Канадските власти по транспортна безопасност публикуваха унищожителен доклад за последното фатално плаване на подводния апарат Titan. Според разследването американската компания OceanGate е станала жертва на т.нар. „групово мислене“ и „пристрастие към потвърждението“, като не е успяла да осъзнае сериозните рискове, пред които е бил изправен до голяма степен неизпитаният плавателен съд, обобщава в публикация The Guardian.

През юни 2023 г. 6,7-метровият подводен апарат, изработен от въглеродни влакна, се спусна в Атлантическия океан към останките на лайнера „Титаник“. По-малко от два часа след отплаването с петима души на борда обаче връзката с него е изгубена. Изчезването предизвика мащабна международна спасителна операция, в която Канада и САЩ мобилизират всички налични ресурси.

OceanGate организира туристически експедиции до мястото, където почива „Титаник“ – корабът, който се удря в айсберг през 1912 г. и потъва, отнемайки живота на над 1500 от общо 2200 пътници и членове на екипажа.

Защо подводницата Titan избухна – нов доклад дава окончателен отговор

На борда на Titan се намират британският изследовател и пилот Хамиш Хардинг (58 г.), британско-пакистанският бизнесмен Шахзада Дауд (48 г.) и неговият 19-годишен син Сюлейман, френският експерт по дълбоководно гмуркане Пол-Анри Наржоле и основателят на OceanGate Стоктън Ръш.

Само няколко дни по-късно разследващите откриват останките на апарата на около 640 километра от бреговете на Нюфаундленд и стигат до заключението, че всички на борда са загинали мигновено при имплозия в близост до останките на „Титаник“.

В доклада, публикуван в сряда от Канадския съвет за транспортна безопасност (TSB), се посочва, че редица пропуски както в конструкцията на подводния апарат, така и в корпоративната култура на OceanGate са изиграли ключова роля за трагедията.

Компанията се представя като амбициозен пионер в подводните изследвания и разработва подводен апарат от въглеродни влакна, способен да достига големи дълбочини.

Според инспекторите обаче „няма исторически прецедент за експлоатацията на пилотиран подводен апарат от въглеродни влакна на такива дълбочини“, а самата компания многократно е признавала както вътрешно, така и публично, че проектът носи значителен риск.

Имплозията на подводницата Titan е била предотвратима катастрофа, заключи Бреговата охрана на САЩ

Недостатъчни тестове и конструктивни дефекти

OceanGate изгражда два модела на Titan в мащаб една трета от реалния размер, за да тества устойчивостта им на налягане. Извършени са шест изпитания, като и двата модела се повреждат на дълбочини, по-малки от тази на останките на „Титаник“.

След това компанията променя дизайна и производствения процес, за да намали т.нар. „вълнообразност на слоевете“ във въглеродните влакна – дефект, който може значително да отслаби материала.

Без знанието на инженерите обаче цилиндърът от въглеродни влакна на Titan постепенно натрупва повреди при всяко излагане на екстремното налягане в дълбокия океан.

„Стандартната инженерна практика изисква пълномащабните модели да преминат през стотици, а вероятно и хиляди цикли на изпитания“, посочват инспекторите.

OceanGate провежда сравнително ограничени тестове на финалния апарат. Макар да са извършени изпитания на дълбочини, равни или по-големи от тази на „Титаник“, не е направен задълбочен анализ кога и как корпусът може да се повреди след многократна употреба.

„Следователно броят на циклите при екстремно налягане, които корпусът може да издържи, е оставал неизвестен“, се казва в доклада.

Разследването определя конструкцията на Titan като „иновативна“, но подчертава, че „изработката и изпитанията му не са следвали стандартните инженерни практики“.

Анализът на използваните материали разкрива структурни дефекти, които са отслабвали здравината на корпуса.

Година след драмата с Titan пътуванията до дъното на океана се надяват на Ренесанс

Инспекторите посочват и няколко инцидента, които вероятно са допринесли за натрупването на щети. Сред тях е сблъсъкът на Titan с носовата част на „Титаник“ през 2022 г., както и силен ударен шум, чут при изплуването на друга мисия само дни по-късно. Освен това подводният апарат е престоял почти година на открито между 2022 и 2023 г., изложен на атмосферните условия.

„Всеки път, когато една конструкция е подложена на натоварване, в нея могат да се натрупват микроповреди. Колкото по-голямо е натоварването, толкова по-бързо се натрупват тези повреди“, се казва в доклада.

Нов документален филм показва скандални разкрития за подводницата Titan

Фаталната 14-а експедиция

Titan успешно извършва 13 гмуркания. Натрупаните отслабвания в материала обаче превръщат 14-ото пътуване във фатално.

Макар не всички останки да са открити, разследващите изчисляват, че корпусът се е разрушил само 5,397 секунди след последното текстово съобщение, изпратено от екипажа на дълбочина над 3000 метра.

Използваната акустична система за ранно предупреждение при структурни повреди „никога не е била тествана, за да се докаже, че може надеждно да предупреждава екипажа достатъчно рано“. При самата авария тя „не е функционирала по предназначение“.

Трагедията с "Титан" няма да откаже свръхбогатите от екстремния туризъм

Култура на самоувереност и потискане на критиките

Освен техническите проблеми, разследващите откриват и сериозни слабости в управленската култура на OceanGate.

Според доклада компанията е проявявала „затвореност към различни мнения, натиск към единомислие и надценяване на собствените способности“ – характеристики, които са увеличили риска.

„През цялата история на OceanGate служители със специфична експертиза са напускали или са били освобождавани, след като са повдигали въпроси, свързани със сигурността, или са изразявали различни мнения от тези на изпълнителния директор“, се посочва в доклада.

Разследващите смятат, че т.нар. „пристрастие към потвърждението“ е оказвало сериозно влияние върху вземането на решения и оценката на риска, свързан с структурната цялост и експлоатационния живот на корпуса на Titan.

През юли 2023 г., малко след трагедията, OceanGate публикува кратко съобщение на своя уебсайт, че прекратява „всички изследователски и търговски дейности“.

Секунди преди имплозията: Как и защо „Титан“ повтори съдбата на „Титаник“

Липса на регулации

Докладът подчертава и сериозни пропуски в международния контрол върху подобни подводни апарати.

Според инспекторите секторът е до голяма степен нерегулиран и „не е съществувал външен контрол върху процесите за оценка на риска на OceanGate“ от страна на регулаторите в държавите, където компанията е работила. Липсвал е и надзор от независима класификационна организация.

Поради ограничен обмен на информация между канадското министерство на транспорта и други държавни институции властите често не са разполагали с ключова информация за Titan.

Още през 2021 г. канадското министерство на рибарството и океаните участва в мисия на OceanGate и установява, че Titan не е сертифициран от нито един регулаторен орган, изграден е от материал, който почти не се използва за пилотирани подводни апарати, а компанията дори не притежава застраховка.

Канадското министерство на транспорта предупреждава, че без промени в политиката съществува риск подобни съдове и екипажи да продължат да работят без минималните защитни механизми, което може да доведе до опасни ситуации и фатални инциденти.