Изкуствен интелект в дизайна: готина концепция, но… не съвсем? Поне такова впечатление оставя новият доклад на Figma за 2025 г., изготвен на базата на анкета, проведена сред 2500 дизайнери и разработчици.

Да, AI е абсолютно навсякъде около нас – без значение дали става въпрос за обикновени въпроси, подадени към ChatGPT, или за автоматизираните функции на софтуери за дизайн като Figma, които вече са част от ежедневието на много професионалисти.

Но докладът рисува една неочаквана картина: около AI има голямо въодушевление, но реалните резултати са доста по-скромни.

Изводът е, че дизайнерите и разработчиците смятат, че изкуственият интелект е ключов за бъдещето на кариерата им, но в настоящето често се борят да го използват само „при нужда“. Честно казано, това звучи като отражение на реалността, защото въпреки че технологията е достъпна, тя все още не е достигнала нивото, което всички очакваме, пише Fast Company.

По данни на Figma цели 76% от проектите, създадени с помощта на изкуствен интелект, се фокусират върху размити цели като „AI експерименти“, а само 9% преследват конкретни резултати като ръст на приходите – доста енергия, време и изчислителна мощ се изпаряват в името на „революция“, която за дизайнерите и разработчиците изглежда все още не се е случила.

„Виждаме доста експерименти, което е напълно нормално“, обяснява Андрю Хоугън, ръководител на „Изследвания и анализи“ във Figma, в интервю за Fast Company.

Той сравнява настоящата ситуация с ранните години на мобилните приложения, когато всичко започваше с проби и грешки, преди да бъдат оформени ясни сценарии на употреба.

Един от анкетираните дори описва разработката на AI продукти като „ресторант, където менюто се променя всеки ден“ – определение, което според Хоугън е „цитатът на проучването“.

Само че тук възниква и въпросът: наистина ли AI наподобява мобилната революция? В исторически план пробиви като десктоп публикациите или iPhone предизвикват огромни промени само за броени месеци. При изкуствения интелект обаче сме свидетели по-скоро на постепенни успехи.

Да, естествено, има впечатляващи примери в отделни сектори – най-вече аудиовизуалния – но „изкуствен помощник за проучвания“ или „автоматизиран дизайн асистент“ не звучат като чак такава трансформация, колкото смартфон, който изцяло променя ежедневието ни.

Хоугън предупреждава компаниите да не отписват AI твърде рано поради липсата на бързи резултати.

Има напредък: 34% от потребителите на Figma пускат AI продукти през тази година спрямо 22% през 2024 г. Големият въпрос обаче остава: дали сегашният „експериментален етап“ ще се превърне в конкретна възвръщаемост, преди вълнението да се изпари?

Докладът показва и някои интересни противоречия.

78% от професионалистите казват, че AI ускорява работата им (в сравнение със 71% през 2024 г.), но само 58% смятат, че подобрява качеството ѝ, като едва 47% вярват, че ги прави по-добри в работата им.

При разработчиците удовлетворението е по-високо (67% виждат по-добро качество), докато дизайнерите са доста по-скептични (40%) – основно поради непредвидимите резултати на генеративните AI инструменти.

Хоугън вижда обяснението в човешките ограничения, а не толкова в тези на технологиите.

Той припомня закона на Амара: ние надценяваме ефекта от технологиите в краткосрочен план и подценяваме дългосрочното им въздействие.

„Мобилните технологии също имат нужда от години, за да трансформират индустриите“, казва той. Проблемът е, че ChatGPT и подобни продукти създават очаквания за светкавична промяна на нивото на iPhone, което AI все още не е достигнал.

Въпреки че 85% от професионалистите са на мнение, че AI е изключително важен за бъдещия успех на компаниите, ентусиазмът около краткосрочното му въздействие започва да се охлажда.

Само 27% прогнозират, че изкуственият интелект ще има значително влияние върху целите на компанията през следващата година – същият процент като през 2024 г.

Хоугън определя това като „пренастройка на очакванията“. По негово мнение „вълнението изпреварва това, което повечето хора могат да направят днес“, а развитието на AI изглежда повече като постепенното навлизане на интернет, отколкото като взривната революция с мобилните приложения.

И наистина, макар че виждаме по-малки и концентрирани софтуери – от интерпретатори на медицински документи до инструменти за предиктивна поддръжка – големият пробив на „трансформиращите“ AI приложения все още не е налице. Къде е онова приложение, което ще промени индустрията по същия начин, по който смартфоните преобърнаха живота ни?

Отговорът вероятно се крие в агентния AI, който е най-бързо разрастващата се категория AI продукти. Подобни инструменти, които автоматизират задачи, отбелязват ръст от впечатляващите 143% на годишна база (от 21% през 2024 г. до 51% през 2025 г.).

Въпреки това Хоугън предупреждава, че те изискват изцяло нови дизайнерски принципи: „Кога един агент трябва да се консултира с потребителя? Каква информация да споделя?“ Дизайнът тук е повратната точка, защото 52% от разработчиците казват, че именно той е дори по-важен за AI продуктите, отколкото за традиционните, тъй като интуитивният интерфейс изгражда мост между възможностите и реалната употреба.

Парадоксът на изкуствения интелект е, че той е навсякъде, но често остава недооценен и с ограничен ефект, който произтича от „тийнейджърската“ му фаза. Дизайнери и разработчици вече се движат по ръба между вълнение, масова истерия и прагматизъм, като прототипите и итерацията никога не са били по-важни.

Потенциалът е реален: генерирането на код вече ускорява разработката и се използва от над 59% от разработчиците, а агентните инструменти обещават революция в работните процеси.

Въпреки това, когато липсват ясни цели, доверие в резултатите и дизайнерска прецизност, изкуственият интелект рискува да остане просто един пълен шкаф с инструменти… които обаче нямат приложение и план за действие в реалния свят.