Руската армия в Източна Украйна напредва километър по километър през широките открити полета на Донбас, прегазвайки местните села и градове.

Някои цивилни бягат, преди войната да ги достигне. Други изчакват, докато снарядите започнат да избухват около тях, а после събират малкото, което могат да носят и се качват на влакове и автобуси, за да потелят към безопасно място на запад.

Русия набира позиции по-бързо от когато и да било след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., въпреки впечатляващия отпор на Киев в асиметрични атаки срещу мощния му съсед, пише в анализ BBC.

Докато навлизат в края на третата си година, бойните действия, при които бяха убити или ранени около един милион души, по всичко личи, че Киев губи.

Междувременно, в далечен Вашингтон непредсказуемият Доналд Тръмп, който не е известен с любовта си към Украйна или нейния лидер Зеленски, се готви да поеме управлението на Белия дом.

Това ще бъде преломен момент в геополитиката. Но може ли 2025 г. наистина да е годината, когато опустошителната война най-накрая ще приключи - и ако да, как ще изглежда крайният изход от нея?

„Преговорите за мир са илюзия“

Обещанието на Тръмп да сложи край на конфликта в рамките на 24 часа след встъпването му в длъжност е типично грандиозно, но идва от човек, който очевидно е загубил търпение към войната и скъпоструващото участие на САЩ.

„Броят на загиналите млади войници, които лежат по полетата навсякъде, е потресаващ. Безумно е.“, допълни той.

Според Майкъл Кофман, старши сътрудник във Фондация „Карнеги“ за международен мир, бъдещата американска администрация е изправена пред двойно предизвикателство.

„Първо, те ще наследят война с негативна траектория, без да разполагат с огромно количество време за стабилизиране на ситуацията“, каза той през декември. „Второ, те ще я наследят без ясна теория за успех.“

По време на неотдавнашните интервюта новоизбраният президент предложи някои улики как възнамерява да подходи към войната.

Пред списание Time той заяви, че не е съгласен „категорично“ с решението на администрацията на Байдън от ноември да позволи на Украйна да изстрелва доставени от САЩ ракети с голям обсег на действие по цели на територията на Русия.

„Ние само ескалираме тази война и я влошаваме“, каза Тръмп.

На 8 декември той беше попитан от NBC News дали Украйна трябва да се подготви за по-малко помощ.

„Възможно е“, отговори той. „Вероятно, разбира се.“

И все пак, за онези, които се опасяват, че Тръмп е склонен да се оттегли от Украйна, той предложи намеци за успокоение. „Според мен не можеш да постигнеш споразумение, ако се откажеш“, лаконичен беше той.

Истината е следната: Намеренията на Тръмп не са ясни.

И засега украинските официални лица отхвърлят всички разговори за натиск или предположението, че влизането в длъжност на Тръмп непременно означава предстоящи мирни преговори.

„Много се говори за преговори, но това е илюзия“, казва Михайло Подоляк, съветник на началника на кабинета на президента Зеленски. „Никакъв преговорен процес не може да се осъществи, защото Русия не плати достатъчно висока цена за тази война.“

Упражнение по „интелигентна стратегия“ на Зеленски

При всички опасения на Киев за водене на преговори, докато руските сили продължават неумолимото си настъпление на изток, е ясно, че Зеленски се стреми да се позиционира като човек, с когото Тръмп може да прави бизнес.

Украинският лидер побърза да го поздрави за изборната победа и не губи време, за да изпрати висши служители да се срещнат с екипа на новоизбрания президент. С помощта на френския президент Макрон той си осигури среща с Тръмп в Париж, където присъстваха на откриването на катедралата Нотр Дам след пожара през 2019 г.

„Това, което виждаме, е много умно стратегическо упражнение на президента Зеленски“, заяви бившият му външен министър Дмитрий Кулеба пред Съвета за международни отношения на САЩ през декември.

Според него Зеленски е „сигнализирал за конструктивност и готовност да се ангажира с президента Тръмп“.

Без да има очевидни признаци, че Кремъл прави подобни жестове, правителството в Киев се опитва да изпревари съперника си.

„Тъй като Тръмп не е обяснил напълно как ще постъпи, украинците се опитват да му дадат някои идеи, които може да представи като свои“, казва Орисия Луцевич, ръководител на Форума за Украйна в Чатъм Хаус.

„Те знаят как да работят с неговото его.“

Планът за победа: възможни варианти

Още преди изборите в САЩ имаше признаци, че Зеленски търси начини да засили привлекателността на Украйна като бъдещ партньор за президент като Тръмп, който е едновременно инстинктивно транзакционен и не желае да продължи да гарантира широката европейска сигурност.

Като част от своя „План за победа“, представен през октомври, Зеленски предложи закалените в битки украински войски да заменят американските в Европа след края на войната. Той предложи и перспективата за съвместни инвестиции за експлоатация на природните ресурси на Украйна, включително уран, графит и литий.

Тези стратегически ресурси, предупреди Зеленски, „ще укрепят или Русия, или Украйна и демократичния свят“.

Но други елементи от Плана за победа на украинския лидер - членството в НАТО и призивът за „цялостен пакет за стратегическо неядрено възпиране“, изглежда са срещнали хладен отговор сред съюзниците на Киев.

По-специално членството в НАТО продължава да е спорна точка, както беше и преди пълномащабното нахлуване на Русия. За Киев това е единственият начин да се гарантира бъдещото оцеляване на страната срещу хищен руски враг, който иска да подчини Украйна, допълва BBC.

Но въпреки декларацията от юли миналата година, че Украйна е на „необратим път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, алиансът е разделен, като САЩ и Германия все още не подкрепят отправянето на покана.

Президентът Зеленски посочи, че ако предложението за членство бъде отправено към цялата страна, в рамките на международно признатите граници на Украйна, той би бил склонен да приеме, че първоначално то ще се отнася само за територията под контрола на Киев.

Това, коментира той пред Sky News през ноември, би могло да сложи край на „горещата фаза“ на войната, позволявайки дипломатически процес за решаване на въпроса за окончателните граници на Украйна.

Но такова предложение все още не е направено.

Колебливата позиция на Киев

Ако не НАТО, тогава какво?

С очертаващата се възможност за мирни преговори под ръководството на Тръмп и със загубата на Украйна на бойното поле, международният дебат е насочен към укрепване на разклатената позиция на Киев.

„Изключително важно е да имаме силни, правни и практически гаранции“, заяви Андрий Ермак, ръководител на кабинета на Зеленски, пред обществената телевизия на Украйна на 12 декември. Според него близкото минало на Украйна е оставило горчиво наследство. „За съжаление, от нашия опит всички гаранции, които имахме преди, не доведоха до сигурност“.

Наблюдателите се опасяват, че без конкретни механизми, подобни на концепцията за колективна отбрана, залегнала в Член 5 от учредителния договор на НАТО, няма да има нищо, което да предотврати ново руско нападение.

„Зеленски разбира, че не може да има само голо примирие“, допълва Луцевич. „Трябва да е прекратяване на огъня плюс още нещо. За Зеленски би било самоубийство просто да приеме прекратяване на огъня и да няма никакъв отговор как ще бъде защитена Украйна“.

На европейските политически форуми експертите разглеждат начините, по които Европа може да помогне за поемането на тази тежка отговорност.

Сред идеите са разполагането на миротворци в Украйна (предложение, което Макрон направи през февруари миналата година) или участието на ръководените от Великобритания съвместни експедиционни сили, които обединяват сили от 8 скандинавски и балтийски държави, както и от Нидерландия.

Но Кофман е скептичен. „Гаранции за сигурност, в които САЩ не участват като един от гарантите, са като поничка с гигантска липсваща среда в нея.“

Това е мнение, което се споделя и в Киев.

„Каква алтернатива може да има? Няма алтернативи“, казва Подоляк.

Документи на хартия, като Будапещенския меморандум от 1994 г. (за постсъветските граници на Украйна) или Минските споразумения от 2014-2015 г. (които се опитват да сложат край на войната в Донбас), са безполезни, твърди той, без допълнителната заплаха от военно възпиране. „Русия трябва да разбере, че щом започне агресия, ще получи значителен брой удари в отговор“, категоричен е той.

Великобритания, Байдън и ролята на Запада

При липсата на споразумение за дългосрочното бъдеще на Украйна нейните съюзници правят каквото могат, за да подсилят отбраната.

През декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че се разглежда „всичко“, включително доставката на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, отчасти за да се защити засегнатата енергийна инфраструктура на страната от нова вълна координирани руски ракетни атаки и нападения с дронове.

Тъй като Украйна продължава да изпитва остър недостиг на човешки ресурси, министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли заяви, че правителството може да е готово да изпрати британски войници в Украйна, за да помогнат с обучението.

От своя страна напускащата администрация на Байдън е решена да предостави на Украйна колкото се може повече военна помощ, одобрена от Конгреса, въпреки че според докладите времето за изпращане може да е недостатъчно.

На 21 декември беше съобщено, че Тръмп ще продължи да предоставя военна помощ на Украйна, но ще поиска от членовете на НАТО да увеличат драстично разходите си за отбрана.

Съюзниците на Киев също така продължават да увеличават санкциите срещу Москва с надеждата, че руската икономика, която се оказа упорито устойчива по време на войната, най-накрая ще се срине.

„Налице е дълбоко разочарование, че санкциите не са разрушили руската икономика непоправимо“, коментира източник от Конгреса на САЩ, пожелал анонимност.

След многобройните кръгове от санкции (15 само от ЕС) се появиха опасения за успешното им въздействие.

Но последните показатели са все по-тревожни за Кремъл.

При лихвени проценти от 23%, инфлация от над 9%, падаща рубла и очакван драстичен спад на растежа през 2025 г., напрежението върху руската икономика рядко е изглеждало по-остро.

Путин обаче окуражи гражданите. „Санкциите имат ефект“, каза той по време на пресконференцията си в края на годината, „но те не са от ключово значение“.

Със зашеметяващите загуби на Русия на бойното поле - по оценки на западни представители Москва губи средно по 1500 души, убити и ранени, всеки ден - цената на войната все пак може да накара президента да седне на масата за преговори.

Но колко територии ще е загубила Украйна и колко още ще са загинали, докато се стигне до този момент?