Мумифицирани гепарди разкриват изгубената история на вида в Саудитска Арабия

Когато през 2022 и 2023 г. учени от Националния център за дивата природа на Саудитска Арабия проучват пещери в търсене на диви животни, попадат на неочаквана находка – седем естествено мумифицирани гепарда в пет пещери край северния град Арар. Останките са до голяма степен непокътнати, със забележително добре запазени меки тъкани и скелети.

Анализ на ДНК от три от мумиите разкрива информация, която може да подпомогне усилията за повторното заселване на гепарди в дивата природа на Арабския полуостров.

В миналото тези хищници обитават голяма част от Африка и райони от Азия, но днес се срещат само на около 9% от историческия си ареал. Досега се смяташе, че азиатският гепард (Acinonyx jubatus venaticus) е единственият подвид, живял някога на територията на Саудитска Арабия. Той е критично застрашен, като малобройна дива популация е оцеляла в Иран. На Арабския полуостров гепардите са обявени за локално изчезнали през 70-те години на XX век.

Генетичното изследване обаче променя тази представа. Два от най-старите анализирани екземпляри се оказват по-близки до Acinonyx jubatus hecki – северозападноафриканския гепард.

Резултатите, публикувани през януари в списанието Communications Earth & Environment, показват, че в миналото Арабският полуостров е бил обитаван от поне два подвида гепарди. Откритието може да се окаже важно за програмите за възстановяване на вида, тъй като вече има генетични доказателства кои линии са живели в региона и са успявали да се приспособят към местните условия.

Какапо – чудатият папагал, чиято популация надхвърли 300 птици за първи път от 75 години

„Това беше изключително изненадващо“, коментира пред CNN водещият автор на изследването Ахмед Ал Буг, еколог и заместник главен изпълнителен директор на Националния център за дивата природа на Саудитска Арабия.

По думите му находката представлява първия документиран случай на естествена мумификация при гепарди и първото физическо доказателство за присъствието на различни техни подвидове на Арабския полуостров.

Необичайно е и самото място, където са намерени останките. Използването на пещери не е характерно поведение за гепардите, което прави обстоятелствата около откритието още по-неочаквани.

Учените продължават да изясняват защо животните са влизали и са оставали в пещерите. Те не смятат, че това се е случвало случайно или че гепардите са търсели усамотение в края на живота си. Изключително сухите условия в пещерите обаче вероятно са допринесли за естественото мумифициране на телата.

Възстановяването на гепардите в Саудитска Арабия

Освен седемте мумии изследователите откриват в пещерите скелетни останки от още 54 животни. Възрастта на пет от тях е определена, като най-старите датират отпреди около 4000 години. Две от анализираните мумии са на възраст между приблизително 130 и 1870 години.

Екипът възнамерява да проучи и останалите мумии и фрагменти от скелети, за да установи към кои подвидове принадлежат.

Находката представлява най-източното известно свидетелство за присъствието на африкански подвид гепард и показва, че различни генетични линии са населявали Северна Саудитска Арабия в продължение на хилядолетия. Според учените резултатите дават по-ясна представа за начина, по който хищниците са използвали местните местообитания, както и за времето на изчезването им от региона.

За определянето на подвидовете учените извличат пълни геномни последователности от три от седемте мумифицирани екземпляра. Това е първият случай, при който ДНК е получена от естествено мумифицирани гепарди или други големи представители на семейство Коткови.

Не активисти, а магаре влиза в битката срещу центровете за данни във Флорида

Особено любопитно е, че част от останките са само на около век. Според ветеринарния специалист по диви животни Ейдриън Тордиф това свидетелства, че гепардите са живели в Саудитска Арабия много по-скоро, отколкото се предполагаше.

Още по-значим е фактът, че различни подвидове са населявали района през различни периоди. Това подсказва, че Арабският полуостров някога е представлявал важен естествен коридор за разпространението на гепардите, а не крайна точка на техния ареал.

Новите данни могат да имат пряко значение за бъдещите програми за повторно заселване. След като вече е известно кои генетични линии са обитавали Арабския полуостров, природозащитниците могат да подбират животни, които са по-подходящи за местните екологични условия, вместо да пренасят гепарди от напълно различна среда.

Сред откритите останки има както възрастни, така и млади животни. Това е важен знак, че гепардите не просто са преминавали през района, а са се размножавали и са поддържали устойчиви популации. Местната екосистема очевидно е осигурявала достатъчно подходяща плячка, включително газели, чиито популации днес също се възстановяват в Саудитска Арабия.

Така идеята за връщането на гепардите в страната вече може да се основава на конкретни исторически и генетични доказателства.

Популациите на диви животни на Арабския полуостров в миналото намаляват значително заради човешката дейност, включително прекомерния лов и промените в използването на земята. През последните години обаче в Близкия изток са създадени големи защитени територии, а част от основните заплахи за гепардите – загубата на местообитания, смущенията, причинени от човешка дейност, и конкуренцията с лъвове – са ограничени.

Според Ал Буг тези промени създават благоприятни условия Саудитска Арабия да подпомогне възстановяването на вид, който някога е бил широко разпространен в региона.

Продължителното присъствие на гепардите в страната показва и че те са били трайна част от екосистемата. Като едри хищници те изпълняват важна роля за нейното равновесие – не само чрез регулиране на популациите на плячката, но и като оставят остатъци от улова си, които служат за храна на други бозайници, птици и насекоми.

Затова евентуалното връщане на гепарда може да се превърне във важна част от по-широките усилия на Саудитска Арабия за възстановяване на дивата природа и екосистемите в пустинните райони.