Работата от вкъщи създава поколение, което "не върши истинска работа".

Това предупреди бившият шеф на Marks and Spencer и Asda Лорд Роуз в интерю пред BBC.

Според него работата от вкъщи е част от „общия упадък“ на икономиката е Обединеното кралство, от който страда производителността на служителите.

„Според мен през последните 4 години в тази страна сме се върнали назад с 20 години относно работните практики, производителността и благосъстоянието.“, заяви той.

Коментарът му идват в момент, когато световни компании вече се отказаха от дистанционната работа. Amazon, Boots и JP Morgan изискват от служителите в централния офис да бъдат на място всеки ден.

Според професор Никълъс Блум обаче, макар че изцяло дистанционната работа да може да бъде „доста вредна“ за продуктивността, прекарването на три от пет дни вкъщи е също толкова продуктивно, колкото и работата в офиса.

В проучване на Националната статистическа служба на Обединеното кралство от декември 2024 г. 26% от хората са заявили, че през последната седмица са работили по хибриден начин, като някои дни са били в офиса, а други - у дома. 13% са работили изцяло дистанционно, а 41% са били изцяло в офиса.

Преминаването към работа от вкъщи променя местните икономики. Оценките на индустрията сочат, че свободните офиси са се увеличили почти двойно след пандемията, една четвърт от предприятията за химическо чистене са затворили, а броят на игрите на голф през работната седмица се е увеличил с 350% - което предполага, че някои служители смесват работата с удоволствието.

Работата от вкъщи бързо се превръща и в основно поле за културни войни.

Правителството на Острова разработва законодателство, което да засили правото на служителите да работят от вкъщи и възнамерява да затрудни работодателите да отхвърлят исканията им.

Но някои работодатели, включително правителствени органи водят битка за връщане, като твърдят, че взаимодействието лице в лице е от съществено значение за съвместната работа.

В някои случаи, като например независимата звукозаписна компания Hospital Records, това изисква преговори между младите служители, някои от които не са работили на пълен ден в офис, и техните по-възрастни шефове.

Основателят на компанията Крис Гос, който въведе нова политика, изискваща от служителите да работят три дни в офиса, а не два, заяви, че има „неприятно усещане“, че дистанционната работа се е отразила на резултатите.

„Твърдо вярвам, че музикалната индустрия е свързана с взаимоотношенията и затова единственият начин всеки от нас да изгради значими взаимоотношения е да го направи лично.“, допълва той.

Мая, 25-годишен маркетинг мениджър в компанията, споделя, че й харесва да е сред по-опитните си колеги на работното място.

„В екипа ми има хора, които са много по-напред в кариерата си, така че ако имам нужда от помощ за нещо, мога просто да попитам някого.“, допълва служителката.

Но въпреки това признава, че няма възможност да бъде в офиса пет дни в седмицата, „защото социалната батерия се изтощава и понякога имам нужда да бъда просто вкъщи и да изпипвам много административни задачи“.

Професор Блум, икономист от Станфордския университет, заяви, че според неговите изследвания за работа от вкъщи служителите в ранна 20-годишна възраст вероятно трябва да бъдат в офиса поне четири дни в седмицата, за да увеличат максимално възможностите си за менторство.

Въпреки това, според него, анкетите, проведени сред десетки хиляди служители в Обединеното кралство, САЩ и Европа, показват, че служителите оценяват възможността да работят от дома си два дни седмично толкова, колкото и 8% увеличение на заплатата.

Министърът по трудовите права Джъстин Мадърс заяви пред BBC, че има все повече доказателства, че работата от вкъщи е по-продуктивна. Според него това е добре за растежа, защото компаниите ще имат „по-мотивирана работна сила“ и „ако успеем да привлечем повече хора на работа, защото гъвкавостта е достъпна за тях, това ще ни помогне да постигнем амбициите си за растеж“.

Професор Блум може и да не е толкова оптимистично настроен по отношение на ефекта на хибридната работа върху производителността, но е съгласен, че увеличаването на броя на длъжностите, които могат да се изпълняват от дома, може да помогне за икономическия растеж.

„Това е огромен стимул“ и „един вид победа“, защото хората ще могат да работят при по-добри условия, ще допринасят за данъчните приходи и „всички ще спечелят“.

Един от хората, които биха могли да се възползват от това, е Харлин, която е съкратена след раждането на второто си дете и не е могла да се върне на работа, тъй като не е намерила напълно дистанционна работа, която да се вписва в ежедневието на сина ѝ, страдащ от аутизъм.

„Не виждам обявени такива работни места. Не виждам нищо, което да е съобразено с тази гъвкавост. Всичко, което правя, е да бъда майка. Харесва ми да бъда майка, но искам продуктивност. Започвам да се чувствам така, сякаш мозъкът ми е закърнял.“, признава жената.

В публичния сектор производителността е най-ниската от 1997 г. - с изключение на годините изолация в пандемията. От ноември 2023 г. държавните служители се връщат на работа за два до три дни седмично.

Но в няколко публични органа, включително в Службата за национална статистика (ONS) в Нюпорт, Южен Уелс, някои служители отказват да се върнат.

Ед, който е ръководител на ИТ доставките и представител на синдиката PCS, казва, че след пандемията работи почти изцяло от вкъщи, което му помага да води децата си на училище и детска градина, и да не губи време в пътуване.

„Висшите ръководители на ONS никога не са ни казвали, че има проблем с производителността, с качеството и със спазването на сроковете. Никога повече няма да имаме тази възможност. Трябва да се борим за правата на работниците.“, допълва той.

С други членове на профсъюза заплашват да стачкуват, ако бъдат принудени да пътуват до офиса през 40% от времето си. Цивилните служители в Столичната полиция и членовете на профсъюза в поземления регистър също са в спор относно политиката за връщане в офиса.

ONS, която води преговори със синдиката, заявява, че вярва, че „взаимодействието лице в лице“ помага за „изграждане на работни взаимоотношения, подкрепя сътрудничеството и иновациите“.

Но какъвто и да е изходът от подобни спорове, ясно е, че работата на пълен ден в офиса може да се превърне в тенденция от миналото по-бързо, отколкото предполагаме.