От тлеещ локален пожар, през последните месеци проблемът с пазара на жилища в Европа се разрази като огнена стихия и обхвана всички части на континента, превръщайки се в едно от най-големите политически разочарования.

От Лисабон до Лодз – гражданите са разгневени от липсата на достъпни жилища, пише в анализ Politico.

Материалът е основан на специален доклад за жилищното настаняване в Европа, изготвен от Глобалната политическа лаборатория на изданието.

Миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подклаждани отчасти от твърдения, че ограничените обществени жилища в ирландската столица се дават на чужденци.

В градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха по улиците, за да осъдят липсата на жилища на достъпни цени.

В анкета, проведена в навечерието на изборите за Европейски парламент, кметовете посочват жилищния сектор като един от най-важните проблеми, с които се сблъскват техните избирателни райони.

"Достигнахме критичната точка на ситуация, която от години е в процес на бавно изгаряне", заяви Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчиците на обществени, кооперативни и социални жилища.

"Дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, защото той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малка сила, но сега той засяга хората, които се съобразяват с него: потомците на средната класа и дори самата средна класа."

Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемия си доход на домакинство за жилище и битува мнението, че наличността става все по-оскъдна, допълва Politico.

Едуардс обяснява, европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са изоставили този въпрос през 80-те години. Когато на власт идват неолиберални администрации с малки правителства, те съкращават значително разходите. Закъсалите общински съвети, които преди това са строили жилища, се отказват от ново строителство и разпродават съществуващия фонд, но частният сектор не успява да поеме изоставането.

"Предупреждаваме за този проблем от поне 10 години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново влезе в дневния ред. Годините на бездействие сега се влошиха от инфлационната атмосфера и повишаването на цените на ипотечните кредити, което доведе до застой в строителството в частния сектор."

Според Едуардс, характеристиките на жилищната криза са различни в различните градове.

"В туристическите локации например, има допълнителен натиск, предизвикан от Airbnb и други платформи за краткосрочно отдаване под наем, но основният проблем остава същият.

Решението на местните и националните власти да се отдръпнат и да не предприемат действия в жилищното настаняване ни доведе до този момент."

Нещо под наем в Дания

Някои части на континента са по-добре подготвени да се справят с кризата от други.

В Дания обществените жилища се управляват по национален модел. Жилищните асоциации не се управляват с цел печалба, а две трети от събраните наеми отиват в национален строителен фонд, който се използва от 1967 г. за финансиране на строителството на нови жилища и обновяването на съществуващия фонд.

Фондът подпомага и инициативи в областта на здравеопазването, заетостта и социалната сфера в необлагодетелствани райони в цялата страна.

Подобно на модела, станал известен във Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че обществените жилища трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни.

Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, заяви, че въпреки че около една четвърт от тези имоти са предназначени за уязвими групи - като самотни семейства или бежанци, всеки може да кандидатства за жилище, независимо от доходите си.

Към 2022 г. около 965 000 души, или една шеста от населението на Дания, живеят в социални жилища. Общественият жилищен сектор е вторият по големина доставчик на жилища в страната, като разполага с почти 600 000 имота или една пета от националния сграден фонд.

Това, че системата е създадена с нестопанска цел, прави социалните жилища значително по-достъпни от тези в частния сектор.

Според данни, анализирани от Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, за жилищата, построени след 2000 г., наемът на квадратен метър е с 40% по-евтин от пазарните цени.

Датската система за обществено жилищно настаняване обхваща най-уязвимите и по-широки слоеве от населението, като осигурява разнообразен състав на наемателите като цяло и в отделните жилищни райони.

Тъй като вноските в националния строителен фонд идват от самия жилищен сектор, "публичният жилищен сектор не е в тежест на публичните финанси", допълва Мадсен.

Швейцарско блаженство

В Швейцария много градове се справят с жилищната криза благодарение на кооперативните комплекси с нестопанска цел Genossenschaften, обяснява Politico.

Целта на швейцарските жилищни кооперативи е да осигурят достъпно, устойчиво и общностно живеене.

Тъй като са кооперации с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са средно с 15% по-евтини от сравними наеми; те могат да бъдат дори по-евтини от еквивалентни имоти в райони с недостиг на жилища.

Според Ребека Оморги, заместник-директор на Wohnbaugenossenschaften Schweiz, асоциация на предприемачи на жилища с нестопанска цел, кооперациите са демократично организирани, като всички имат еднакви права и право на глас по отношение на управлението на сградите.

"Те не са субсидирани от държавата социални жилища, което означава, че няма задължителни изисквания за доход и богатство", обяснява тя и допълва, че имотите са отворени за всички. "Въпреки това кооперациите осигуряват добър социален микс и мнозинството прилагат правила за обитаване."

В Цюрих понастоящем около 7% от жилищата са общинска собственост - но близо 18% от апартаментите в града са Genossenschaften, които предлагат наемни цени средно с 45% по-ниски от техните еквиваленти с идеална цел. Тази комбинация помага да се поддържат достъпни жилища в един от най-скъпите градове в Европа.

Всяка кооперация има собствена процедура за набиране на наематели – чрез списъци на чакащите или чрез обявяване на свободни имоти на уебсайта си. Макар че по принцип членството в Gennossenschaft е отворено, отделните организации могат да определят допълнителни критерии – като например доход и настоящите наематели имат последната дума кой да влезе.

Оморги е уебдена, че правителството на Цюрих е помогнало за успеха на кооперативния модел на жилищно строителство, като е закупило земя през първата половина на 20-ти век, а освен това е подкрепило модела с намалени капиталови изисквания.

"По-голямата част от кооперативния жилищен фонд на Цюрих е построен между 1919 и 1960 г., но жилищната криза в края на 90-те години доведе до възраждане на кооперациите в Цюрих", допълва тя.

Местните гласоподаватели подкрепиха модела през 2011 г., гласувайки в полза на ангажимента до 2050 г. жилищата с нестопанска цел да представляват една трета от всички наеми в града.

Въпреки модела Genossenschaften Цюрих е засегнат от жилищната криза. Строителството на нови жилища не е в крак с пристигането на имигранти от страните от Европейския съюз, а наемите за нови наематели са се покачили с 30% от 2016 г.

Според Оморги, жителите на кооперациите са пощадени от повишаването на цените, но цялостната система не е в състояние, поне засега, да отговори на по-широко търсене.

"Кооперациите се борят за разширяване на дейността си, тъй като на пазара почти няма земя, а цените на останалата са се повишили до нива, които правят невъзможно изграждането на достъпни жилища", казва тя. "В резултат, по-голямата част от нарастването на кооперативния жилищен фонд в Цюрих се дължи на замяната на съществуващи къщи с по-големи сгради."

Едуардс от Housing Europe допълва, че политиците най-накрая са се събудили за кризата и че в някои страни се предприемат мерки.

"В Дъблин, например, инвестират до 5 млрд. евро, но това все още не е в състояние да реши кризата. Можете да отпуснете пари, но строителството отнема време."