Шестнадесет години след една от най-тежките екологични катастрофи последствията от петролния разлив в Мексиканския залив продължават да засягат морските екосистеми. Ново изследване показва, че популациите на много дълбоководни видове са намалели значително, а възстановяването им остава несигурно.

Според проучването, публикувано на 19 октомври в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), числеността на морски животни като октоподи, калмари, скариди и крил е спаднала с между 60% и 85% в рамките на три години и половина след аварията на петролната платформа Deepwater Horizon през 2010 г.

Оттогава учените откриват малко признаци за възстановяване, обяснява WIRED, позовавайки се на материал на Inside Climate News.

Сред най-силно засегнатите са крилът и т.нар. риби фенери, които играят ключова роля в хранителната верига на Мексиканския залив. Данните показват и намаляване на генетичното разнообразие при някои видове, което може допълнително да затрудни възстановяването на популациите.

Изследователите определят случилото се като най-бързия и тежък документиран спад в числеността на морските животни в дълбоките океански води, които представляват най-обширната екосистема на Земята.

Последствията обаче могат да се окажат значително по-сериозни от загубата на отделни видове. Масовото намаляване на морските организми може да отслаби способността на океана да пренася въглероден диоксид от атмосферата към дълбоките води.

След като анализират други възможни причини, включително температурата на водата, нивата на кислород и наличието на храна, учените посочват петролния разлив като най-вероятното обяснение за екологичния срив. Изследването обаче не доказва окончателно пряка причинно-следствена връзка.

Изчезва морската трева, изчезват и те. Тъжната история на дюгоните

На 20 април 2010 г. в Мексиканския залив избухва експлозия на петролната платформа Deepwater Horizon, собственост на компанията Transocean, която извършва сондажни дейности за британския енергиен гигант BP.

Платформата се намира на около 80 километра от делтата на река Мисисипи. При инцидента загиват 11 души, а повреденият подводен сондаж започва да изпуска огромни количества петрол, което води до най-големия случаен морски петролен разлив в историята.

В продължение на 87 дни от сондажа, разположен на близо 1,5 километра под морската повърхност, неконтролируемо изтичат петрол и природен газ.

Общото количество на изтеклия петрол достига приблизително 4,9 милиона барела, което се равнява на около 400 автоцистерни дневно. В морето попадат и близо 218 милиона кубически метра природен газ.

За да ограничат замърсяването, американските власти разрешават на BP да използва около 7 милиона литра химически дисперсанти – вещества, които раздробяват нефтените петна на по-малки капки.

Част от петрола и газа се разсейва или е отнесена от морските течения. Друга част достига крайбрежните острови, нанася сериозни щети на влажните зони и местообитанията на миди и други морски организми, а част от замърсяването се отлага на морското дъно.

Тези остатъци могат отново да попаднат във водата под въздействието на теченията. Част от петролните съединения и използваните химикали остават продължително време в морската среда, причинявайки дълготрайни екологични щети.

През 2016 г. BP се съгласява да изплати 20,8 млрд. долара по споразумение за уреждане на претенции, свързани с катастрофата, като до 8,8 млрд. долара са предвидени за възстановяване на околната среда.

Оценката на екологичните щети и възстановителните дейности, в които участват федерални, щатски и представители на местни племенни общности, продължават и днес.

Италиански учени разчитат на октоподи за контрол над популацията на инвазивния синия рак

Дългосрочните последствия от петролния разлив върху морските животни

Поредица от научни изследвания след аварията установяват различни токсични ефекти върху морските организми, включително нарушения в развитието и размножаването, повишена смъртност и дългосрочни здравословни проблеми при делфини и китове.

Новото проучване предполага, че остатъчните замърсители могат да затруднят и способността на някои видове да откриват партньори в тъмните океански дълбини, като нарушават обонянието им.

Водещият автор на изследването Трейси Сътън, професор по морски науки и науки за околната среда в Nova Southeastern University, посочва, че последствията продължават да засягат цялата хранителна верига.

Той отбелязва, че проучване от 2024 г. е установило спад от около 80% в числеността на някои видове зъбати китове, които се гмуркат на голяма дълбочина.

„Преди имахме голяма постоянна популация от кашалоти край устието на Мисисипи, но не сме виждали кашалот от 10 години“, казва Сътън.

По думите му големите морски хищници се нуждаят от райони, в които периодично се събират големи количества плячка, но подобни струпвания вече липсват.

Това показва как намаляването на числеността на сравнително дребни организми като крила и рибите фенери може да има сериозни последствия и за значително по-едри морски животни.

Природата предупреждава: Големият бариерен риф се руши, ледникът на Страшния съд се топи

За да проследят промените в дълбоководната екосистема, изследователите използват данни от деветмесечно събиране на проби през 2011 г., които сравняват с резултатите от девет последващи експедиции между 2015 и 2023 г.

Проучването обхваща голяма зона около мястото на аварията, на дълбочина приблизително между 200 и 1500 метра. Изследваният воден слой е част от дълбоководната зона на Мексиканския залив, която съставлява около 90% от общия му воден обем.

Учените използват специализирани мрежи, които се отварят и затварят на различни дълбочини, за да събират проби от риби, ракообразни и главоноги.

Изследванията се извършват както по обяд, така и около полунощ, тъй като много морски видове ежедневно се придвижват между различните водни слоеве.

Използват се и корабни ехолоти, които изпращат звукови сигнали и регистрират отраженията им от морските организми. Това позволява на изследователите да направят независима оценка на тяхната численост.

Генетичните анализи допълват резултатите, като показват намаляване на разнообразието при някои от най-разпространените видове.

Според морския биолог Брус Робисън от Monterey Bay Aquarium Research Institute, който не участва в изследването, проучването е изключително подробно и внимателно разработено.

Той подчертава, че не познава друго изследване, при което да са събрани толкова много проби чрез специализирани мрежи.

Особено важно според него е, че анализът се фокусира върху видове, които не са обект на промишлен риболов. Резултатите показват, че човешката дейност може да доведе до сериозно намаляване на морските популации дори на голяма дълбочина.

„Важно е обществото да разбере колко разрушителен беше този петролен разлив. Мексиканският залив все още не се е възстановил, а са минали повече от 15 години“, подчертава Робисън.

Пластмаса се слива с коралови останки по бреговете на Япония

Рисковете от бъдещи индустриални дейности в дълбините на океаните

Изследването повдига въпроси и за потенциалните последствия от други индустриални дейности в океана, включително добива на полезни изкопаеми от морското дъно.

Според учените подобни операции могат да нанесат сериозни щети на екосистеми, чието естествено състояние все още не е достатъчно добре проучено.

Робисън предупреждава, че изхвърлянето на отпадъчни води, съдържащи метали или смазочни вещества, може да има тежки последствия за дълбоководните организми.

Морският еколог Джефри Дрейзън от Хавайския университет в Маноа, който също не участва в изследването, подчертава надеждността на събраните доказателства.

По думите му резултатите от пробите, звуковите измервания и генетичните анализи се потвърждават взаимно, което осигурява необичайно силна научна основа за направените заключения.

Той отбелязва, че авторите са разгледали всички основни възможни причини за намаляването на популациите, но само петролният разлив съответства на установените промени.

„Чрез логическо изключване, без дори да посочват пряко виновник, те не оставят съмнение, че петролният разлив е причината за този спад“, коментира Дрейзън.

Авторите на проучването предупреждават, че дори огромните и на пръв поглед изолирани дълбоководни екосистеми могат да бъдат сериозно засегнати от индустриални аварии. А последствията могат да се усещат десетилетия по-късно, без гаранция, че засегнатите морски популации ще успеят да се възстановят напълно.