Годишен данък от 2% върху състоянието, надхвърлящо 1 милиард долара, е отправна точка за глобалната дискусия за увеличаване на данъчната тежест върху милиардерите, които не се облагат достатъчно. Това обяви френският икономист Габриел Зукман - основател на независимата Данъчна обсерватория на ЕС, на който беше възложено от бразилското председателство на Г-20 да представи доклад по този въпрос, който да бъде обсъден от финансовите министри на 20-те най-големи икономики в света на срещата през юли.

"Целта на този проект е да предложи основа за политически дискусии - да започне разговор, а не да го приключи", пише Зукман в доклада, публикуван във вторник. "Гражданите трябва да решат, чрез демократично обсъждане и гласуване, как да бъде извършено данъчното облагане."

По време на пресконференция Зукман изрази надежда, че подобен данък би могъл да се осъществи за по-малко от девет години, колкото бяха необходими за договарянето на глобален минимален данък върху печалбите на многонационалните корпорации, който вече се прилага от няколко държави.

Освен Бразилия - която е най-голямата икономика в Латинска Америка - идеята подкрепиха Франция, Испания, Колумбия, Белгия и Африканският съюз, както и Южна Африка, която ще поеме председателството на Г-20 през следващата година.

Милионери срещу милиардери: Най-богатите американци са готови за данъчна война

Германският министър на финансите Кристиан Линднер обаче заяви, че страната му гледа с голям скептицизъм на новите компоненти на глобалната данъчна програма, а американският финансов министър Джанет Йелън - че САЩ не могат да подкрепят глобален данък върху богатството.

Зукман, професор в Paris School of Economics и University of California, Berkeley, акцентира, цитиран от CNBC, че има различни начини за осъществяване на идеята, включително минималния данък върху доходите на милиардерите, предложен в САЩ от президента Джо Байдън, който е насочен към лица с богатство над 100 млн. долара. Този данък би обложил цялата възвръщаемост на богатството преди облагането му с минимална индивидуална данъчна ставка от 25%, независимо дали тя идва от дивиденти, реализирани капиталови печалби или нереализирани печалби.

Зукман пише, че предвид наблюдаваните нива на възвръщаемост предложението на Байдън е по-амбициозно от международния стандарт от 2%, тъй като минимален данък от 25%, приложен към брутна възвръщаемост от 11,3%, се равнява на минимален данък от 2,8% върху богатството.

Прилагането на глобалното правило би довело до приходи от данъци в размер на 200-250 млрд. долара годишно от около 3000 физически лица, казва икономистът, като добавя, че разширяването на обхвата на данъчната ставка върху лицата с над 100 млн. долара би генерирало допълнителни 100-140 млрд. долара.

Тейлър Суифт, Сам Алтман и още от новите изненади в клуба на милиардерите

В доклада се посочва, че от 1987 г. до 2024 г. средното богатство на 0,0001% от най-богатите домакинства в света е нараснало с около 7% годишно, коригирано спрямо инфлацията, което значително изпреварва средния годишен темп на нарастване на богатството в световен мащаб от 3%.

"Милиардерите и притежаваните от тях предприятия са основните бенефициенти на глобализацията. Това повдига въпроса дали съвременните данъчни системи успяват да разпределят тези печалби по подходящ начин, или вместо това допринасят за концентрирането им в няколко човека", пише Зукман в доклада.

Различни идеи за облагане на свръхбогатите

Освен гореописаната идея за въвеждане на глобален минимален данък за милиардерите, на глобалното икономическо поле се обсъждат и други варианти за облагане на свръхбогатите. Една от тях е въвеждането на данък върху натрупаните капиталови печалби, т.е. ставката да обхваща увеличението на стойността на активите, притежавани от милиардерите, дори ако те не са продадени, за да се улови нарастването на тяхното състояние, което понастоящем не се облага.

Облагането на капиталовите печалби в случай на смърт пък предвижда премахване на правилото за увеличаване на данъчната основа, което позволява на наследниците да избягват плащането на данъци върху ръста на стойността на активите, които наследяват.

Работи ли данък богатство?

Повишаване на горната пределна ставка на данъка върху доходите, което би вдигнало ефективните данъчни ставки за домакинствата с най-високи доходи, също се смята за подходящ вариант от много икономисти. Но критиците на тази идея акцентират, че това не би решило изцяло въпроса с необлагаемите капиталови доходи.

Не на последно място, някои експерти предлагат данък върху богатството, който засяга общата нетна стойност на авоарите на свръхбогатите, а не само техните доходи. Сред поддръжниците на този подход са американските сенатори Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.

Като цяло е налице нарастваща международна динамика и обществена подкрепа за по-високо данъчно облагане на свръхбогатите, обусловена от загрижеността за нарастващото неравенство и необходимостта от допълнителни държавни приходи. Експертите обаче продължават да обсъждат осъществимостта и ефективността на тези предложения.