Преди една година Хамас уби около 1200 души - предимно цивилни - в Израел и взе повече от 250 заложници.

Оттогава Израел превърна голяма част от Газа в развалини. Съобщава се за над 40 000 убити. 10 000-20 000 от тях са бойци на Хамас.

Над 700 израелски войници са загубили живота си, биейки се с Хамас и други подкрепяни от Иран проксита.

Очевидно конфликтът далеч не е приключил. Рядко минава ден без нови военни удари и жертви. Въпреки това, най-интензивната фаза на конфликта в Газа изглежда затихва: след като Хамас деградира във военно отношение, израелските лидери изместиха фокуса си на север, атакувайки лидерите и активите на Хизбула в Ливан.

Следователно не е твърде рано да се опитаме да обобщим и оценим поуките и наследството от 7 октомври, пише в публикация за Project Syndicate Ричард Хаас, почетен президент на Съвета за международни отношения и старши съветник в Centerview Partners.

Атаката от 7 октомври 2023 г. изненада Израел за втори път в неговата история (първата беше началото на Октомврийската война през 1973 г.). Въпреки че имаше предупреждения за това какво планира Хамас, висши военни и политически служители не ги приеха на сериозно. Те продължиха да разполагат повечето от батальоните на израелските отбранителни сили на Западния бряг, оставяйки границата с Газа почти незащитена. И както беше случаят преди 50 години, самодоволството се оказа скъпо, коментира Хаас, който е бил директор на отдела за планиране на политиката в Държавния департамент на САЩ (2001-03 г.), специален пратеник на президента Джордж У. Буш за Северна Ирландия и Координатор за бъдещето на Афганистан.

"Атаката от 7 октомври показа също, че врагът на вашия враг не е непременно ваш приятел", посочва авторът: „В продължение на десетилетие израелското правителство под ръководството на министър-председателя Бинямин Нетаняху предоставяше значителна икономическа подкрепа на Хамас с изричната надежда, че това ще подобри позицията на Хамас в конкуренцията с Палестинската власт. Целта на Нетаняху беше да раздели палестинците, да отслаби влиянието на по-приятния в международен план глас на палестинския национализъм и по този начин да направи решението за две държави невъзможно.“

Според Хаас Израел е успял да допринесе за отслабването на Палестинската власт, но „там, където се провали, беше мисленето, че може да купи Хамас“.

Войните са и политически и начинания и в този смисъл е възможно да спечелите война на бойното поле и пак да я загубите. По думите на Хаас Израел е направил точно това в Газа, избирайки да води конвенционална война срещу неконвенционален враг без план за това, което следва.

„Военният успех трябва да се превърне в трайна сигурност и управление“, пише експертът, добавяйки, че „израелските официални лица отказват да представят предложение и за двете, опасявайки се, че жизнеспособен план ще изисква роля на Палестинската власт, наред с арабски стабилизиращи сили, които биха натрупали импулс към палестинска държава и биха катализирали израелските вътрешни борби“. Това, по думите му, би могло да свали правителството на Нетаняху.

Случилото се след 7 октомври предлага и някои дипломатически уроци. „Не може да се разчита само на убеждаване, за да се промени поведението на другите, били те приятели, или врагове. Дипломацията трябва да бъде подкрепена от стимули и санкции, а понякога морковите и тоягите трябва да бъдат изоставени“, пише Хаас.

Освен това "дипломацията не може да успее, ако посредникът иска успех повече от протагонистите, които трябва сами да решат, че компромисът и споразумението са за предпочитане пред продължаващия конфликт", добавя авторът. „Когато главните герои заключават обратното, никакво посредничество, колкото и добронамерено да е, не може да успее.“

Наследството от 7 октомври дава малко основание за оптимизъм, предупреждава експертът, според когото решението за две държави е по-далеч от всякога. Подобен подход беше далеч преди 7 октомври, но последната година засили съмненията на израелците относно възможността за безопасен живот заедно с независима палестинска държава, обобщава Хаас. Той предвижда бъдеще с израелски контрол върху територията между Средиземно море и река Йордан, нарастващо население от заселници и чести сблъсъци между израелските сили за сигурност и Хамас през Газа и с подобни на Хамас групировки на Западния бряг.

"Израел загуби много, не само в животи и икономическа продукция, но и в репутация – включително репутация в САЩ и света", пише още Ричард Хаас. „По-младото поколение вижда Израел повече като Голиат, отколкото като Давид, повече като потисник, отколкото като потиснат“, коментира авторът и отбелязва нарастването на антисемитизма.

"САЩ също плащат висока цена от 7 октомври насам", пише още Хаас: „Те загубиха позиция в арабския свят заради неспособността си да повлияят на политиката на Израел и отблъснаха някои в Израел със своите критики и независими ходове. Освен това САЩ отново се оказват дълбоко въвлечени в Близкия изток, докогато стратегическите им приоритети са възпиране на китайската агресия в Азиатско-тихоокеанския регион и противодействие на руската агресия в Европа. Всичко това без съмнение носи удовлетворение на антизападната ос, включваща Китай, Русия, Северна Корея и Иран.“

Нищо от това не беше неизбежно, смята експертът.

„Израелските правителства избраха да отслабят Палестинската власт и подцениха заплахата, представлявана от групировката Хамас, която се възползва от това, като организира своята брутална атака. Тогава Израел отговори военно, а не политически“, коментира Хаас. По думите му на този фон САЩ изразходват по-голямата част от дипломатическия си капитал, застъпвайки се напразно за прекратяване на огъня, което нито един от главните герои не желае. „Човешката, икономическата и дипломатическата цена беше огромна“, обобщава Хаас и добавя, че ситуацията в региона, който вече беше най-размирният в света преди 7 октомври 2023 г., сега е още по-влошена.