Тайните агенти на 21-ви век: Как шпионските трилъри отразяват света ни
Дезинформацията, недоверието в институциите и глобалните кризи върнаха интригите и заговорите в центъра на вниманието на киноиндустрията
През последните месеци шпионските сюжети заливат телевизионните екрани и стрийминг платформите.
От хитовия сериал на Netflix The Night Agent до култовата драма Slow Horses на Apple TV+, историите за тайни агенти отново са в разцвета си, пише BBC.
Продукции като обновената версия на The Day of The Jackal, сериалът Black Doves на Netflix и вторият сезон на The Night Agent доказват, че аудиторията има ненаситен апетит за шпионски трилъри.
Apple TV+, например, добавя и свои собствени елементи към жанра с премиерата на Prime Target.
Историите за тайни агенти и конфликтите, около които се върти животът им, не набират популярност за пръв път - всичко започва още в началото на 19-ти век, когато книгите за тайни агенти отразяват политическите и военните конфликти на времето.
През 20-ти век, по време на Студената война, жанрът достига своя връх с класически романи като Tinker Tailor Soldier Spy на Джон льо Каре и The Ipcress File на Лен Дейтън.
Днес, повече от два века след първите популярни шпионски романи, жанрът отново е в подем.
Според Nielsen BookData пазарът на шпионска литература във Великобритания нараства с 45% за една година, като достига 9.7 милиона паунда през 2024 г.
Не само читателите проявяват интерес. Зрителите също се впускат в интригуващите истории. Доказателство за това е първият сезон на The Night Agent, който стана седмият най-гледан сериал в Netflix с над 98 милиона гледания.
Но защо жанрът е толкова популярен днес? Една от причините е, че той предлага мистерия и напрежение, които резонират с нестабилния глобален пейзаж, на който сме свидетели в момента.
Със сюжет, който предлага тръпката на мрака и мистерията, филмите и сериалите, посветени на тайни агенти, намират силен отклик от страна на зрителите.
Тъй като дезинформацията замъглява истината, а доверието в правителства и институции пада на изключително ниско ниво, тези истории са по-актуални от всякога.
В Обединеното кралство рекордните 45% от анкетираните в проучване на Националния център за социални изследвания през 2024 г. заявяват, че „почти никога“ не вярват, че правителствата поставят нуждите на нацията над собствените си политически интереси.
В САЩ ситуацията е сходна - според проучване на Gallup от 2023 г., едва 8% от американците изразяват „голямо доверие“ в Конгреса, а изследване на Pew Research Center от 2024 г. показва, че само 22% от възрастните в страната смятат, че федералното правителство действа в интерес на обществото винаги или през повечето време.
Жанрът на шпионските трилъри винаги е бил популярен в периоди на голямо геополитическо напрежение.
Джоузеф Олдъм, преподавател по комуникации и масмедии в Британския университет в Египет, отбелязва, че настоящият възход на жанра напомня за други епохи на несигурност - например преди Първата и Втората световна война и по времето на Студената война.
„Тези моменти в историята споделят общ фон на значително геополитическо напрежение между глобални сили, които сякаш са излезли извън контрол. Често това напрежение се пренася и в предпочитанията за изкуство, като войни и шпионаж, което прави жанра още по-релевантен,“ казва Олдъм.
Нарастващото подозрение в обществото също се отразява на изкуството.
Проучване на Оксфордския университет показва, че 27% от анкетираните вярват, че съществува конспирация срещу тях. Именно такива теми можем да открием и в популярни сериали като The Night Agent на Netflix.
Тази поредица е базирана на романа на Матю Куирк. Проследява агента от ФБР Питър Съдърланд (Габриел Басо), който разкрива вътрешни заговори в Белия дом. Вторият сезон поставя героя в центъра на още по-опасни схеми, когато информацията, която притежава, е компрометирана от изтичане в ЦРУ.
Този жанр има и своите психологически ползи. Той не само отразява сложния начин, по който работи модерният свят, но и предлага утеха чрез проблематиката, която отразява.
Д-р Джъстин Спрей, член на Британското психологическо общество, обяснява: „Този жанр привлича аудиторията с адреналина и удоволствието от пътешествието на героя, но също така изпълнява и силното ни желание да разрешаваме двусмислици и несигурни ситуации.“
Освен това тези сериали и филми задоволяват любопитството ни към непознатото и забраненото, като същевременно помагат да се ориентираме в сложните глобални и национални проблеми.
Как се променя шпионският жанр?
Съвременните филми и сериали за тайни агенти като Killing Eve, Mr & Mrs Smith и Black Doves със сигурност въвеждат нова динамика в жанра.
Сега в тях можем да открием повече самоирония, черен хумор и герои, които размиват границите между доброто и злото - което понякога е плюс за целия сюжет. Персонажи като Виланел от Killing Eve (Джоди Комър) и Сам Йънг от Black Doves (Бен Уишоу) често карат зрителите да симпатизират дори на наемни убийци.
„Лошите“ в тези истории също претърпяват еволюция. В миналото те отразяваха страха от действията на световните сили, докато днес темите включват глобалното затопляне, трафика на хора и липсата на доверие в правителствата.
Интересна тенденция, която също наблюдаваме, е „приватизацията“ на шпионския свят.
В Black Doves героите не работят за държавни институции, а за частна разузнавателна служба, често без да знаят кой ги ръководи. Точно това отразява усещането за намаляващата ефективност на правителствата пред лицето на капиталистическите интереси.
Сериали като Killing Eve с мистериозната организация The Twelve и Mr & Mrs Smith с HiHi - компютърна система, която управлява мисии и убийства - също добавят нови измерения в жанра. Дори спекулациите, че HiHi всъщност може да е изкуствен интелект, подсказват посока за втората част на сериала.