Докато популациите на някои видове намаляват заради затоплянето, броят на пингвините дженту се увеличава. Учените обясняват успеха им със способността да променят храненето, размножаването и местообитанията си според условията.

Ръждясали резервоари за китова мас, изоставени дървени лодки и останки от някогашни промишлени съоръжения. Така изглежда остров Дисепшън в Антарктида, където природата постепенно си връща териториите, изоставени от хората.

Някога островът е бил център на индустрията за лов на китове и тюлени. Днес сред останките от човешката дейност се разхождат пингвини, а мястото се превръща в символ на способността на дивите животни да се приспособяват към променящата се среда.

Фотографът на дивата природа Ромен Барац документира тази трансформация в серия от кадри. Един от тях, показващ три пингвина дженту сред ръждясалите съоръжения, е сред финалистите в конкурса Ocean Photographer of the Year 2026, разказва BBC.

По думите на Барац трите птици изглеждат като пазачи сред руините. Фотографът сравнява гледката с Чернобил, където след оттеглянето на хората природата постепенно започва да завладява изоставените сгради и съоръжения.

Снимката обаче разкрива и по-важна история. Докато климатичните промени застрашават много видове в Антарктида, пингвините дженту се оказват сред малкото, чиито популации се увеличават в определени райони.

Според научно изследване, публикувано през 2020 г., глобалната популация на вида е нараснала с около 11% спрямо оценките от 2013 г. По западното крайбрежие на Антарктическия полуостров увеличението достига приблизително 23%.

„Като филм на Disney“: Трима братя диви кучета изминаха най-дългия документиран маршрут в Африка

Защо пингвините дженту се приспособяват по-успешно?

Според Хедър Линч, професор по екология и еволюция в Университета „Стоуни Брук“ в Ню Йорк, пингвините дженту могат да бъдат определени като един от видовете, които засега извличат полза от определени последици на климатичните промени.

Те понасят по-добре по-топлите и влажни условия и постепенно разширяват разпространението си на юг. Тази приспособимост се проявява както в поведението, така и в начина им на хранене и размножаване.

За разлика от близкородствените им видове, дженту не зависят толкова силно от конкретен източник на храна. Те могат да преминават от крил, дребни морски ракообразни, към риба и обратно според наличните ресурси.

Друго важно предимство е способността им да снасят нови яйца, ако първото люпило бъде унищожено от внезапно наводнение или силна снежна буря. Подобни екстремни явления стават все по-чести с изменението на климата.

Пингвините дженту могат също да променят значително размножителния си сезон, за да го приспособят към местните условия. Според Линч именно тази комбинация от характеристики им позволява да се справят по-добре с промените в антарктическата среда.

От пингвини до тюлени: Най-необяснимите мита на Тръмп

Не всички пингвини имат този късмет

Контрастът с други видове обаче е значителен. Например популациите на антарктическите пингвини с характерната черна ивица под брадичката намаляват рязко в редица части на Антарктическия полуостров. Подобна тенденция се наблюдава и при пингвините на Адели.

Според данни, цитирани от BBC, популацията на пингвините на Адели на Антарктическия полуостров е намаляла с приблизително 65% за период от 25 години. Научни прогнози предвиждат спад в по-голямата част от популациите им до края на века.

Тази разлика се обяснява отчасти с по-ограничената способност на тези видове да приспособяват хранителните и размножителните си навици към неблагоприятни условия.

Вследствие на затоплянето постепенно се променя и съотношението между различните видове пингвини. Докато някои губят подходящи местообитания, други успяват да се разпространят в нови райони. Линч описва тази тенденция като все по-осезаемо присъствие на дженту по Антарктическия полуостров.

„Походът към смъртта“ на един пингвин, който накара потребителите в социалните мрежи да преосмислят живота си

Островът, на който природата и човешката история се срещат

Дисепшън е необичайно място дори за Антарктида. Островът представлява активен вулкан с форма на почти затворен пръстен, чийто кратер е изпълнен с морска вода. Именно вулканичната активност обяснява поведението на трите пингвина, заснети от Барац.

Според Хедър Линч птиците са в период на смяна на перата, по време на който не могат да влизат във водата и стават особено уязвими към ниските температури. Те използват геотермалната топлина на острова, за да се стоплят, а останките от старите промишлени съоръжения им осигуряват защита от вятъра.

Въпреки присъствието на пингвини на острова, според BBC към момента на репортажа там няма гнездящи двойки.

Вулканичните изригвания многократно са застрашавали колониите в района през последните 7000 години. Изследване, публикувано в списание Nature Communications, показва, че няколко големи изригвания са довели до почти пълното изчезване на местните колонии, като възстановяването им е отнемало стотици години.

Линч обаче не изключва възможността пингвините дженту да започнат да гнездят и във вътрешността на вулканичния кратер. Тя отбелязва, че ако някой вид предприеме подобна стъпка, най-вероятно това ще бъдат именно те.