Светлина в тунела: Крехката петорка в световната икономика отбелязва прогрес

Новите световни сили на макроикономическата карта като Индия и Индонезия издържаха трусовете през последните години и днес успехите им са признати от международни наблюдатели и специалисти.

С днешната дата, много от най-проблемните икономики в развиващите се страни също започват да реформират своя път към възстановяване, а пазарите ги възнаграждават за това, пише в анализ по темата Financial Times.

Примери за това са най-вече Турция, Аржентина, Египет, Нигерия и Кения. И петте държави, които в момента провеждат реформи, са сред 40-те най-големи развиващи се икономики, така че техният позитивен обрат също засилва глобалното икономическо възстановяване.

Засегнати от високата инфлация, дълга и дефицита, техните хазни се изпразниха, когато световните лихвени проценти рязко се повишиха през 2022 г. Тъй като по-високите разходи по заемите доведоха до по-дълбоки затруднения с дълговете, нямаха друг избор, освен да се променят.

Лидерите им, които в Аржентина, Кения и Нигерия бяха новоизбрани с мандат за реформи, черпят вдъхновение (макар и негласно) от Вашингтонския консенсус. Бюджетната дисциплина и съобразяването с пазарните сили са единствените политически решения, които работят, когато нацията няма пари, допълва FT.

Индия ще бъде третата по големина икономика в света до 2027 г.

Петте страни-реформаторки трябва да извървят още много от пътя на развитието си.

Само преди година имаха дефицити над 5% от Брутния вътрешен продукт. Инфлацията беше средно двуцифрена, а в Аржентина - над 200%.

Инвеститорите или изискваха огромна премия за държавни облигации, което доведе до доходност с 15 процентни пункта по-висока от тази на американските, или ги избягваха. Ако трябва да бъдат категоризирани с определен етикет, тези икономики вероятно щяха да се наричат "крехката петорка" на това десетилетие.

С отлива на капитали, валутните им резерви достигнаха нови минимуми, отбелязвайки максимален спад от средно една трета.

Първоначално правителствата се противопоставиха на този натиск, опитвайки се да стабилизират валутите чрез контрол. Това само тласна инвеститорите към черните борси, където петте валути се търгуваха средно с 45% под официалния обменен курс.

След това настъпи обратът.

Икономиките започнаха да се съобразяват с пазарните реалности, като най-скоро това се случи в Египет при управлението на Абдел Фатах ал-Сиси.

След цяло десетилетие на власт, той обяви последните си реформи миналия месец. Режимът му предприе стъпки за намаляване на дефицита чрез съкращаване на разходите за нови мегапроекти. Освен това, стабилизира паунда и повиши лихвените проценти, за да пребори инфлацията.

Валутна криза и инфлация: Икономика №1 на Африка затъва

Ако това звучи като класически Вашингтонски консенсус, така е.

Египет се реформира отчасти, за да изпълни условията за облекчение от защитниците на консенсуса, включително МВФ и Световната банка.

Буенос Айрес пък трябваше да плати най-високата премия по облигациите си и да се сблъска с най-голямата отстъпка на черния пазар за валутата си. В отговор, Аржентина се превърна в най-агресивния реформатор.

През ноември миналата година на власт дойде новият президент Хавиер Милей – популист, който обеща да използва "моторна резачка" за проблемите в страната.

Той девалвира песото, съкрати наполовина правителствените служби, намали заплатите в държавния сектор и предприе мерки за премахване на частните самолети и други официални привилегии, като същевременно продаде стотици държавни компании.

През януари бюджетът отбеляза излишък в страна, която е имала дефицити през всичките 10 години от 1900 г. насам.

Аржентина избра за президент политически двойник на Тръмп с радикални идеи

Дори държавите, които не потърсиха международна помощ – Турция и Нигерия, се принудиха да преосмислят ситуацията.

Турция под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, някога най-върлият противник за реформи, нае сериозни технократи, които повишиха лихвените проценти с повече от 35% и ограничиха прекомерния ръст на кредитите.

Сега капиталът се възвръща, а преките чуждестранни инвестиции, отслабващи в световен мащаб, са необичайно устойчиви.

Премиите по облигациите са спаднали с поне 40% от върховите си стойности. Аржентинските акции рязко поскъпнаха след встъпването в длъжност на новия президент. Черните борси в Нигерия и Египет почти изчезнаха. Финансовият живот започва да изглежда все по-нормален.

„Меко кацане“: МВФ повиши прогнозата си за глобален растеж през 2024 г.

Това не означава, че бъдещето е светло.

Нациите често се реформират по време на кризи, а когато бурята отмине, се връщат към старите порядки.

Избягването на този цикъл изисква ръководство, което признава необходимостта от избягване на рецидиви и се ангажира с непрекъснати реформи. Все още е твърде рано да се каже, че някоя от петорката е поела по този път.

Но засега тези страни са в процес на възстановяване, а това прави световната икономика по-малко уязвима, допълва FT.

Анализът е на Рушир Шарма, писател и инвеститор, председател на Rockefeller International. Изразените възгледи са изцяло негови.