Най-ценните технологични компании в света са основани в общежития, гаражи и закусвални от изключително млади предприемачи.

Бил Гейтс е бил на 19. Стив Джобс - на 21. Джеф Безос и Дженсън Хуанг на по 30.

Компанията, която мнозина наричат „най-безценната в света“, е основана от Морис Чанг, когато той е на 55 години.

Никога човек на тази възраст не е създавал бизнес, струващ толкова много, колкото производителя на чипове Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC). Компанията произвежда основни части за компютри, телефони, автомобили, системи с изкуствен интелект и още много устройства, които са част от нашето всекидневие.

Чанг има толкова дълга кариера в бизнеса с чипове, че щеше да е легенда в своята област, дори ако се беше пенсионирал през 1985 г. и беше решил да играе бридж до края на живота си, пише The Wall Street Journal. Вместо това той преоткрива себе си. И революционизира индустрията.

Да успееш не въпреки възрастта си, а именно благодарение на нея

Никой не олицетворява изненадващите ползи от предприемачеството на средна възраст по-добре от Чанг, който работи в САЩ в продължение на три десетилетия, след което се премества в Тайван с намерението да създаде „велика компания за полупроводници“, както сами той казва пред WSJ.

Това, което създава, наистина не прилича на никоя съществуваща компания за чипове. Вероятно използвате устройство с чип, произведен от TSMC всеки ден, но TSMC всъщност не проектира тези чипове. Радикалната идея на Чанг е компанията да произвежда чипове, проектирани от нейните клиенти.

Тъй като не проектира или продава свои собствени продукти, TSMC никога не се конкурира със собствените си клиенти. В замяна на това те нямат нужда да управляват свои собствени заводи за производство със скъпи и главозамайващо сложни съоръжения.

Чанг, сега на 92 години, официално се пенсионира като председател на TSMC през 2018 г.

Само някой с неговия опит и експертиза би могъл да изпълни плана му за TSMC. Това смята и той:

Не можех да го направя по-рано. Не мисля, че някой би могъл да го направи по-рано. Защото аз бях първият.

Иновативният бизнес модел зад неговата „леярна за чипове“ трансформира индустрията и прави TSMC незаменим играч в глобалната икономика. Сега това е компанията, на която американците разчитат най-много, но знаят най-малко за нея. Морис Чанг също не е известно име, но би трябва да бъде, отбелязва WSJ.

„Едва ли някой е бил по-влиятелен на полето на най-важната технология в света“, казва за него Крис Милър, автор на книгата „Войната на чиповете“.

Чиповете – просто бизнес или инструмент за глобално господство

От Тексас до Тайван

Много преди да се премести в Тайван на средна възраст, Морис Чанг се мести в САЩ като тийнейджър.

Роден е в континентален Китай и има нелеко детство, докато семейството му обикаля из разкъсаната от война страна. Когато бяга в САЩ през 1949 г., усеща страната като рай. По-късно става американски гражданин.

Чанг расте, мечтаейки да бъде писател или журналист. Планира да завърши английска литература в Харвардския университет. След първата учебна година обаче решава, че това, което всъщност иска, е добра работа. Прехвърля се в Масачузетския технологичен институт, където учи машинно инженерство и получава магистърска степен. След като не успява да продължи с докторантура, тъй като се проваля на квалификационния изпит, през 1958 г. той получава първата си работа в областта на полупроводниците – в Texas Instruments (TI), Далас.

TSMC представи революционен софтуер за производство на автомобилни чипове

Чанг не просто принадлежи към първото поколение маниаци на тема полупроводници. Той си създава репутация на упорит мениджър, който може да постигне всяко възможно подобрение от производствените линии. Това ускорява кариерата му.

Три години след като се премества в Далас, компанията го изпраща в Станфордския университет, за да завърши докторска степен по електротехника. Този път той се справя добре с квалификационния изпит и се връща като д-р Чанг. До края на 60-те години управлява отдела за интегрални схеми на TI. Не след дълго оглавява целия полупроводников отдел.

Чанг е такъв работохолик, че не спира да води телефонни разговори за продажбите по време на медения си месец и не проявява търпение към онези, които не споделят неговия устрем, разказва още WSJ, позовавайки се на разговор с предприемача.

Тези дни TSMC инвестира 40 милиарда долара в изграждането на заводи в Аризона, но проектът е възпрепятстван от забавяния, неуспехи и недостиг на работна ръка. По този повод Чанг казва, че някои от младите служители на TSMC в САЩ имат отношение към работата, което той трудно разбира:

Те говорят за баланс между работата и живота. На тяхната възраст не бях чувал този термин. Тогава важеше правилото, че ако нямаш работа, нямаш и живот.

По-рано този месец CNN излезе с анализ, че именно разликите в работната култура между азиатските и западните страни ще бъдат сред най-големите предизвикателства за TSMC. Макар че инженерите на компанията в Тайван получават изключително добро заплащане, работата е трудна, с дълги часове и редовни смени през уикенда. А ако на острова се случи земетресение - често срещано явление - от служителите се очаква да се върнат на работните си места незабавно след труса, независимо от часа на деня.

Кристи Хсу, директор на Центъра за изследване на Тайван казва, че докато тайванските служители може да са свикнали с извънредния труд и дежурствата, тези извън страната не са.

Всеки иска най-новите чипове. Това причинява огромно главоболие на най-големия доставчик в света

Чанг се изкачва до ръководните длъжности в TI, но все пак е пренебрегнат по отношение на най-високите позиции. Той иска TI да се фокусира върху полупроводниците, докато компанията иска да продължи да продава потребителски продукти. „Това беше сериозно разсейване и сериозно отклоняване на корпоративни ресурси“, казва той. През 1983 г., след като приема, че няма да бъде повишен и компанията няма да залага на пазар, в който според него е бъдещето, той напуска Texas Instruments.

Почти веднага е нает от производителя на електроника General Instrument като президент и главен оперативен директор. Почти веднага осъзнава, че е направил голяма грешка, наричайки усещането си „несъответствие“. След една година той напуска и General Instrument.

Тогава той е на 54 и няма представа какво ще прави след това. Знае, че иска да работи отново и има оферти от компании за рисков капитал, които е щял да приеме, ако Тайван не го беше поканил да прави бизнес на острова.

Япония е следващата държава в списъка за глобална експанзия на TSMC

Чанг казва, че не би поел риска да се премести в Тайван, ако не беше финансово осигурен.

Всъщност още през 1982 г. той получава примамливо предложение за работа от влиятелен тайвански служител на име К.Т. Ли - човекът, на когото се приписва оркестрирането на следвоенното икономическо развитие на страната и стимулирането на технологичната индустрия. Той иска Чанг да бъде президент на водещия технологичен институт в Тайван и да насочи изследванията към печалба.

Дотогава Чанг знае, че не му остава много време в Texas Instruments, но неговите опции за акции не са придобити, така че той отхвърля поканата за Тайван. „Все още не бях финансово осигурен“, казва той и допълва. „Никога не съм преследвал голямо богатство. Търсех само финансова сигурност. За корпоративен ръководител в средата на 80-те години тази финансова сигурност се равняваше на 200 000 долара годишно. След данъци, разбира се“, казва той.

Ситуацията на Чанг се е променила, когато Ли се обажда отново три години по-късно. Благодарение на акциите си, той вече се чувства финансово сигурен според жизнения си стандарт. Веднъж постигнал тази цел, той е готов да преследва друга.

TSMC надмина очакванията за печалба и приходи

Морис Чанг нарича преместването си в Тайван „среща със съдбата“, но истината е, че нищо за TSMC не е било предопределено.

„Нямаше никаква сигурност, че Тайван ще ми даде шанса да изградя велика компания за полупроводници, но възможността съществуваше и това беше единствената възможност за мен“, казва Чанг. „Ето защо отидох в Тайван.“

Изключителен ли е Морис Чанг?

Неотдавна екип от икономисти проучва дали по-възрастните предприемачи са по-успешни от по-младите, анализирайки данните на Бюрото за преброяване на населението на САЩ и наличните данни на Службата за вътрешни приходи. Учените успяват да идентифицират 2,7 милиона основатели на компании в САЩ, които са стартирали бизнеса си между 2007 и 2014 г. След това те преглеждат възрастта им.

Резултатите показват, че средната възраст на тези предприемачи при основаването на компаниите е 41,9 години. За най-бързо развиващите се компании това число е 45. Икономистите също така установяват, че има почти два пъти по-голям шанс 50-годишните основатели да постигнат голям успех спрямо 30-годишните, докато тези с най-нисък шанс за успех са тези в началото на 20-те.

В клуба на богатите: Кои световни лидери спечелиха първия си милиард сами

Това не е образът на основателите на стартиращ бизнес, който повечето хора имат в съзнанието си. Те са по-склонни да си представят Стив Джобс, който бърника из гаража си, или Марк Зъкърбърг, който пише код в стаята си в общежитието. Microsoft, Apple, Nvidia, Alphabet, Amazon и Meta Platforms имат основатели на 30 или под 30 години, а рисковите капиталисти от Силициевата долина засипват с пари талантливи млади предприемачи с надеждата, че ще създадат следващата компания за трилиони долари.

Да, младите предприемачи имат изобилие от енергия, ненаситна амбиция и визия да надникнат зад ъглите и да видят бъдещето. Обикновено нямат ипотеки, семейни задължения и други отговорности на възрастните, които да ги разсейват или да намалят апетита им за риск. Самият Чанг казва, че по-младите хора са по-иновативни, когато става въпрос за наука и технически предмети.

Необходими са средно 2000 идеи, за да направите търговски пробив

В бизнеса обаче по-старото е по-добро.

Предприемачите в 40-те и 50-те години може да не вярват в със същия плам, че ще променят света, но имат опита и знанието как могат да го направят. Някои се нуждаят от години специализирано обучение, преди да стартират компания. В биотехнологиите, например, основателите са по-скоро професори в колеж, отколкото напуснали колежа.

По този повод професорът от MIT Sloan School of Management Пиер Азуле, един от авторите на споменатото проучване, казва:

Някои идеи могат да бъдат реализирани само ако сте имали истинска работа, ако сте се сблъсквали отблизо и лично с проблемите на корпоративен клиент, за да си представите решението.

Основаването на най-важната компания в света

Морис Чанг има 30 години опит в своята индустрия, когато решава да промени живота си и да се премести на друг континент. Той знае повече за полупроводниците от всеки друг на земята - и със сигурност повече от всеки друг в Тайван. Веднага след като започва работа в Изследователския институт за индустриални технологии на Тайван, Чанг е извикан в офиса на Ли и получава втора работа.

„Той смяташе, че трябва да основа компания за полупроводници в Тайван. Това беше началото на TSMC“, казва Чанг пред WSJ.

Когато започва да мисли бизнес модела на TSMC, Чанг започва с разпознаването какво не може да бъде той.

„Веднага реших, че това няма да е компания, която прилича на Texas Instruments, нито пък на General Instrument“, казва Чанг.

По онова време TI се занимава с всяка част от производството на чипове, но това, което работи в Тексас, не би могло да се пренесе в Тайван. Единственият начин, по който Чанг би могъл да изгради велика компания в новия си дом, е да създаде съвсем нов вид бизнес модел, който да използва силните страни на страната и да смекчи многото ѝ слабости.

Nvidia изстреля акциите на TSMC до исторически връх

Чанг установява, че Тайван има точно една силна страна във веригата за доставка на чипове. Изследователската организация, която той управлява, експериментира с полупроводници през последните 10 години. Когато проучва това десетилетие от данни, Чанг е приятно изненадан от процента на работещи чипове върху силициеви пластини - два пъти по-висок в Тайван, отколкото в САЩ, разказва той.

Чанг знае, че неговата компания няма да има ресурсите да се конкурира със Силициевата долина, когато става дума за проектиране, продажба или маркетинг на чипове. Той обаче вярва, че тя има едно потенциално конкурентно предимство: производство и само производство.

Нов президент и разделен парламент в Тайван. Какво означава това?

При основаването на TSMC правителството на Тайван взема 48% дял, като останалата част от финансирането идва от холандския електронен гигант Philips и частния сектор на Тайван, докато Чанг е движещата сила зад компанията. Прозрението за изграждането на TSMC около такъв нетрадиционен бизнес модел се ражда от неговия опит, контакти и експертиза. Той разбира своята индустрия достатъчно дълбоко, за да направи пробив.

„TSMC беше иновация на бизнес модел“, казва Чанг. „Мисля, че за иновации от този вид хората в по-напреднала възраст са може би по-способни от по-младите.“

Чанг казва, че идеята за TSMC също така е резултат от личната философия, която е развил в хода на дългата си кариера:

Да бъдем партньор на нашите клиенти е основополагащ принцип от 1987 г. до ден днешен. Ключът към успеха на TSMC винаги е бил осигуряването на успех на клиентите.

Стотиците клиенти на TSMC днес включват Apple и Nvidia - единствените компании, които струват повече от тази, основана от Чанг. TSMC произвежда чиповете за iPhone, iPad и Mac, което прави една четвърт от нетните приходи на TSMC. Nvidia често се нарича производител на чипове, което е любопитно, защото не прави чипове. TSMC ги прави.

Дженсън Хуанг: Преживях унизителни провали, но спасих Nvidia от фалит

Днес компанията работи в необятен мащаб. Първият микропроцесор на Intel има около 2000 транзистора, но най-новият чип на Nvidia има 200 милиарда транзистора. Произвеждането на идентични копия на един чип за iPhone изисква една фабрика на TSMC да прави повече от квинтилион транзистори – тоест един милион трилиона – на всеки няколко месеца.

По този повод Крис Милър, автор на книгата „Войната на чиповете“, пише:

За една година цялата полупроводникова индустрия произвежда „повече транзистори от общото количество на всички стоки, произведени от всички други компании, във всички други индустрии, в цялата човешка история.

Гладът за чипове днес прави TSMC по-ценна от всякога. През последните пет години пазарната капитализация на компанията се е увеличила почти четири пъти, а близо 0,5-процентният дял от TSMC, който Чанг притежава, сега струва около 3,5 милиарда долара.

„Със сигурност не преследвах пари, когато дойдох в Тайван“, казва той. „Всъщност моят дял в компанията, която създадох, беше малък. Въпреки това станах сравнително богат, защото малък процент от акциите, умножен по голямо число, прави състояние.“

Попитан от WSJ как мисли за успеха сега, когато е изградил велика компания, пенсионираният изпълнителен директор, известен сред служителите на TSMC като „Основателят“, казва, че е голямо облекчение, че вече не трябва да мисли за това.

"Приключих!" казва той и след това добавя, че старите войници угасват лека полека, но никога не умират.