В една от залите на амстердамския университет Vrije ученият Филип Илиевски си играе с програма за изкуствен интелект. Това всъщност е сериозна работа, но се изразява в задаването на гатанки. Илиевски иска от технологията да участва в тази детска игра, а тя се проваля. Подобряването на способността на изкуствения интелект да разрешава задачи, които изискват такъв тип мислене, е ключова за бъдещото му развитие, казва ученият пред BBC.

“Човешките същества имаме разум, способни сме да го прилагаме, когато е нужно и да се адаптираме към променяща се обстановка. В момента на AI му липсва основата, за да може да прави елементарни разсъждения“, посочва Илиевски.

Някои експерти смятат, че сравняването на начините, по които технологията и хората решават сложни задачи, може да е ключът към тайните на човешкия мозък. В момента AI е много добър в разпознаването на образи, но се справя доста по-зле от хората, когато се изисква абстрактно мислене. Технологията се проваля при гатанките. И това е проблем, известен на учените от години.

В рамките на едно проучване от миналото лято на изкуствен интелект са поставени редица логически задачи. Ето един пример:

„В 9 ч. сутринта пулсът на Мейбъл беше 75 удара в минута, а в 19 ч. кръвното ѝ налягане беше 120/80. Тя почина в 23 ч. Беше ли жива по обяд?“.

Това не е подвеждащ въпрос, а отговорът е да. Но Chat GPT-4, най-модерната версия на AI по онова време, не успява да се справи.

„Въз основа на предоставената информация не е възможно да се каже дали Мейбъл е била жива по обяд“, отговоря технологията. Естествено, трудно би било тя да умре преди пладне и след това да се съживи, за да почине още веднъж вечерта. Така че – едно на нула за човека срещу изкуствения интелект.

Този въпрос изисква т.нар. „темпорално мислене“, т.е. способността да се ориентираш във времето. За AI не е проблем да информира, че пладне настъпва някога между 9 и 19 часа, но му е невъзможно да разбере последствията от този факт.

„Разсъжденията наистина го затрудняват. Това е област извън способностите на технологията“, казва Ксая Питков, преподавател в института неврология на университета Carnegie Mellon в САЩ.

Проучване установява също така, че хората твърде бързо приемат за верни грешните отговори на ботовете

Напредналите AI чатботове са по-малко склонни да признаят, че не знаят

Странно, но факт – хората, макар че са създатели на AI, не са съвсем наясно как точно работи той. Естествено, налице е общата постановка, че големите езикови модели ползват статистически анализ, за да намерят отговори в огромни количества информация. Технологията отговаря, идентифицирайки думи, фрази и идеи, които съответстват на поставената задача. Но специфичните стъпки, които извършва изкуственият интелект, не са съвсем ясни за човека.

Същото важи и за мозъка – хората не знаят как точно функционира той. Най-напредналите техники за сканиране могат да покажат само част от групите неврони, които се активират при мислене. Но никой не може да каже какво точно правят те. Според Питков напредък в тази насока може да се постигне чрез едновременното изучаване на човешкия мозък и на изкуствения интелект. Сегашното поколение AI използва невронни мрежи, но няма причина да се предполага, че процесът му е същият като този при човека, казва той.

Управленията в редица американски градове вече използват технологията за по-бързо писане на доклади, но това крие множество рискове

Какво може да се обърка, когато полицията използва AI?

„Изкуственият интелект процъфтява и ние имаме технология, която ни дава безпрецедентна възможност да надикнем в човешкия мозък“, обяснява Питков.

Проблемът с AI и гатанките става още по-интересен, когато стане дума за задачи, чиято цел е да объркват хората. Ето един такъв пример с популярна гатанка:

„Една бухалка и една топка струват общо 1.10 долара. Бухалката е с 1 долар по-скъпа от топката. Колко струва топката?“.

Повечето хора инстинктивно казват, че цената на топката е 10 цента, защото изваждат единия долар от общата сума. Това обаче не е вярно. Ако топката струва 10 цента, а бухалката – още долар, това означава, че само бухалката би струвала общата сума – 1.10 долара, а като се прибави топката, цената би скочила до 1.20 долара. Т.е. верният отговор е, че топката струва 5 цента. Когато към тази сума се добави още долар отгоре, излиза, че бухалката е 1.05 долара, т.е. общата сума от 1.10 долара се получава.

Той е базиран на Data Commons - огромно хранилище на данни и статистики от надеждни източници като ООН или Центровете за контрол и превенция на заболяванията

Нов инструмент на Google позволява на AI да проверява фактите в отговорите си

„Проблемът е, че хората често се предоверяват на интуицията си. В повечето случаи това е правилно, но не винаги“, казва Шейн Фредерик, преподавател по маркетинг в Училището по мениджмънт към университета Йейл.

Според него такова объркване, често срещано при хората, може да не е типично за изкуствения интелект, просто защото той не разчита на интуиция.

„Предполагам, че AI няма да има този проблем. Той е доста добър в извличането на важните елементи и извършването на подходящите операции“, казва Фредерик.

Гатанката с бухалката и топката обаче може би не е подходяща за проверка на изкуствения интелект. Фредерик твърди, че му е давал усложнена версия на същата задача и е открил, че технологията се справя по-добре от хората. Това обаче са негови опити, а не официално научно изследване.

Вградени с AI, MW75 Neuro превръщат електрическата активност на мозъка в полезна информация за потребителя, която се споделя чрез приложение

Слушалки, които четат мисли? Това вече не е научна фантастика

Има и друг проблем. Ако някой учен иска да тества реалните способности на AI да разсъждава логично, той трябва да му даде задача, която все още не е в информационните масиви. За скорошен свой опит Илиевски и колегите му разработват специална програма, която генерира ребуси с комбинации от картини, символи и букви, които трябва да представят думи. След това дават задачи едновременно на технологията и на живи хора. Оказва се, че те се справят с точност от 91.5%, докато AI постига 84.9%, което не е лош резултат, но експериментът сочи продължаващото човешко превъзходство.

Според Илиевски няма научен метод, който да може да квалифицира логика и разсъждения, независимо дали става дума за човек или машина. В този смисъл е трудно да се оцени начинът, по който AI се справя с различни задачи.

В нова публикация в блога на личния си сайт технологичният лидер обсъжда т.нар. "Ера на интелигентността"

Сам Алтман: Свръхинтелигентният AI може да е на „няколко хиляди дни“ разстояние

Наред с това обаче продължаващите експерименти с технологията показват, че тя се проваля при елементарни задачи от типа:

„Ако се намирам в Южна Дакота и гледам към Тексас, Бостън отляво ли е или отдясно?“.

За незапознатите с американската география това би бил труден въпрос, но GPT-4 разполага с тази информация. И въпреки това дава грешен отговор, защото не разбира разликата между ляво и дясно. След още няколко подобни отговора изводът от експеримента е:

„AI не може да разсъждава“.

Моделът o1 е постигнал 83% на квалификационния изпит за Международната олимпиада по математика, в сравнение с 13% за предишния модел GPT-4o

OpenAI пусна нова серия AI модели, способни да разсъждават

И въпреки това технологията напредва непрекъснато. Новата версия на OpenAI – GPT-o1 може да различава ляво и дясно, както и да отговори, че починалият в 23 ч. човек е бил все още жив по пладне.

Смята се обаче, че на този етап най-ефикасните системи са комбинация между човек и изкуствен интелект, защото така работят силните страни и на двамата. А когато се прави сравнение между тях, напомня Илиевски, не бива да се забравя, че „няма убедителни изследвания, които да доказват, че хората и машините подхождат към задачите по еднакъв начин“. Иначе казано – възможно е изследванията на AI да не дадат допълнителна информация за функционирането на човешкия мозък. Но и обратното е възможно.

„Знаем, че мозъкът има различни структури, които отговарят за паметта, движенията и възприятията. Хората се опитват да научат все повече за тях. Ето защо науката заедно с AI работи и в двете насоки. По-доброто разбиране на мозъка може да доведе до по-добър изкуствен интелект. А по-дълбокото вникване в AI може да доведе до по-добро разбиране на мозъка“, казва Питков.