Разширяването на ЕС набира скорост, но предизвикателствата се увеличават

За първи път след Brexit ЕС има реална възможност отново да се разшири. Но докато страни като Черна гора бързо се приближават към членство, а други гледат на Европа като на гарант за сигурността си, амбициите на Брюксел за разширяване са на път да бъдат подложени на решаващо изпитание.

Разрастването на ЕС се радва на инерция, каквато се появява веднъж на поколение. Няколко от водещите страни кандидатки се приближават към финалната права, Украйна и Молдова предприемат първите си решителни стъпки за излизане от орбитата на Москва, а Исландия обмисля дали да възобнови преговорите за присъединяване.

Перспективите не са изглеждали толкова благоприятни от години. Представители на ЕС изтъкват, че през последните шест месеца са приключени повече преговорни глави, отколкото през предходното десетилетие.

Брюксел все по-активно използва перспективата за членство в ЕС като инструмент на външната политика – за да затвърди влиянието си в непосредственото съседство, да разшири гаранциите за сигурност, които ограничават въздействието на враждебни сили, и да укрепи стабилността в условията на нестабилна геополитическа среда.

Но с превръщането на перспективата за по-голям Съюз във все по-конкретна възможност европейските институции и държавите членки се сблъскват с редица политически и стратегически въпроси. Те ще излязат на преден план, ако следващата вълна на интеграция се осъществи.

Как Сърбия може допълнително да усложни присъединяването на Украйна към ЕС

Географски баланс

Един от основните фактори, с които ЕС трябва да се съобрази при бъдещото си разширяване, е географският баланс, особено предвид т.нар. „голям взрив“ от 2004 г. Тогава към блока се присъединиха десет нови държави от Централна и Източна Европа, което породи усещането в редица западноевропейски столици, че центърът на тежестта на ЕС се е изместил твърде далеч на изток.

Сегашните водещи кандидатки – Черна гора и Албания – не биха променили значително този баланс заради сравнително малкия си размер. С приближаването им към членство обаче възниква по-сложният въпрос как ЕС да процедира със Сърбия – най-значимата държава в Западните Балкани, чиято кандидатура продължава да разделя страните от блока.

Така наречените „Приятели на Западните Балкани“ поставят под въпрос геополитическите съображения, които влияят върху процеса на присъединяване на Белград. Според тях принципът за оценяване на кандидатите според постигнатите от тях резултати не се прилага еднакво спрямо всички държави.

С нарастването на натиска за отваряне на още преговорни клъстери с Украйна и Молдова преди края на годината призивите за запазване на географския баланс вероятно ще стават все по-силни. Това може да доведе до обвързване на напредъка на Киев към членство с този на Сърбия, пише Euronews. 

Исландия може да се окаже неочакван и добре дошъл фактор за възстановяване на баланса в икономическия облик на блока. Богатата скандинавска държава провежда референдум за това дали да възобнови преговорите си за присъединяване към ЕС, като гласуването продължава до 29 август. 

Междувременно Украйна остава най-големият и сложен въпрос. Европейските столици са наясно, че някаква форма на европейско членство или гаранции за сигурност ще трябва да бъде част от евентуално мирно споразумение с Москва.

Въпреки сравнително скромната си икономика територията, населението и военният капацитет на Украйна биха я превърнали във влиятелна държава членка, особено по въпросите на отбраната и външната политика. Това ще принуди Брюксел да преосмисли по-широко начина, по който би функционирал един разширен ЕС.

ЕП прие докладите за напредъка на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС

Необходимост от реформи

В речта си за състоянието на Съюза през 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви преглед на европейските политики преди бъдещото разширяване – своеобразен план за това как би функционирал ЕС с 30 или повече държави членки.

Впоследствие инициативата остана на заден план в продължение на години, тъй като кандидатурата на Украйна усложни въпроса както практически, така и политически. Сега Комисията трябва да представи документа на 30 септември в опит да си върне водещата роля в процеса.

След като разширяването се изкачи сред основните приоритети на Брюксел, европейските правителства обсъждат как да управляват следващата вълна от кандидатки. Сред разглежданите идеи са по-строги механизми за защита на демокрацията при новите членове – повлияни от опита с Унгария при управлението на Виктор Орбан – както и постепенно интегриране, което да осигури ранни и осезаеми ползи от бъдещото членство.

В по-фундаментален план се очаква Европейската комисия да предложи промени във вътрешното функциониране на ЕС, за да гарантира, че институциите ще продължат да работят ефективно и след приемането на нови държави.

Все по-настойчиви са например призивите да бъде премахнато изискването за единодушие при решения в области като външната политика. Това е част от по-широкия стремеж блокът да действа по-решително на международната сцена в напрегната геополитическа обстановка – отчасти вследствие на многократните случаи, в които Орбан блокира европейски решения.

Отново може да се появи и идеята Европейската комисия да стане по-малка и по-гъвкава, за да може по-лесно да насочва усилията си към нововъзникващи приоритети. Това би означавало отпадане на принципа всяка държава членка да има свой еврокомисар.

Скептиците смятат, че моментът не е подходящ за толкова дълбоки реформи, тъй като през следващата година в няколко ключови държави от ЕС предстоят избори. Сред тях е Франция, където възможността кандидат на крайнодесния и евроскептичен „Национален сбор“ да спечели президентския пост изглежда по-реална от всякога.

Други обаче изтъкват, че в Европа почти винаги предстоят важни избори и че дълго отлаганите промени не могат да чакат безкрайно.

Украйна и Молдова постигнаха ключов напредък към членството в ЕС

Несигурност около ратификацията

Процесът на разширяване на ЕС винаги се е основавал на допускането, че държавите членки са готови да приемат нови страни в блока.

Обикновено отделните държави поставят своите възражения още преди приключването на преговорите за присъединяване. Сред най-известните примери са продължителните спорове на Северна Македония – първо с Гърция за името на страната, а по-късно с България по въпроси, свързани с правата на малцинствата.

Макар окончателното блокиране на присъединяването на етапа на ратификация да няма прецедент, подобен риск остава реален. Политическият спектър в държави основателки като Нидерландия и Франция се измества надясно, което засилва предпазливостта на избирателите към приемането на нови членове.

Както ръководителят на мисията на Черна гора към ЕС Петар Маркович посочва пред Euronews, една от основните причини страната му да е готова да приеме допълнителни гаранции за върховенството на закона и срещу отстъплението от демократичните принципи е именно стремежът да бъде улеснена последващата ратификация.

Най-голямата неизвестна остава Франция. През 2005 г. Париж прие конституционна поправка, според която всеки нов договор за присъединяване трябва да бъде подложен на национален референдум или да получи одобрението на мнозинство от три пети на съвместно заседание на парламента.

И този път Черна гора вероятно ще бъде първият сериозен тест. В зависимост от напредъка на Тирана ратификацията на нейното членство може да бъде обединена с тази на Албания, а според резултата от референдума – евентуално и с тази на Исландия.

„Ако Черна гора не успее, това, разбира се, ще нанесе много сериозен удар върху целия процес“, коментира пред Euronews Флориан Бийбър, координатор на Консултативната група за политиката на Балканите в Европа. „Трябва да има много ясен резервен план за справяне с подобен сценарий.“