Окончателно ли е паднала бариерата за дигиталните номади в Португалия?

Години наред столицата Лисабон ги приветстваше, а в цялата страна се стичаха тълпи от чуждестранни работници заради евтините наеми, меката зима, младото население и оживената социална сцена.

Но този наплив от около 16 000 души (в допълнение към годишния брой туристи от 6,5 милиона) започна да оставя кисел вкус за местните жители, който не може да бъде поправен дори от най-добрия вариант на пащел де ната (емблематичният португалски десерт), пише Euronews.

Това отчасти е продиктувано от по-високите заплати, на които обикновено се радват дигиталните номади. За да получат виза, те номади трябва да печелят поне 3280 евро на месец.

Въпросната сума е два пъти повече от заплатата на местните (50% от тях получават средно по 1000 евро на месец) и доведе до инфлация във всички области.

Трябва да се отбележи също, че минималната заплата в Португалия е една от най-ниските в Европа - 957 евро на месец, в сравнение с 2 146 евро в Ирландия, 2 571 евро в Люксембург и 1 323 евро в съседна Испания.

Страната е обхваната и от жилищна криза, която се усеща най-остро в градовете. По данни на Международния валутен фонд цените на жилищата в Португалия са се удвоили от 2018 г.

Наемите също тормозят жителите на Лисабон, като средният наем за апартамент с една спалня възлиза на 1200 евро, което представлява увеличение със 17% от декември 2022 г. до декември 2023 г.

Дигиталните номади могат да очакват да платят до 2500 евро на месец за апартамент за краткосрочен престой през лятото, докато четиричленно семейство сега плаща между 2100 и 3000 евро.

Храненето навън също е много скъпо. Вечеря в ресторант от среден клас струва поне 20 евро на човек без алкохол.

Нови мерки

Отзвукът от всички тези тенденции не остава без последствия. Ето защо португалските власти вече се отказват от някои от схемите и инициативите, които привлякоха дигиталните номади.

Сред тях е прекратяването през януари 2024 г. на данъчното пребиваване без право на престой (NHR), което улесняваше прилагането на единна ставка на данъка върху доходите в размер на 20%.

Разбира се, тези мерки не се харесват на всички.

„Португалия привличаше някои от най-ярките умове в света с NHR, прекратяването на този инструмент за привличане на таланти беше най-голямата грешка, която предишното ни правителство направи“, казва Гонсало Хол, главен изпълнителен директор на Nomadx, глобална платформа за дигитални номади, базирана в Португалия.

„NHR беше мощен инструмент, Испания запази собствената си версия и много хора, които се интересуваха от Португалия, сега се местят в там или Дубай“, написа той в LinkedIn.

Хол оприличава масовото напускане на дигитални номади с „изтичане на мозъци“. „Португалия отново ще загуби население през 2024 г., след историческата 2023 г., когато нямаше спад“, пише той и предлага правителството да приеме стратегия, която да децентрализира и привлече таланти в други райони, включително Алгарве, Порто и Мадейра.

Освен това правителственото законодателство Mais Habitação, прието през 2023 г., има за цел да увеличи наличието на дългосрочни наеми над краткосрочните.

Тази програма защитава наемателите от повишаване на наемите – те не могат да се увеличават с повече от 2% в жилища, наети през последните пет години.

През 2023 г. правителството реши да спре и издаването на нови лицензи за Airbnb или краткосрочно отдаване под наем (Alojamento Local) в апартаменти и жилища, които са в сгради, разположени в популярни крайбрежни райони.

Отделно от това лицата на възраст над 65 години или със заболявания не могат да бъдат обект на Новия режим за отдаване под наем в градовете – законодателство, прието през 2019 г., което позволява на наемодателите да увеличават наема с почти 7%.

Поглед към бъдещето

Добрата новина за тези, които си позволяват лукса да работят от разстояние от всяко място по света, е, че загубата на Португалия е печалба за останалата част от Европа, а по-малко известни дестинации предлагат визи за дигитални номади и достъпни разходи за живот.

В Будапеща, Унгария, животът е с 28% по-евтин от този в Лисабон, където наемите се оценяват на 56% по-ниски.

Столицата на Естония Талин е с 11% по-евтина за живеене от Лисабон, а наемите са с 50% по-ниски.

Разходите за живот в Букурещ, Румъния, са с 34% по-евтини от тези в Лисабон, а цените на наемите са с почти 63% по-ниски.