Рецесията удължава живота. Отговорът на въпроса „защо“ е във въздуха

Рецесията удължава живота на хората.

Това е основният извод от новото изследване "Живот срещу препитание" на четирима учени, ръководени от здравния икономист Ейми Финкелщайн.

Те установяват, че по време на Голямата рецесия, от 2007 до 2009 г., коригираните спрямо възрастта нива на смъртност сред американците са спаднали с 0,5% на всеки скок от 1 процент в нивото на безработица в даден район.

Колкото повече е безработицата, толкова по-дълго живеят хората – особено възрастните над 64 години и тези без висше образование.

"Тези намаления на смъртността се появяват веднага и се запазват в продължение на поне 10 години", заключават икономистите.

Ефектът е толкова голям, че рецесията на практика е осигурила на 4% от всички 55-годишни допълнителна година живот. А в щатите, в които е имало голям скок на безработицата, хората са по-склонни да съобщават, че са в отлично здраве, цитират изследването от BusinessInsider.

Икономическата Нирвана на САЩ: Спад на инфлацията при силен пазар на труда

И така, какво би могло да бъде обяснението? Как по-високата безработица води до по-дълъг живот?

Отговорът е във въздуха. Буквално.

Икономистите установяват, че в районите с най-голяма загуба на работни места по време на Голямата рецесия се наблюдава и най-голям спад в замърсяването на въздуха, измерено чрез нивата на фините прахови частици PM2,5. Това е логично: По време на рецесия по-малко хора пътуват до работа. Заводите и офисите намаляват производството, а хората намаляват собственото си потребление на енергия, за да спестят пари.

Всички тези намалени дейности водят до по-чист въздух. Това би обяснило защо работниците без висше образование се радват на най-голям спад в смъртността: Хората с нископлатена работа са склонни да живеят в квартали с повече токсини в околната среда.

Ето защо рецесията намалява смъртността от сърдечни заболявания, самоубийства и автомобилни катастрофи - причини за смърт, свързани с физическите и психическите ефекти на PM2.5.

Изводът на икономистите е, че по-чистият въздух е причина за над една трета от спада на смъртността по време на Голямата рецесия.

Кои са градовете с най-мръсен въздух през 2023?

Изводите от изследването са важно напомняне, че икономическият растеж не е и не бива да бъде единствен показател за общото ни благосъстояние. Икономиката, работеща на пълни обороти, създава повече работни места, но и генерира невидими, но вредни странични ефекти.

"Нашите открития показват важни компромиси между икономическата активност и смъртността", заключават авторите.

На езика на икономистите това означава два много лоши избора: Бихте ли предпочели богатство, което ви убива, или бедност, която ви поддържа живи?

„Парична дисморфия“ мъчи поколението Z и милениалите

Именно тази дилема е в основата на т.нар. движение за намаляване на растежа – идеята, че Брутният вътрешен продукт не ни дава точна представа за човешкия прогрес.

Разбира се, икономическият растеж осигурява работни места. Но той не казва нищо за здравето на децата ни, за безопасността на кварталите или за устойчивостта на планетата.

Важно е да се отбележи, че твърденията на това движение не бива да бъдат възприемани като изцяло правилни и точни. Решението на лошия растеж не е по-малък растеж. То е по-добър растеж.

С по-силно регулиране и по-интелигентни иновации можем да намерим начини да създаваме работни места, без да унищожаваме околната среда и да съкращаваме живота си.

Ако новото изследване ни подсказва нещо, то е, че все още имаме дълъг път, за да постигнем здравословния баланс между икономически растеж и социално благосъстояние.

Не трябва да избираме между работата или живота, допълва BusinessInsider.