Най-съблазнителният разказ в американската култура на работа днес не е, че AI ще отнеме работните места – а по-скоро, че ще ни „спаси“ от тях.

Това е версията, която технологичната индустрия продава през последните три години на милиони разтревожени служители, готови да повярват в нея. Да, част от офисните позиции вероятно ще изчезнат, но за повечето професии аргументът е различен – изкуственият интелект действа като усилвател на продуктивността. Превръщате се в по-ефективен и по-незаменим юрист, консултант, писател, програмист или финансов анализатор. Инструментите работят за вас, усилието намалява и всички печелят.

Ново изследване, публикувано в Harvard Business Review, обаче проследява тази логика до реалните ѝ последствия – и открива не продуктивна революция, а риск компаниите да се превърнат в „машини за прегаряне“.

Когато ефективността не води до по-малко работа

Като част от текущо изследване учени от Калифорнийския университет в Бъркли прекарват осем месеца в технологична компания с около 200 служители, наблюдавайки какво се случва, когато работещите реално възприемат инструментите за изкуствен интелект в ежедневието си.

Изводът от над 40 задълбочени интервюта е показателен: никой не е бил притискан от ръководството, нито са поставяни нови цели. Служителите просто започват да вършат повече работа, защото технологиите правят това възможно, пише TechCrunch.

Именно тук се появява парадоксът – задачите постепенно започват да се прехвърлят в обедните почивки и късните вечерни часове. Списъците със задачи се разширяват, за да запълнят всяка освободена от AI минута – и дори повече.

„Мислиш си, че щом си по-продуктивен с изкуствения интелект, ще спестиш време и ще работиш по-малко. В действителност не работиш по-малко – работиш същото количество или дори повече“, казва един от инженерите, участвали в изследването.

Т.нар. график „996“, при който се работи шест дни седмично от 9 сутринта до 9 вечерта, отдавна е утвърден в Китай и започва да набира популярност и в технологичната сцена на Сан Франциско

AI надпреварата превръща Силициевата долина в зона на хронично преработване

Нарастващи очаквания, но ограничени ползи

Подобни наблюдения се появяват и извън академичната среда. В технологичния форум Hacker News потребител описва сходна ситуация:

„Откакто екипът ни премина към модел „използвай AI за всичко“, очакванията се утроиха, стресът също, а реалната продуктивност се е повишила с не повече от 10%. Изглежда ръководството оказва огромен натиск да се докаже, че инвестициите в AI си струват – и всички го усещаме, докато работим повече часове.“

Това поставя нов въпрос в дългогодишния дебат за изкуствения интелект и труда. Досега фокусът беше върху това дали печалбите в продуктивността са реални.

Значително по-рядко се задава въпросът какво се случва, ако наистина са.

RentAHuman, платформа за AI агенти, позволява на системи да „търсят, наемат и плащат на хора за задачи във физическия свят“

Чатботовете стават шефове, а хората - „тела под наем“: Платформа позволява на AI да аутсорсва задачи

Данните не са еднозначни

Някои предишни изследвания вече подсказват, че ефектът може да е по-скромен от очакваното. Например през миналото лято експеримент установява, че опитни разработчици, които използват AI инструменти, са изпълнявали задачи с 19% по-бавно, въпреки че са вярвали, че работят с около 20% по-бързо.

По същото време анализ на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), проследяващ внедряването на изкуствен интелект в хиляди компании, отчита едва около 3% спестено време – без съществен ефект върху заплащането или работните часове. И двете проучвания са подложени на критики, но добавят важен контекст към цялостната картина.

Новото изследване може да се окаже по-трудно за оспорване, тъй като не отрича способността на изкуствения интелект да разширява човешките възможности. Напротив – то я потвърждава, но показва накъде води тази „надградена“ ефективност: към умора, прегаряне и нарастващо усещане, че от работата става все по-трудно да се откъснеш, особено когато организационните очаквания за бързина и постоянна реакция нарастват.

Натискът винаги да имаш отговор, да контролираш всичко и да изглеждаш непоклатим изтощава лидерите и задушава екипите им

Супермен синдром: Как свръхстремежът на "перфектния" лидер води до бърнаут

Новият риск, пред който компаниите са изправени

Технологичната индустрия дълго залага на идеята, че ако хората могат да вършат повече, това ще реши почти всеки проблем на бизнеса. Възможно е обаче именно тази логика да поставя началото на различно предизвикателство – култура на постоянна заетост, в която границата между ефективност и претоварване постепенно изчезва.

Изследването подсказва, че AI може да не намали натоварването, а да повиши летвата – трансформирайки продуктивността от конкурентно предимство в нов стандарт, който служителите трябва непрекъснато да догонват.

Големият въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще промени начина, по който работим, а дали компаниите са подготвени да управляват последиците от тази промяна – преди по-високата ефективност да се превърне в хронична умора.