Войната с Иран дава шанс на отбранителните технологии, но готови ли са системите?
Иран използва дронове Shahed за 20–50 хил. долара, докато САЩ свалят цели с ракети за около 2 млн. долара. Само за два дни боеприпасите достигат 5.6 млрд. долара, което насочва търсенето към по-евтини технологии
,fit(1001:538)&format=webp)
Войната между Израел, САЩ и Иран се превръща в тест за бъдещето на отбранителните технологии, като ясно показва изместване към по-евтини и мащабни решения. В първите дни на конфликта САЩ изразходват боеприпаси за около 5.6 млрд. долара, докато Иран използва рояци от дронове Shahed на стойност между 20 000 и 50 000 долара, съобщава CNBC.
Този контраст е показателен. Още през декември американският министър на отбраната Пийт Хегсет предупреждава, че използването на скъпи ракети срещу евтини дронове е икономически неустойчиво. „Не можем да си позволим да сваляме евтини дронове с ракети за 2 млн. долара“, казва той, като подчертава нуждата от масово производство на собствени ударни дронове.
Този сценарий вече се реализира, като стимулира сектора на отбранителните технологии и компаниите от Силициевата долина, които от години се стремят да навлязат в бюджета на Пентагона, традиционно доминиран от гиганти като Lockheed Martin, RTX и Northrop Grumman.
Инвеститорът Майк Браун отбелязва, че „светът става по-опасен“, а технологии, които доскоро са били само на чертеж, вече доказват ефективността си на бойното поле.
Дроновете са новият стандарт
САЩ вече използват собствен еквивалент на иранските Shahed дронове – системата LUCAS (Low-cost Uncrewed Combat Attack System), разработена от SpektreWorks, с ориентировъчна цена от около 35 000 долара на брой. Пентагонът обмисля разширяване на покупките, но засега мащабът остава ограничен.
По-голямата част от американските операции все още разчитат на традиционни самолети и бомбардировачи, отбелязва Тара Мърфи Дохърти. В същото време компаниите ускоряват разработката на системи за борба с дронове.
AeroVironment представя лазерната система Locust X3, която по техни данни струва под 5 долара на изстрел. Подобни решения се разработват и от Lockheed Martin, RTX и Leidos.
Пазарът привлича нови участници. Axon навлиза в сектора чрез придобиването на Dedrone, а стартъпи като Anduril и Epirus увеличават капацитета си. Въпреки това бюджетите все още не отразяват напълно тази трансформация. По данни на Obviant, цитирани от CNBC, едва 4.7 млрд. долара от бюджета за 2026 г. са насочени към такива технологии.
Силициевата долина влиза във войната
Основните победители досега са компании като Anduril и Palantir, които вече имат договори за милиарди долари с Пентагона. Софтуерните решения на Palantir, включително платформата Maven, се използват активно от САЩ и съюзниците им.
Инвеститорският интерес нараства рязко. По данни на PitchBook, стойността на сделките в сектора почти се удвоява до 49.9 млрд. долара за година. Въпреки това делът на тези компании остава под 1% от всички отбранителни договори, като SpaceX, Anduril и Palantir формират 88% от този сегмент.
Военната модернизация започва преди конфликта, но се ускорява значително при администрацията на президента Доналд Тръмп, която поставя акцент върху реиндустриализацията и технологичното обновяване.
Сред ключовите инициативи е проектът „Golden Dome“ на стойност 185 млрд. долара, който създава нови възможности за стартъпи в областта на дроновете и корабостроенето.
След началото на военните действия търсенето от Пентагона рязко нараства. Компаниите от сектора съобщават за заявки за увеличаване на производството и предварително изкупуване на капацитет.
„Сигналите за търсене са по-ясни от всякога“, казва Райън Ценг, чиято компания достигна оценка от 12.7 млрд. долара.
Големият проблем – мащабът
Въпреки силното търсене, секторът се сблъсква с класическия проблем на отбранителната индустрия: несигурност около договорите. Компаниите трябва да избират между увеличаване на производството с риск за рентабилността или изчакване и пропускане на възможности.
„Ако чакаш договор, вече си закъснял“, казва Джон Тенет, чиято компания наскоро привлече 510 млн. долара финансиране.
Бързото развитие на технологиите създава нов риск: продуктите могат да остареят, преди да достигнат пълен производствен мащаб. Според инвеститора Бен Куацо фокусирането върху един продукт е „изключително опасна стратегия“.
Пентагонът планира значително увеличение на инвестициите, като администрацията на Тръмп настоява за военен бюджет от 1.5 трилиона долара до 2027 г. Въпреки това сложните процедури и зависимостта от Конгреса забавят процеса.
„Пентагонът е единствената организация в света, чиито правила за покупки се определят отвън“, коментира Морган Плъмър.
В резултат, въпреки увеличеното производство, малка част от новите технологии реално достигат бойното поле.
Какво следва?
Разликата в цената между дронове и ракети вече променя начина на водене на войни. Хегсет призовава за бързо производство на 300 000 дрона с цел стотици хиляди да бъдат доставени до 2027 г. Иронично, само седмици след началото на тази инициатива, войната с Иран вече показва защо тя е необходима.
Новата военна икономика ще се определя не от най-скъпото, а от най-ефективното оръжие. В този модел евтиният дрон се оказва по-силен от скъпата ракета.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)