Защо „Мегалополис“ може да е грешката на Франсис Форд Копола за $120 млн.
Научнофантастичният епос е 40-годишната мечта на режисьора, която реализира с продажбата на винения си бизнес
На Филмовия фестивал в Кан тази седмица предстои премиерата на „Мегалополис“ – експерименталният научнофантастичен епос, финансиран от Франсис Форд Копола, който отделя 120 млн. долара от собствените си средства за продукцията.
Малко вероятно е 85-годишният режисьор някога да си възвърне тази деветцифрена сума, но така или иначе, той не е притеснен, отбелязва BBC.
„За мен, когато навлезеш в голямата неизвестност, не искаш да казваш: „О, съжалявам, че не направих това или онова“. Искаш да кажеш: „Трябваше да го направя.“, казва той пред Deadline.
Филмът се подготвя над 40 години – или по-скоро през по-голямата част от тях е в процрд на „не-правене“. Когато Копола го замисля, преживява един от най-горещите си периоди в историята на Холивуд.
През 70-те години на миналия век той вече е направил „Кръстникът“ и работи върху „Апокалипсис сега“, когато му хрумва идеята за нещо още по-смело. „Мегалополис“ се развива в рамките на един ден в Ню Йорк в близкото бъдеще и разказва за архитект, който се надява да възстанови града след катаклизъм, и за корумпиран кмет, който му пречи.
В интервю за Film Comment през 1983 г. Копола изтъква, че е прекарал два месеца в подготвяне на 400 страници записки за филма. По думите му, амбициозната приказка е вдъхновена от периода в Древен Рим, когато „всички са се увличали по смъртта, всички ценности са се превърнали в преследване на парите“.
Филмът „ще се занимава с въпросите кои сме ние, къде сме, какво представлява човешката раса в този момент“, а основната му тема ще бъде възможността за съвършено общество или утопия.
„Начинът, по който ще го направя“, казва той, „е в един вид сложна, романова структура, която има антракт и много странна втора част, продължаваща все по-късно и по-късно през нощта, докато частта, която се отнася до три часа сутринта, е наистина дива и в крайна сметка поставя основата на концепцията за утопия в тази луда халюцинация.“
Имайте предвид, че по време на интервюто Копола пие вино от собственото си лозе в Калифорния, допълва BBC.
Проблемът е, че през 80-те години филмите му не се смятат за добра инвестиция.
„Апокалипсис сега“ е известен с бурните си събития - Харви Кайтел е уволнен от главната роля, а заменилият го Мартин Шийн получава инфаркт на снимачната площадка.
Трудно е някой да заложи на футуристична, политическа и философска медитация за връзките между съвременения Ню Йорк и Рим на Цицерон. Всъщност, както казва Копола, „беше трудно дори да се получи обратна връзка“.
Това не го спира. С течение на годините той преживява тежки лични и финансови бури, но продължава да снима тестови кадри и да поръчва концептуални изображения, както и да обявява, че „Мегалополис“ ще бъде следващият му проект, преди да го отложи отново и отново.
Няма нищо против да си плати сам за това. Известен е като заклет любител на рисковете и прокарването на нови граници. През 1982 г. в късното шоу на Дейвид Летерман твърди, че режисьорите не трябва да чакат някой да им даде зелена светлина.
„Моето усещане е, че когато искаш да започнеш филм, е толкова лесно някой да дойде и да каже: „Ами, идеята не ни харесва“, така че наистина, ако искаш да започнеш, просто трябва да следваш сърцето си. За втората част на „Кръстникът“ бяхме похарчили един милион долара за изграждането на декорите, преди Paramount да ни каже, че можем да го направим.“, казва режисьорът.
Това отношение обяснява защо собственото му студио Zoetrope, фалира през 1990 г., допълва BBC. Дотогава планът му е да поеме основните си режисьорски задачи, а след това да отдели средствата от тях за „Мегалополис“.
Но дори този план е осуетен от терористичните атаки в Ню Йорк през септември 2001 г. „Това направи проекта наистина доста труден“, признава Копола в Ain't It Cool News през 2007 г.
„Филм за стремежа към утопия с Ню Йорк като главен герой, а след това изведнъж не може да се каже нищо за Ню Йорк, без да се занимаваме само със случилото се и последиците от него. Светът беше нападнат и аз не знаех как да се справя с това.“, откровен е режисьорът.
Копола споделя, че е „изоставил“ „Мегалополис“.
Филмът се превръща в една от онези продукции, които сякаш са обречени да останат неосъществени: в книгата по темата от 2013 г. „Най-великите филми, които никога няма да видите“ един от авторите заключава, че „ако не се случи чудо“, „Мегалополис“ „никога няма да види бял свят“.
Това, което се случи в действителност, не беше чудо. Спомняте ли си за виното, което Копола отпива по време на интервюто през 1983 г.? Направено от собственото му грозде?
Каквито и да са възходите и паденията му във филмовия бизнес, този с вино расте и расте, докато се превръща в 13-ия по големина в САЩ. И тъй като наследниците му София и Роман Копола не желаят да го поемат, той слива компанията с чужда и продава своя дял, като с него си осигурява всички средства, необходими за „Мегалополис“.
През април 2019 г. обявява, че предпродукцията е в ход, а през ноември 2022 г. започват снимките в Грузия.
Типично за Копола обаче, продукцията не върви гладко. В медиите се появяват материали, че снимачната площадка е „пълна лудница“ и че готовият филм не е добър.
Тази седмица The Guardian посочи, че според свидетели от снимачната площадка, режисьорът „се е опитал да целуне някои от топлес и оскъдно облечените статисти“ в една от сцените.
Изпълнителният копродуцент Дарън Деметре отхвърли тези твърдения, като заяви: „Никога не съм знаел за оплаквания от тормоз или лошо поведение по време на проекта.“
„Спечелих залога“, казва самият Копола в интервю за Deadline.
„Благодарен съм, че мога да направя филм, който ме преследва и който чувствам, че ще бъде прекрасен, който ще хвърли светлина какво може да бъде бъдещето и какви са човешките същества. Не мога да бъда по-щастлив.“, допълва режисьорът.