Конвертируемият дълг се превръща в спасителен пояс за европейските стартъпи
Този тип сделки носят риск да предоставят на инвеститорите по-голям контрол и по-големи плащания в бъдеще
Европейските компании, подкрепяни от рисков капитал, сключват все по-сложни сделки с конвертируем дълг, които рискуват да предоставят на инвеститорите по-голям контрол или по-големи плащания в бъдеще, посочват пред Reuters източници, запознати със сделките в сектора на страртиращите предприятия в Европа.
Ултраниските лихвени проценти позволиха на разрастващите се компании да приключат кръгове на финансиране при неимоверно високи оценки по време на бума през 2020 г. и 2021 г. Но тъй като рисковото финансиране пресъхна, както те, така и техните инвеститори се опасяват от кръгове на дялово финансиране, които могат да доведат до занижаване на пазарните оценки.
Конвертируемият дълг, който се превръща в собствен капитал след определен период, може да даде възможност на основателите на компаниите да наберат пари в брой бързо, без да публикуват актуализирана оценка. Затова и обемът на конвертируемия дълг, емитиран от европейски компании, подкрепени от рисков капитал, достига рекордните 2,5 млрд. долара през 2023 г., в сравнение с 1,7 млрд. долара през 2022 г., показват данни на Dealroom. Но тъй като сделките стават все по-сложни, те могат да предложат на инвеститорите повече предимства и да създадат рискове за компаниите, обясняват пред информационната агенция адвокати, основатели на компании и инвеститор.
"Ако не знаете какво правите, структурираният дълг може да бъде троянски кон", казва Али Никнам, главен изпълнителен директор на нидерландската дигитална банка Bunq. "Ако по някаква причина не успееш да се справиш и той бъде конвертиран, понякога хората губят контрол".
Джеймс Утън, партньор в адвокатската кантора Linklaters, на свой ред посочва, че тъй като за компаниите е било по-трудно да набират пари, силата се е изместила към инвеститорите.
Това означава, че сделките стават все по-"структурирани", като включват условия, които облагодетелстват инвеститорите - предоставяне на по-големи дялове, например, ако ръководството не постигне определени цели.
Сделките могат да бъдат структурирани така, че да създават стимул за компанията да се листне на борсата или да набере повече средства - чрез лихвени проценти, които се натрупват с течение на времето, например, добавя Вутон.
По-новите конвертируеми договори включват клаузи, които предоставят на инвеститорите по-голям капитал, ако маржът на печалбата спадне под определено ниво или ако не бъдат постигнати финансовите цели. Условията включват и споразумения, според които колкото повече време минава до IPO, толкова по-голяма е отстъпката, с която дългът се конвертира в акции.
Конвертируемите облигации пък предлагат възможност да се осигури алтернативно дългосрочно финансиране, докато се чака условията на пазара на рисков капитал да се подобрят, посочват експертите. Джоузеф Фюс, партньор в адвокатската кантора Taylor Wessing в Лондон, например, казва, че е забелязал увеличаване на размера и продължителността на конвертируемите облигации.
Най-трудният пазар
Набирането на средства за рискови инвестиции в Европа рязко се е забавило - от 130 млрд. долара през 2021 г. до 62 млрд. долара през 2023 г., сочат данни на PitchBook, което поставя някои компании в ранен етап на развитие в криза на финансирането.
"Това е най-трудният пазар, на който съм работил в професионалната си кариера", казва Джеймс Даунинг, който работи в областта на финансите от 20 години и е управляващ директор за Европа в Hercules, кредитор на рискови проекти.
Миналата година Hercules е отпуснал около 200 млн. долара в Обединеното кралство и Европа, което е наполовина спрямо около 400 млн. долара през 2022 г.
"Стартиращите предприятия вече не са обект на толкова много заеми, колкото преди няколко години, когато бяха наситени с рисков капитал", акцентира Даунинг, добавяйки, че финтех, софтуерните и ориентираните към потребителите компании са тези, които най-бързо изчерпват парите си.
Традиционните банкови заеми не са достъпни за всички и могат да бъдат скъпи - пазарните лихви са около 9-13% за компаниите на по-ранен етап на развитие и 7,5-10% за тези на по-късен етап, добавя, от своя страна, Соня Йовиено, ръководител на отдела за рисково банкиране в HSBC Innovation Banking.
Със сигурност не всички компании, които разчитат на дълг, изпитват недостиг на парични средства или избягват преоценка, а конвертируемите инструменти не са непременно рискови. Норвежкото предприятие за литиево-йонни батерии Morrow е сред тези компании, подкрепени от рисков капитал, които спомагат за увеличаването на конвертируемия дълг, емитиран от стартиращи предприятия, до миналогодишния рекорд.
"Подобно на други стартиращи предприятия, Morrow Batteries установи, че капиталовите пазари са станали по-предизвикателни през последните няколко години за компаниите, които са във фаза на разрастване, както сме ние", обяснява главният изпълнителен директор Ларс Кристиан Бахер.
Дружествата на по-късен етап също се ориентират към конвертируемите облигации. Шведският производител на батерии Northvolt е набрал 3,5 млрд. долара в такъв дълг от 2022 г. насам, а регистрираните на борсата компании в САЩ се обръщат към тях, за да спестят от разходите за лихви.
“Макар че фондовете за рисков капитал са оптимисти, че набирането на капиталови средства ще се възстанови, когато лихвените проценти паднат, някои компании може да не успеят да се противопоставят на по-ниските оценки за неопределено време”, предупреждава Герхард Клинг, ръководител на катедрата по финанси в Aberdeen University. "Отлагането на преоценките не е добра стратегия, защото в края на краищата това е истината, тя излиза наяве, не можеш да избягаш. Това е малко хазартна игра - надяваш се състоянието на пазара да се подобри, но никой не е убеден, че това ще стане."