Мбапе може да вкарва голове. А може ли да обърне вота на френската младеж?

Суперзвездата на френския футбол Килиан Мбапе се включи драматично в предизборната кампания на страната си тази седмица.

Капитанът на националния тим и един от най-известните футболисти в света за първи път изясни политическите си предпочитания, при това от Германия, където се провежда Европейското първенство на УЕФА, пише в анализ за CNN Адам Плоурайт, автор на книгата Френското изключение: Еманюел Макрон – необикновеният възход и рискът.

"Днес всички виждаме, че екстремистите са много близо до спечелването на властта", заяви Мбапе в коментар в неделя, повтаряйки предупреждението на съотборника си Маркус Тюрам, който призова французите "да се борят всеки ден", за да попречат на крайната десница да спечели властта.

"Не искам да представлявам страна, която не отговаря на моите ценности, на нашите ценности", добави Мбапе и призова сънародниците си да подкрепят "разнообразието и толерантността".

Роденият в Париж 25-годишен футболист, чиито семейни корени са в Камерун и Алжир, е една от най-обичаните звезди във Франция и един от най-високоплатените спортисти в света. Намесата му в политиката го превърна в най-обсъжданата тема в страната преди предсрочните парламентарни избори, свикани от Еманюел Макрон на 30 юни и 7 юли.

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Крайнодясната партия "Национално обединение" на Марин Льо Пен води в социологическите проучвания и повечето анализатори допускат, че нейното популистко движение никога не е било толкова близо до властта.

Изказването на Мбапе отразява чувството за неотложност – дори паника, което изпитват страхуващите се от крайнодясно правителство във Франция за първи път след Втората световна война, продължава в анализа Плоурайт.

Но докато способността му да повлияе на футболен мач не е под съмнение, има причини да се постави под въпрос силата на един играч като политически активист. Най-голямата причина за скептицизъм е ясната тенденция в западните демокрации, наблюдавана от САЩ до Франция.

Европейски преглед: Кой спечели и кой загуби от изборите за ЕП?

На изборите за Европейски парламент по-рано този месец, които накараха победения президент Макрон да призове за провеждане на парламентарни избори, партията на Льо Пен спечели 26% от гласовете на хората под 25 години, което е с 11 пункта повече от последните избори през 2019 г., според проучване на Ipsos.

На последния тур на президентските избори през 2022 г. Льо Пен спечели почти половината от гласовете, подадени от хората на възраст 25-34 години, според същата социологическа агенция (няма официална разбивка на действителните гласове).

Съществуват различни теории за обяснение на промяната.

Една от тях е, че в свят на несигурност за младите хора, на климатични промени и масова миграция, на огромни технологични промени, френският национализъм предлага усещане за сигурност.

Неспособни да си позволят собствен дом и притеснени за перспективите за работа, младежите са привлечени от политиката на антиглобализация, след като са отписали дискредитираните идеи на поколението на родителите си.

Превръщат ли се европейските младежи в поколението “Чужденците вън!”

Тяхната памет също е по-кратка, поради което е по-малко вероятно да бъдат повлияни от асоциацията на съвременните крайно десни партии с техните откровено расистки и антисемитски предшественици в Европа през 20-ти век, продължава анализът.

Макар че Мбапе със сигурност е привлекателна звезда и има милиони фенове, Льо Пен също има свой актив в лицето на кандидата за премиер Жордан Бардела, едва 28-годишен, който притежава магнетизъм за избирателите от поколението на милениалите и Gen Z.

Бардела произхожда от имигрантски произход и се свързва с днешното поколение на TikTok и YouTube чрез видеоклипове, в които яде бонбони Haribo преди да произнесе реч или пие бира, докато гледа телевизия.

Младият лидер не пропусна да отговори на политическите коментари на футболистите от националния отбор.

"Малко ми е неудобно да виждам как тези спортисти дават уроци на хора, които не могат да свържат двата края, не се чувстват в безопасност, нямат възможност да живеят в квартали, свръхзащитени от агенти по сигурността", заяви той.

TikTok звезда или следващият премиер на Франция: Пътят на Жордан Бардела до властта

Забележките на Мбапе и Тюрам, чийто баща Лилиан беше част от отбора, спечелил Световната купа през 1998 г., рискуват да раздвижат дългогодишните напрегнати отношения на Франция с нейния национален тим, които са обгърнати от въпроси, свързани с расата и идентичността.

Прочутият отбор, спечелил Световната купа през 1998 г., беше възхваляван като израз на френското многообразие - така нареченият отбор "black-blanc-beur" (чернобяло-северноафрикански), в който участваха Марсел Десаили, Зинедин Зидан и настоящият национален треньор Дидие Дешан. Но това винаги е изглеждало като наложен сюжет в страна, в която идеята за мултикултурализъм все още се отхвърля като англо-американски внос.

През 2006 г. бащата на Марин Льо Пен, патриархът на крайната десница Жан-Мари Льо Пен, заяви че в националния отбор има твърде много "цветнокожи играчи". Самата Марин също е поставяла под въпрос патриотизма на играчите от различни раси и етноси, а през 2013 г. нарече отбора "група зле образовани деца".

В настоящия отбор преобладават цветнокожи играчи, като много от лидери като капитана Мбапе са от предградията около големите градове, демонизирани от консерваторите като огнища на престъпност и ислямизъм.

Макрон получи „целувката на смъртта“ от Марин Льо Пен с мигрантския закон

Предвид това, че милиони французи ще го подкрепят по време на Европейското първенство, Мбапе може наистина да убеди някои млади избиратели да отидат до урните на 30 юни (мнозинството от тях се въздържаха на европейските и последните парламентарни избори през 2022 г.), но те едва ли ще повлияят на избирателните райони, които ще решат баланса в следващия парламент, смята анализаторът.

Ситуацията е не по-малко сложна за самия капитан, който счупи носа си на терена по време на първия си мач от шампионата. Изразяването на политическите възгледи вероятно също ще нанесе болезнен удар за славата му във Франция.

Но в момент на кръстопът за нацията, никой не може да го обвини в липса на смелост, завършва анализът.