Уолстрийт вече почти не се съмнява, че Федералният резерв ще повиши лихвите следващата седмица. Оттук следват два въпроса: докъде могат да стигнат увеличенията и дали по-строгата парична политика ще разкрие слабости на финансовите пазари.

Исторически Фед рядко се е задоволявал само с едно повишение.

Иън Линген, ръководител на стратегията за американските лихвени пазари в BMO Capital Markets, очаква увеличение с 0,25 процентни пункта през септември, последвано от още две със същия размер на заседанията през октомври и декември.

Това на практика би заличило пониженията на лихвите от 2025 г., предприети при бившия председател на Фед Джером Пауъл, и би върнало основната лихва в диапазона 4,25-4,5%, посочва MarketWatch.

Джош Хърт, старши икономист за САЩ във Vanguard, определя прогнозата за три увеличения като „напълно разумна отправна точка“. Според него възможният брой ходове на Фед варира между едно и шест повишения.

Базисната инфлация се оказа малко по-висока от очакваното, докато скъпите горива, митата и бумът на AI създават нов ценови натиск

Инфлацията в САЩ се задържа на 3,4% и поставя Фед пред трудно решение за лихвите

По-важният въпрос е къде по-високите лихви биха създали най-сериозен натиск.

Дерек Танг, икономист по паричната политика в Monetary Policy Analytics, посочва две области, които изглеждат особено уязвими: оптимизма, който подхранва огромните инвестиции в AI, и експозицията на застрахователния сектор към частния кредит.

„Това са някои от нещата, на които според мен хората трябва да обръщат повече внимание“, казва Танг пред MarketWatch.

„Цената на парите се повишава в световен мащаб“, казва инвестиционен директор в сегмента на облигациите

Обратните изкупувания на държавен дълг от САЩ не успяха да успокоят пазара

AI инвестициите могат да се сблъскат с по-скъпо финансиране

Допълнителна тревога създава и бюджетният дефицит на САЩ.

Ручир Шарма, председател на Rockefeller International, наскоро предупреди в коментар за Financial Times, че по-високите разходи по заемите могат да прекъснат инвестиционния цикъл около AI.

Логиката е проста: ако американското правителство предлага близо 5% доходност по своите облигации, технологичните компании трябва да се конкурират с него за капитала на инвеститорите. Това може да изтласка част от корпоративните заематели от дълговите пазари.

Чарли Рипли, старши портфолио мениджър в Allianz Investment Management, също смята, че доходност от 5% по 10-годишните американски държавни облигации може да се превърне в граница, след която да започнат по-сериозни разпродажби.

Според Серджо Ермоти глобалната инфлация ще задържи лихвите високи още дълго време, докато водещите централни банки затягат паричната политика

Шефът на UBS предупреждава, че инвеститорите стават прекалено самодоволни

Доходността по тези книжа приключи петъчната сесия на 4,974%.

Рипли обръща внимание и на огромната нужда от финансиране на т.нар. hyperscalers - технологичните гиганти, които изграждат инфраструктурата за AI.

Според някои оценки капиталовите им разходи могат да достигат около 1 трлн. долара годишно през следващите няколко години. Колкото по-висока остава доходността по дългосрочните облигации, толкова по-скъпо става финансирането на тези инвестиции.

Според Нагел лихвите в момента се намират в горната граница на т.нар. неутрална територия – ниво, при което паричната политика нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж. Той обаче не изключва преминаването към „леко рестриктивна територия“

Бъдещите повишения на лихвите в Европа ще зависят „до голяма степен“ от цените на енергията, заяви шефът на Бундесбанк

Риск и при частния кредит

Международният валутен фонд от своя страна предупреждава за друг потенциален източник на напрежение - застрахователни компании, които са частично или изцяло собственост на фондове за дялово инвестиране.

Тези компании все по-често инвестират в по-рискови инструменти с фиксирана доходност. При резки движения на лихвите евентуални загуби могат да се прехвърлят и към банковата система.

Според Хърт от Vanguard обаче евентуален нов цикъл на повишаване на лихвите няма да прилича напълно на предишни периоди, довели до големи финансови сътресения, като фалита на Silicon Valley Bank през 2023 г. или банкрута на окръг Ориндж в Калифорния през 1994 г.

Причината е, че Фед вече проведе мащабен цикъл на повишения между 2022 и 2024 г., а лихвите и сега остават сравнително високи. Нови увеличения следователно няма да представляват толкова рязка промяна в очакванията.

При предишните кризи, отбелязва Хърт, Фед внезапно е променял посоката. Сега централната банка по-скоро се опитва да намери равнище на лихвите, което да окаже достатъчен натиск върху инфлацията.

Има и исторически изключения от правилото, че едно увеличение обикновено води до още. През 1997 г. Фед повишава лихвите само веднъж, след което не предприема нов ход в продължение на 18 месеца. Следващата промяна вече е понижение.

Американските акции поскъпнаха в петък след последните данни за потребителската инфлация и лекото отстъпление на цените на петрола.

Dow Jones Industrial Average се повиши с 0,98%, S&P 500 добави 0,86%, а Nasdaq Composite - 0,96%.