Септември традиционно е най-трудният месец за Уолстрийт и тази година може да не бъде изключение.

Данните за историческата доходност показват, че именно през септември и трите основни американски борсови индекса регистрират най-слабото си средно месечно представяне.

S&P 500 и Dow Jones Industrial Average са се понижавали средно с по 1,1% през септември, показват данни на Dow Jones Market Data. Това е и месецът с най-нисък дял на положителните резултати и за двата индекса – S&P 500 е завършвал септември с ръст в 44,5% от случаите, а Dow – в 42,6%.

При Nasdaq Composite картината не е много по-добра. Макар технологичният индекс да е завършвал на плюс повече от половината септемврийски месеци от 1971 г. насам – 52,7% – средното му движение през септември за този период е спад от 0,8%.

Няма една-единствена причина, която да обяснява историческата слабост на септември, но съществуват няколко теории.

Мелиса Браун, глобален ръководител на звеното за изследвания в областта на инвестиционните решения в SimCorp, коментира пред Barron’s, че причината е в по-силната реакция на трейдърите към новините след завръщането им от летните отпуски.

Арним Холцер, глобален макростратег в Easterly EAB, посочва друг фактор. С наближаването на края на годината фонд мениджърите и останалите големи инвеститори започват да пренареждат портфейлите си през септември, сравнявайки постигнатата доходност с тази на индексите, спрямо които измерват представянето си.

Райън Детрик, главен пазарен стратег в Carson Group, отбелязва, че традиционно по-високите обеми на търговия през септември може да имат връзка със слабото представяне на пазара. Според него обаче инвеститорите не бива да придават прекалено голямо значение на историческата статистика.

„Не забравяйте, че най-лошите септемврийски месеци в историята са се случвали, когато ситуацията на пазара вече е била нестабилна или слаба“, казва Детрик пред Barron’s. „Тази година не е така.“

Детрик смята силното представяне на акциите през август за добра отправна точка за септември.

Той посочва, че в 11-те случая след Втората световна война, когато S&P 500 е бил на плюс през август, а ръстът му от началото на годината е бил между 10% и 17,5%, само веднъж последвалият септември е донесъл загуби.

Браун пък разглежда силното представяне през август като възможна тежест за пазара през следващия месец. Ръстът на S&P 500 от 3% през август може да се окаже труден за поддържане в затишието между два сезона на корпоративните отчети, особено при все още високите лихвени проценти.

Доходността по американските държавни облигации се повишава през цялата година, като тази по 10-годишните книжа е нараснала от 4,2% до 4,7%.

Погледите на инвеститорите със сигурност ще бъдат насочени към решението на Федералния резерв за паричната политика на 16 септември.

След изказването на председателя на Фед Кевин Уорш в Джаксън Хоул, в което той подчерта необходимостта инфлацията да продължи да се понижава, вероятността за повишение на лихвите скочи от 35% до 60%, според инструмента FedWatch на CME.

Питър Буквар, главен инвестиционен директор на One Point BFG Wealth Partners, обаче обръща по-голямо внимание на дългосрочните лихви.

„Кривата на доходността вече е калкулирала цена на капитала, която е значително по-висока от равнището на основната лихва на Фед“, казва той Barron’s. „В известен смисъл Фед вече не е толкова важен фактор, защото данните за инфлацията до голяма степен ограничават възможностите му за действие.“

Преди септемврийското решение на централната банка на САЩ пазарите ще получат нова порция ключови данни за инфлацията и състоянието на американската икономика.

Особено важно е, че всички тези потенциални двигатели на пазара идват именно в период, който редица анализатори определят като „исторически по-безпощаден“ към акциите.