На фона на противопоставянето между ръководството и синдикатите относно преструктурирането на Volkswagen, вниманието се насочва към 35-часовата работна седмица в отрасъла.

Автомобилните производители се оплакват, че високите вътрешни разходи оказват натиск върху печалбата в момент, когато по-евтините модели от чужбина отнемат пазарен дял, а темата се превръща в част от по-широката дискусия относно германската конкурентоспособност.

Reuters представя по-важните факти за 35-часовата работна седмица с аргументи защо удължаването ѝ може да не реши проблемите на Volkswagen.

Какво представлява 35-часовата работна седмица

Това е стандартът за пълно работно време за много производствени работници в металообработващата промишленост в Германия, включително в голяма част от автомобилния сектор.

Тя възниква в резултат на колективни трудови договори, постигнати от профсъюза IG Metall през 80-те и 90-те години след поредица стачки, включително една, продължила седем седмици, в западногерманската металообработваща промишленост през 1984 г. под мотото:

„Повече време да живеем, да обичаме, да се смеем“

Кой призовава за промяна

В Саксония, където заводът на Volkswagen в Цвикау е заплашен от закриване, министър-председателят на провинцията Михаел Кречмер заяви, че 40-часовата работна седмица трябва да бъде сериозно обмислена, и похвали Mercedes-Benz, където ръководството притиска синдикатите да се съгласят на по-дълги работни часове при същото възнаграждение.

Канцлерът Фридрих Мерц също предупреди по-рано, че 35-часовата работна седмица вреди на германската конкурентоспособност, въпреки че всяка промяна в трудовите договори трябва да бъде постигната при съгласие между синдикатите и работодателите.

Колко струва трудът на германските работници в автомобилната промишленост

Според доклада Harbour Report на Oliver Wyman Германия има едни от най-високите разходи за труд в автомобилната промишленост в света – около 3 307 долара на автомобил, в сравнение с 955 долара в Испания и 597 долара в Китай.

Според авторите на доклада това се дължи на силните профсъюзи и трудовото законодателство в страната.

Може ли 40-часовата работна седмица да е част от решението

Вземайки за пример разходи за труд от 65 евро на час, анализаторът от автомобилната индустрия Фердинанд Дуденхофер изчислява, че увеличаването на стандартната работна седмица до 40 часа при същото възнаграждение може да намали разходите за труд с около 13%, което може да помогне на германските автомобилни заводи да поддържат или дори увеличат настоящото производство.

Въпреки това главният икономист на ING Карстен Бжески заявява, че петте допълнителни работни часа седмично няма да запълнят структурната разлика спрямо нискоразходни промишлени локации като Китай.

Volkswagen също има проблем с търсенето, а според синдикатите и някои наблюдатели на бранша той не се решава с повече работа.

Тъй като автомобилният гигант в момента е в процес на премахване на излишен годишен капацитет, равен на около половин милион автомобила, от европейската си мрежа и обмисля затварянето на четири германски завода, те твърдят, че ако има нещо, което работниците трябва да правят, то е да работят по-малко.

Какви други варианти има

IG Metall, която представлява по-голямата част от работниците на Volkswagen в Германия, се противопоставя категорично на предложенията за увеличаване на работното време преди есенните преговори за колективен трудов договор.

Пример за сътрудничество обаче е споразумението от 1994 г., при което ръководството на Volkswagen и профсъюзите постигат договор, съгласно който работниците примат по-ниско заплащане в замяна на 28,8-часова, четиридневна работна седмица.

Това печели време на компанията да се преструктурира и да въведе по-ефективни методи на производство, което помага да се преодолее спада в продажбите, който според нея заплашва 30 000 работни места.