Могат да летят в Космоса, но не могат да сгъват дрехи: „Недъзите“ на новите роботи
Въпреки милиардните инвестиции в роботите те все още не могат да се справят с елементарни дейности като сгъване на дрехи. Иронично, но факт – уж усъвършенстваните машини не могат да правят онова, което създателят им, човекът, върши почти машинално.
Роботите от 2024 г. отдавна са надскочили по развитие едноръките си предшественици, позлвани от години в различни произдовства. Днешните хуманоиди могат да тичат, да скачат, дори да поддържат елементарен разговор.
Но въпреки милиардните инвестиции и напредъка те все още не могат да се справят с елементарни за човека дейности като сгъване на дрехи. Иронично, но факт – уж усъвършенстваните машини не могат да правят онова, което създателят им, човекът, върши почти машинално. Може би с навлизането на изкуствения интелект това ще се промени, пише Popularscience. Но някой ден, не сега.
Така или иначе роботите имат все по-явно присъствие в ежедневието ни. Освен в произвдоството, където са почти задължителни, те намират широко приложение и в логистиката. Компании като Amazon и Walmart ги ползват като помощници за преместване на тежки товари в складовете им.
Световният доставчик DHL използва Stretch роботите на фирмата Boston Dynamics, които разпределят кутии с доставки. А популярната в САЩ верига ресторанти Denny’s експериментира с машини, които сервират. Amazon отчитат, че имат около 750 хил. робота и се очаква техният брой да се увеличава.
Всички тези системи са впечатляващи, но те изобщо не могат да се конкурират с човека особено когато става дума за ежедневни дейности. Още един парадокс – с използване на правилния софтуер робот може да се научи да играе шах, но би било истинско чудо, ако успее да избере правилната фигура от една разхвърляна купчина.
Най-общо казано ситуацията днес е следната – роботите могат да отлетят до Марс, но не очаквайте да сгъват дрехи или да пазаруват вместо вас. Този проблем е известен отдавна. Още през 1988 г. проф. Ханс Моравец, преподавател в Института по роботика на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг, описва тези недостатъци, които не са превъзмогнати и днес, почти 40 години по-късно. Но защо се случва това?
Миналата година Кен Голдбърг, преподавател в университета „Бъркли“ в Калифорния, се опита да обясни тази тромавост на роботите по време на една от сесиите TED Talk. Той описа три основни проблема – възприятия, контрол и физика.
Роботите разчитат на камери и други сензори, за да „виждат“ околния свят. Тези устройства, макар и усъвършенствани, не са на нивото на човешкото око. Това е една от причините автономните коли да правят толкова много произшествия.
Когато робот извършва серия дейности в по-тясно пространство (например да разпределя практи в склад на Amazon), той се справя доста добре. Но не притежава контрол и не може да преценява, съответно да регулира използваната сила. Тук се появява вторият проблем, посочен от Голдбърг. Роботите не разполагат с милиони години за еволюция, която да доведе до перфектна координация в движенията им. Освен това, ако камерите и сензорите (т.е. очите) се повредят, синхронът на механичните ръце съвсем ще изчезне. Тогава машината започва да изпуска, да хвърля и може да направи куп бели преди някой да я спре.
Всички тези недостатъци, разбира се, не спират рекламата на роботите, която понякога е доста пресилена. На събитие на холивудското студио Warner Brothers тази година хуманоидните роботи на Tesla проверяваха документи за самоличност, сервираха напитки на бара и дори си говореха с гостите. Впоследствие обаче се оказа, че тяхната автономност е толкова реална, колкото и декорите за филми. Защото след събитието се разбра, че през цялото време те са били управлявани дистанционно от служители на Tesla. Но това още веднъж потвърждава, че дейности като приготвяне и сервиране на напитки са трудни за роботите.
Ето го и третия проблем – физика. В лекцията си Голдбърг дава следния пример робот бута бутилка по повърхността на маса. Прави го всеки път с еднаква сила, но шишето се оказва в различна позиция. Хората се сблъскват със същия проблем, но могат да коригират местоположението инстинктивно и чрез добития си опит. За роботите това е невъзможно.
В повечето случаи машините не могат да се справят с нещо по-различно от конкретната задача, за която са създадени. Затова и учените разработват т.нар. „роботи с общо предназначение“. Идеята е при тях да се използват езикови модели, които поне на теория, биха помогнали на машините да се учат. В сравнение с роботиката през последните години AI направи изключителен скок в развитието си. Една от причините е наличието на огромно количество информация в интернет, с която изкуственият интелект може да се обучава. Доколко така не се нарушават авторски права е друга тема. За роботите няма такова поле за „тренировки“.
Ето защо някои учени се опитват да създадат технология за обучение на роботи с общо предназначение. Такъв е проектът с име RT-X, по който работят експерти от Google, университета „Бъркли“ и още 32 организации от САЩ, Европа и Азия. Те твърдят, че вече са създали най-голямата база данни с отворен код „за реални роботизирани действия“. Тя включва около 500 различни задачи за роботи в реална обстановка. Учените твърдят, че биха могли да обучат машина на тези способности като сравняват процеса с това как един човек се учи да кара кола или колело.
Една от целите на всичко това е в крайна сметка хуманоиди като произведените от Tesla да могат да се обучават сами. Вече има някои постижения в тази насока – наскоро Boston Dynamics показаха своя модел Atlas, който може да хваща предмети и да извършва някои други дейности. Според създателите му върши това автономно, а когато сгреши, успява сам да се коригира. Естествено, не може да сгъва дрехи. Това е някъде в далечното бъдеще.