Доналд Тръмп водеше предизборната си кампания с обещанието, че ще намали високите разходи по заемите и ще облекчи финансовото бреме на американските домакинства, ако спечели битката за Белия дом.

Но какво ще стане, ако прогнозите на много икономисти се сбъднат и лихвените проценти останат високи, доста над ниските си нива отпреди пандемията?

Тръмп би могъл да посочи с пръст Федералния резерв и по-специално неговия председател Джером Пауъл. По време на първия си мандат републиканецът многократно и публично осмиваше Фед на Пауъл, като се оплакваше, че той поддържа лихвените проценти на твърде високи нива отбелязва Fast Company.

Нападките породиха загриженост за политическа намеса във формирането на политиката на Фед. Тази седмица Пауъл подчерта значението на независимостта на централната банка, като заяви: „Това ни дава възможност да вземаме решения в полза на всички американци по всяко време, а не на конкретна политическа партия или политически резултат“.

Част от задълженията на Дейвид Сакс ще включват създаване на правна рамка за криптоиндустрията, както и ръководене на президентския съвет по наука и технологии

Бивш директор на PayPal става „AI и крипто цар“ в новата администрация на Тръмп

Политическите сблъсъци може да се окажат неизбежни през следващите четири години.

Предложенията на Тръмп за намаляване на данъците и налагане на високи и широкообхватни мита са рецепта за висока инфлация в икономика, работеща с почти пълен капацитет. А ако инфлацията се ускори отново, Фед ще трябва да поддържа високи лихвени проценти.

Защо има толкова опасения за битка Тръмп-Пауъл

Пауъл не е задължен да намали лихвите толкова, колкото иска Тръмп. И дори да намали основния лихвен процент на Фед, собствената политика на Тръмп би могла да запази повишени други разходи по заеми, като например лихвите по ипотечните кредити.

Рязко по-високите мита, които Тръмп се зарече да наложи, биха могли да влошат инфлацията.

И ако намаляването на данъците върху заплащането на извънреден труд - друго обещание на Тръмп, ускори икономическия растеж, това също може да доведе до инфлационен натиск.

Управителят на централната банка на САЩ сравни усилията за понижение на инфлацията с ММА битка

Още намаление на лихвите? Фед е готов, но не съвсем

Фед вероятно ще реагира, като забави или спре намаляването на лихвените проценти, като осуети обещанията на Тръмп за по-ниски лихви по заемите. Централната банка може дори да реши да ги повиши, ако инфлацията се влоши.

„Рискът от конфликт между администрацията на Тръмп и Фед е много висок“, коментира Оливие Бланшар, бивш главен икономист в МВФ. Ако Фед повиши лихвените проценти, „той ще застане на пътя на това, което иска администрацията на Тръмп“.

Ще намали ли Фед лихвите?

Тъй като икономиката е по-стабилна от очакваното, финансистите от Фед може да намалят лихвите само още няколко пъти - по-малко, отколкото се очакваше преди месец или два. Тези намаления може да не намалят много разходите по заемите за потребителите и предприятията.

Основният краткосрочен лихвен процент на Фед може да окаже влияние върху лихвите по кредитни карти, кредити за малки предприятия и някои други заеми. Но той няма пряк контрол върху дългосрочните лихвени проценти, които включват доходността на 10-годишните съкровищни облигации, влияеща налихвите по ипотечните кредити.

Предпазливо изказване на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл относно намаленията на лихвените проценти понижи акциите и повиши доходността на държавните облигации

Уолстрийт продължи забавянето си, Пауъл каза, че Фед не трябва да „бърза“ с намаляването на лихвите

Доходността на 10-годишните съкровищни облигации се формира от очакванията на инвеститорите за бъдещата инфлация, икономическия растеж и лихвените проценти, както и от търсенето и предлагането им.

Пример за това беше тази година. Доходността на 10-годишните облигации спадна в края на лятото в очакване на намаляване на лихвените проценти от Фед. И все пак, след като първото намаление се състоя на 18 септември, дългосрочните лихвени проценти не спаднаха. Вместо това, отново започнаха да се повишават, отчасти в очакване на по-бърз икономически растеж.

Тръмп предлага и различни данъчни съкращения, които биха могли да увеличат дефицита. Тогава може да се наложи лихвите по държавните ценни книжа да се повишат, за да привлекат достатъчно инвеститори, които да купят новия дълг.

„Честно казано, не мисля, че Фед има голям контрол върху 10-годишния лихвен процент, който вероятно е най-важният за ипотечните кредити“, смята Кент Сметърс, икономист и директор на факултета по бюджетен модел в Пенсилвания Уортън. „Дефицитите ще играят много по-голяма роля в това отношение.“, допълва той.

Поддръжниците на новата американска власт често казват, че бизнесмен като Тръмп или Мъск ще знае как да сложи ред във фискалната къща на САЩ. Умните сметки обаче показват, че двамата нямат представа какво правят, коментира проф. Джефри Франкъл

Американска фискална фантазия: Защо е трудно Илон Мъск да реализира идеята си за $2 трлн. съкращения на разходите?

Какво следва при реален конфликт с Тръмп

Случайните или редки критики към председателя на Фед не са непременно проблем за икономиката, докато централната банка продължава да определя политиката си по свое усмотрение.

Но постоянните нападки биха подкопали политическата независимост на Фед, която е изключително важна за контролирането на инфлацията.

За да се пребори с нея, централната банка трябва да предприема стъпки, които могат да бъдат крайно непопулярни, а именно да повиши лихвените проценти, за да забави заемането на средства и харченето.

Политическите лидери обикновено целят централните банки да правят обратното: да поддържат ниски лихвени проценти, за да подкрепят икономиката и пазара на труда, особено преди избори. Проучванията показват, че страните с независими централни банки обикновено се радват на по-ниска инфлация.

Политическите агенти на бившия президент изготвят план, който ще му даде безпрецедентно влияние върху централната банка на САЩ, ако бъде избран за втори мандат

WSJ: Съюзници на Тръмп имат план за притъпяване на независимостта на Фед

Дори ако Тръмп технически да не оказва натиск на Фед, неговите постоянни критики могат да предизвикат проблеми. Ако пазарите, икономистите и бизнес лидерите престанат да смятат, че Фед работи независимо, а е притискан от президента, те ще загубят доверие в способността на банката да контролира инфлацията.

А след като потребителите и предприятията очакват по-висока инфлация, те обикновено действат по начин, който подхранва по-високите цени - например ускоряват покупките си, преди цените да се повишат още, или повишават собствените си цени, ако очакват разходите да нараснат.

„Пазарите трябва да бъдат уверени, че Фед реагира на данни, а не на политически натиск“, казва Скот Алварес, бивш главен съветник във Фед.

Индексът на цените на личните потребителски разходи се е увеличил с 0,2% на месечна база, показвайки 12-месечна инфлация от 2,3%. Нива са според прогнозата на Dow Jones, въпреки че годишният процент е по-висок от нивото от 2,1% през септември

Предпочитаният от Фед показател за инфлация се отдалечава от целта за 2%

Може ли Тръмп просто да уволни Пауъл?

Отговорът е, че може да опита, но това вероятно ще доведе до продължителна съдебна битка, която дори да стигне до Върховния съд. На пресконференция през ноември Пауъл ясно заяви, че според него президентът няма законови правомощия да направи това.

Повечето експерти смятат, че Пауъл ще надделее в съда.

А от гледна точка на администрацията на Тръмп подобна битка може да не си струва. Мандатът на Джером Пауъл приключва през май 2026 г., когато Белият дом може да номинира нов председател.

S&P 500 и Nasdaq Composite се повишиха с около 0,7% и 1,5% съответно в края на сесията, а Dow Jones Industrial Average завърши с незначителен спад

Уолстрийт продължи ралито, Пауъл няма да подава оставка (ако Тръмп я поиска)

Вероятно е и фондовият пазар да се срине, ако Тръмп се предприеме такъв дързък ход. Доходността на облигациите вероятно също ще се повиши, което ще доведе до повишаване на лихвите по ипотечните кредити и други разходи по заемите.

Финансовите пазари биха могли да реагират негативно и ако Тръмп назначи лоялен човек за председател на Фед, който да замени Пауъл през 2026 г.

Фед и предишните президенти

В миналото президентът Ричард Никсън оказва натиск върху председателя на Фед Артър Бърнс да намали лихвените проценти през 1971 г. и той го прави, тъй като Никсън се стреми към преизбиране следващата година.

Икономистите обвиняват Бърнс, че не е успял да поддържа достатъчно високи лихвени проценти, за да допринесе за трайната инфлация през 70-те и началото на 80-те години.

Има вероятност несигурен резултат от изборите да отвори вратата за по-агресивно намаление на лихвените проценти

Харис и Тръмп привличат вниманието на пазара, но Джером Пауъл може да открадне светлината на прожекторите

Томас Дрехсел, икономист от Университета на Мериленд, казва, че когато президентите се намесват в решенията на Фед за лихвените проценти, „това увеличава цените доста последователно и увеличава очакванията, което ме тревожи, защото означава, че инфлацията може да се утвърди доста силно“.

От средата на 80-те години, с изключение на Тръмп през първия му мандат, президентите се въздържат от публични критики към Фед.

„Удивително е колко малко манипулации за партийни цели сме виждали в този апарат за правене на политика“, казва Питър Конти-Браун, професор по финансово регулиране в училището Уортън към университета в Пенсилвания. „Това наистина е триумф на американското управление.“, допълва той.

Главният изпълнителен директор на компанията, управляваща активи за над 10 трилиона долара, вижда едно намаление от 25 базисни пункта, но смята, че „в света има по-голяма заложена инфлация, отколкото някога сме виждали“

Лари Финк от империята BlackRock: Фед няма да намали лихвите колкото пазарите очакват

Независими ли са централните банки

В Турция и Южна Африка правителствата се опитаха да диктуват политиката на лихвените проценти на централната банка. И последва рязко покачване на инфлацията.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган в продължение на години оказваше натиск върху централната банка да намали лихвените проценти, дори когато цените се покачваха. Той дори уволни трима централни банкери, които отказаха да се подчинят. В отговор инфлацията скочи до 72% през 2022 г., според официалните данни.

Миналата година Ердоган най-накрая обърна курса и позволи на централната банка да повиши лихвите, допълва Fast Company.