За много хора това, което работят, е в основата на тяхната същност. Но независимо от това колко голяма част от личността ви е свързана с професията ви, задачите и отговорностите, които я съставляват, са само част от работата.

Останалата част - частта, която всъщност кара човек да обича да работи и да иска да остане на дадено работно място - е свързана с културата на компанията и по-специално с преките ръководители и колегите, пише Fast Company и добавя:

“Ето защо е притеснително, че толкова много работни места са токсични”.

Токсични шефове

“Ако някога сте работили за токсичен шеф, знаете какво поведение ви кара да се оплаквате на колегите си и да актуализирате постоянно автобиографията си. Шефовете не са единствените отговорни за създаването на културата на работното място, но те задават тона”, продължава изданието и дава няколко примера за “класическо поведение на токсичните шефове”:

Режим на оцеляване: Сред мениджърите върлува скрита епидемия от прегаряне Защо ръководителите на екипи са по-изтощени от служителите си
1. Приписване на заслуги и прехвърляне на вината.

Успехът на един ръководител се измерва с хората, които ръководи, така че когато даден проект е успешен, той трябва да благодари на екипа си, а не да се самоизтъква. От друга страна, когато нещата се объркат, той трябва да поеме вината, а не да сочи с пръст. В крайна сметка успехът на екипа зависи от доброто ръководство.

2. Крещене, критика и наказания.

Ако някога ви се е случвало шефът да ви крещи, има вероятност това да се е запечатало в съзнанието ви, дори години по-късно. Това е така, защото негативните взаимодействия правят по-силно впечатление. Токсичните шефове позволяват на емоциите си да вземат връх и използват страха от наказание в опит да мотивират служителите, което на практика рядко работи. Добрите шефове осъзнават, че грешките са възможност за обучение.

Неочаквана токсичност

Крещящ шеф, който си присвоява заслуги за работата на подчинените си, е доста очевиден червен флаг за много хора. Но има типове поведения на работното място, които традиционно се смятат за "добри", но могат да се превърнат в токсични, когато се стигне твърде далеч с тях.

Защо при връщането в офиса мозъкът ни е като „отпуснат бицепс“?Колкото повече свикваме с тишината у дома, толкова повече отслабва способността ни да филтрираме по-силния и разнороден шум в офиса
Токсична продуктивност: Пример за това е "културата на бързане", която възхвалява неща като липсата на сън и това, че винаги изглеждате "заети". С други думи, това е култура, която бърка постоянната работа с полезната работа. Не е изненадващо, че тази нагласа води до стрес, безпокойство и прегаряне на служителите.

Токсична лоялност: Всеки ръководител се надява, че служителите са лоялни към компанията. Но тази надежда може да стигне твърде далеч, когато служителите са притискани да действат неморално или да жертват собственото си благополучие за доброто на организацията. Токсичните лидери често изискват този вид ангажираност към компанията "преди всичко", което обикновено в крайна сметка се отразява негативно.

Токсична позитивност: Това може да звучи странно, тъй като обикновено когато нещо е позитивно, то си е позитивно. Но токсичният позитивизъм на работното място всъщност загърбва чувствата и преживяванията на хората.

“Ако служител е в стресова ситуация, като му кажете "да погледне откъм светлата страна", му прехвърляте отговорността да издържи нещо, което може да е нефункционално за него. Здравословните работни места с добро ръководство подхождат към проблемите на служителите със съчувствие и съпричастност и предоставят пространство за изразяване на негативните емоции”, посочва Fast Company и дава рецепта за детоксикация:

“Ако работите на токсично работно място, има вероятност да се чувствате изтощени в края на деня, така че отделянето на малко време за рестартиране може да ви помогне да не пренасяте негативните емоции в личния си живот. След това е време да актуализирате автобиографията си и да знаете какви червени линии да поставите на следващата си работа”.