Протестите продължават дори и след подадената оставка на правителството, а смислени искания почти не чуваме.

Идеята за връщане на властта на народа едва ли може да се приема сериозно, затова ще се опитаме да дадем някакви по-смислени идеи за това какви може би са причините за народното недоволство, както и какви искания могат да отправят протестиращи (след като са решили да продължават с протестите).

Това поне в някаква степен би могло да осмисли (в което дълбоко се съмнявам) негативните ефекти от тези протести. Някои от тях са - загубите за инвеститорите на БФБ, поскъпването на дълговите инструменти на България, загубите за бизнеса, отблъскването на чуждестранните инвеститори (не само в момента но най-вероятно и в бъдеще, поне до настъпването на политическа нестабилност), потенциалното по-нататъшно повишение на безработицата, възприемането на страната ни като политически несигурна с всички последствия от това и мн. др.

А ето и срещу какво реално трябва или по-скоро трябваше да протестират хората, което не чухме почти от никъде - ниските доходи

Много по-разумно е вместо срещу сметките за ток (като изключим надписаните, най-вероятно при поне 80% от протестиращите са налице основателни причини сметките да са по-високи) протестиращите да бяха отправили своето недоволство срещу ниските доходи.

За надписаните сметки за ток засегнатите спокойно можеха да потърсят правата си по съответния ред и пред компетентните органи, като ако не бъдат чути впоследствие, да се обърнат към съдебните инстанции със заведени колективни искове.

Всъщност цената на електроенергията у нас е най-ниска в Европа, а реалният проблем идва по направление на ниския доход.

Постоянно се говори, че сме най-бедната страна в ЕС (като не знам до колко е успокояващо, но според последните класации на Евростат румънците като че ли вече са зад нас, както по минимална заплата, така и по покупателна сила на минималната и средната заплата). Така въпреки ниската цена на електроенергията доходът купува едно от най-малките количества електроенергия в ЕС.

За това колко е нисък доходът в страната ни, въпреки че сме член на ЕС говори и фактът, че въз основа на средния доход на българина са му нужни малко над 250 години, за да натрупа първия си милион.

По-зле от българите са само мексиканците и румънците, които трябва да работят съответно 300 и 350 години.

По последни данни от миналата година процентът на разполагаемия доход у нас, съобразен с разликите в цените в различните страни, е 37.1% от средния за страните от ЕС. За сравнение, в Румъния този процент възлиза на 40.2.

За да покажем колко сме зле по отношение на дохода ще ползваме още едно много популярно съотношение – достъпността на бензина (предвид на масовите). Въпреки че се хвалим с една от най-ниските цени на бензина в ЕС (като за пример в Полша той е с по-ниска стойност за литър), бензинът у нас е най-недостъпен в ЕС и петияТ най-недостъпен в света, като се вземат в предвид доходите на населението. Дори в Румъния, доходът купува повече бензин, отколкото у нас.

Интересен е фактът защо протестите срещу високите цени на горивата у нас, (които имаха много по-голям смисъл, предвид на монополното положение на един играч в сектора) не се отличиха с подобна масовост, въпреки факта че горивата подобно на електроенергията са широко-потребяване продукти.

Подобни протести със сигурност имаха много по-голяма логика и предвид на факта, че родният петролен сектор се отличаваше с рекордно висока (в процентно изражение) добавка към цените на горивата в сравнение с останалите страни от ЕС.