейската индустрия лобира пред ЕС за намеса, аргументирайки се, че китайските компании получават нечестни субсидии.

Антидъмпинговите мита, които ЕС наложи на Китай през 2013 г., обаче са били твърде малко и твърде късно, смятат експерти в сектора.

„Европейците просто не можеха да се конкурират“, казва пред FT Антон Милнър, съосновател на Q-Cells – водещ производител на соларни панели.

Компанията му подава молба за фалит през 2012 г. и е придобита от южнокорейската Hanwha. Тя е една от многото компании, станали жертва на жестока вълна на консолидация, която засяга и самия китайски соларен сектор, тогава затънал в дългове.

Suntech на Шъ фалира през 2013 г. Но Китай – който междувременно е постигнал значителен напредък в автоматизацията, ефективността и мащаба – излиза от кризата по-силен. До 2018 г. около 60% от соларните панели в света вече се произвеждат в Китай.

Западните правителства реагираха бавно на последиците от бума на възобновяемата енергия в Китай.

Между 2010 и 2018 г. ЕС първоначално се радва на понижените разходи, донесени от китайските технологии, и не възприема нарастващата търговия с Китай като заплаха.

Джефри Пайът от McLarty Associates посочва, че веригите за доставки дълго време са били приемани за даденост. „Китай предложи изключително привлекателна ценова структура – макар и с множество ‘скрити разходи’, включително често ужасяващи трудови и екологични стандарти“, коментира той.

Кай У, вицепрезидент на Goldwind, казва, че когато Китай навлиза в сектора, той е успял да използва по-нови технологии. Бързото разрастване на инфраструктурата и рязкото увеличение на броя на инженерните кадри правят проектите за възобновяема енергия по-евтини и по-бързи за изграждане в сравнение с много западни държави.

Страната се възползва и от бум в предприемачеството.

Преходът към зелена енергия – Европа между чука и наковалнята

Изабел Хилтън, основател на неправителствената организация China Dialogue, смята, че западните компании са били възпрепятствани от относителната липса на подкрепа от собствените си правителства.

Първата администрация на Барак Обама призна значението на индустриите за чиста енергия и прие законодателство с мерки за стимулиране на производството на чиста енергия, създаване на работни места в сектора на инсталациите, както и данъчни облекчения за производството.

Но дори и тогава „по-голямата част от търговската политика на практика насърчаваше производството на соларно оборудване в чужбина“, казва Кейт Гордън, главен изпълнителен директор на неправителствената организация California Forward и бивш съветник по енергетика в правителството на САЩ. „Това просто беше част от нормалния, неолиберален подход към търговията по онова време.“

Винс Кейбъл, министър на бизнеса на Великобритания между 2010 и 2015 г., си спомня как Зелената инвестиционна банка, която той създава, за да ускори развитието на зелената енергия във Великобритания, е била ограничена от недостатъчно финансиране, преди да бъде продадена на австралийската банка Macquarie през 2017 г.

Закъснелите опити да се използва протекционизъм в подкрепа на възобновяемата енергия понякога дават обратен ефект. След като САЩ налагат мита върху китайския внос на соларни панели през 2012 г., Китай отговаря с по-високи мита върху полисилиция през 2014 г., оказвайки сериозен натиск върху американските компании. Когато американската SunEdison подава молба за фалит през 2016 г., нейните патенти са продадени на китайската GLC-Poly Energy Holdings. Митата също така се оказват трудни за прилагане, тъй като Китай пренасочи веригите за доставки.

One Big Beautiful Bill: Как Тръмп обръща гръб на чистата енергия

Докато се опитват да защитят това, което е останало, правителствата на САЩ и Европа постепенно възприеха много по-настъпателен подход в подкрепата на зелените индустрии.

При сегашния председател на Европейската комисия блокът въведе мерки като по-бърз достъп до европейски фондове, опростяване на регулациите и намаляване на разходите за енергия.

По думите на официални представители някои резултати са окуражаващи. Китайските производители на вятърни турбини не са навлезли значително в Европа, както се опасяваха мнозина. Датската Vestas остава най-големият производител на вятърни турбини извън Китай.

Въпреки това, дори след фалита на Northvolt, усилията за въвеждане на правилото „Произведено в Европа“ се налага да бъдат отложени заради съпротива от страна на държави членки като Чехия.

Във Вашингтон администрацията на Тръмп отменя редица мерки от ключовия Закон за намаляване на инфлацията на предшественика му Джо Байдън, което поражда опасения, че това допълнително отслабва позициите на САЩ в момент, когато Китай изнася все повече чисти технологии по света.

Тръмп също така спря нови концесии за офшорни вятърни проекти и блокира няколко инициативи, застрашавайки сектор, в който САЩ теоретично биха могли да изградят конкурентно предимство. Офшорната вятърна енергия изисква изключително големи компоненти, които трябва да се произвеждат и поддържат близо до мястото на инсталация, казват експерти. Това дава естествено предимство на местното производство.

В същото време Ърнест Мониз, бивш министър на енергетиката на САЩ, казва, че решението на Тръмп да придобие дялове в компаниите за редкоземни материали Vulcan Elements и ReElement Technologies е стъпка, на която е обърнато „твърде малко внимание“, но която все пак представлява част от последователен напредък в индустриалната политика.

Смята се, че САЩ все още могат да заемат водеща роля в области като напредналите ядрени технологии и геотермалната енергия, която споделя техники с хидравличния фракинг и поради това привлича интереса на петролни компании.

Рекорди и предизвикателства: Германската индустрия за вятърна енергия е на кръстопът

Фатих Бирол от Международната агенция по енергетика казва, че и Европа трябва да се съсредоточи върху области, в които може да изгради предимство, вместо върху такива, които вече са комодитизирани от Китай - включително оборудване за електропреносните мрежи, като трансформатори и преносни системи. „Европа трябва да подбира битките си“, коментира той.

Бившият климатичен ръководител на ЕС Йос Делбеке предлага Съюзът да насочи част от разходите си за отбрана към възобновяемата енергия, предвид двойната – цивилна и военна - употреба на технологии като соларните панели, използвани например в военни сателити.

Осъзнаването на нарастващото господство на Китай, допълва той, е „горчиво пробуждане“.