А вие знаете ли защо празнуваме точно на 24 май?

Клишираният смисъл на този въпрос цамбурва като гюле в блатото на невежеството, но въпреки това го чуваме почти всяка година в дежурните репортажи и анкети на медиите.

Всъщност, 11 май е общоприетият от църквата празник на Светите братя Кирил и Методий. Според историографията от нашето съвремие за първи път в епохата на Възраждането той се отбелязва през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на общественика Найден Геров.

Във възрожденските източници първите известия за честването му се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. той се отбелязва за първи път и в Цариград , днешен Истанбул, в Желязната църква „Свети Стефан“.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се измества на 24 май и така на този ден се установява традиция за светското, гражданско и държавно честване, докато в църковния литургичен календар остава 11 май. 24 май е официален празник от 1957 г., а от 15 ноември 1990 г. става официален празник и на Република България след преименуването ѝ от Народна република България при смяната на политическия режим.

Върви, народе възродени!

Върви, народе разделени

И така, ако отговорът на въпроса „Защо празнуваме точно на 24 май?“ може да се намери в онлайн справка за една минута, по-трудно е да се обясни защо почитта към делото на Св. св. Кирил и Методий не е национален, вместо официален празник.

Това е гореща тема, която по традиция има магическата сила да разделя мигновено обществото на поляризирани мнения – и за която може би ще чуете и днес, когато решите да прегледате информационния поток за деня.

Последната по-сериозна дискусия беше разпалена преди две години, когато първата и втората по големина партии предложиха 24 май да бъде обявен за Национален празник като „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“, с приемане на конституционни промени.

Три години по-рано, на 9.12.2020 г., денят отново беше преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност“.

24 май да е национален празник предлага проект за конституционни промени

Политическото предложение през 2023 г. без изненада заформи торнадо от коментари в социалните мрежи, а партийните лидери яхнаха бурните вълни на популизма, примесен с достатъчно „патриотичен“ гняв, упреци в чуждопоклонничество и разделение на обществената маса, намесвайки и други дати в празничния календар като 6 и 22 септември.

В крайна сметка, предложението беше стопирано няколко месеца по-късно, през декември същата година, когато законодателите в комисията за промени в Конституцията единодушно отмениха текста, в който се казваше, че 24 май е Национален празник на Република България. За отпадането му от основния закон гласуваха всички 8 присъстващи на заседанието народни представители.

Така актуалността на темата напълно утихна, оставайки далеч назад, изместена от въпроси като „ще имаме ли някога правителство“ – който си задавахме през цялата 2024 г., главозамаяни от въртележката на изборите, през „колко още ще поскъпва всичко“ заради високата инфлация в горещото лято, до днес, когато народът, на когото Кирил и Методий дадоха азбука, сякаш изглежда още по-разделен от всякога.

Този път обаче темата не е свързана с празници, а с една неизменна част от делниците ни – парите.

7 години на демократичен път към еврото

„Лев или евро?“

На опашката в банката, на пазара, по заведенията, на пейките около детските площадки – това е въпрос, който се дискутираше навсякъде и от всички през последните седмици.

Не влизайте и в групи от социалните мрежи, освен ако не сте оборудвани с достатъчно дебел неопрен срещу неинформираност, липса на социална култура, слово на омразата и враждебна реч, способни да „убият“ и най-подготвения експерт по темата.

Целият този арсенал за онлайн воюване избухна след взривоопасното съобщение на президента Румен Радев, че ще внесе предложение за референдум относно приемането на еврото (случайно или не, новината беше оповестена на празник – 9 май, Денят на победата).

Четири дни по-късно дойде отговорът на законодателите – председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна предложението като недопустимо тъй като според нея (Киселова е преподавател по конституционно право), то не е в съответствие с Конституцията на Република България, Договора за функционирането на ЕС, Договора за присъединяване на Република България към ЕС и други законодателни текстове.

НС няма да подложи на разглеждане предложението на Радев за референдум за еврото

Това решение обаче не приключи обществения спор, а сякаш го разпали още повече.

Президентът съобщи, че ще сезира Конституционния съд за решението на парламента относно референдума и дори намеси в политическия дискурс гробищна метафора, заявявайки, че „пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона, а през урните“.

През следващите дни Министерският съвет, Българската народна банка и Брюксел с интервюто на еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис ясно показаха, че пътят на България към членство еврозоната отдавна не е хипотетична траектория, а национален приоритет, по който всички критерии вече са изпълнени.

Последната дума сега имат Европейската комисия и Европейската централна банка, чийто отговор дали страната ни е готова за Единния валутен съюз ще знаем на 4 юни с публикуването на извънредния конвергентен доклад.

Желязков: Очакваме положителен конвергентен доклад за еврозоната

Напред! Науката е слънце (което не огрява навсякъде)

Независимо дали България ще се присъедини към пазар, чиято стойност надхвърля 15 трилиона евро или ще продължи да бъде в периферията, има нещо по-тежко смазващо националната ни гордост и самочувствие.

И то е извън финансите, инвестициите и възможностите.

Нарича се безпросветност.

„Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас.“, пише в „Бит и душевност на нашия народ, том I“ основоположникът на българската народопсихология Иван Хаджийски.

Точно 85 години по-късно, обществено-културният живот изглежда напълно отровен от „токсикациите“, попиващи систематично и във все по-концентрирани дози през десетилетията.

Ако се замислите, какъв процент от коментиращите в социалните мрежи са запознати с механизмите по присъединяване към еврозоната или ползите от еврото, с функционирането на Валутния борд или с ефектите от Съюза на капиталовите пазари? Колко имат диплома по Международни отношения или експертиза в отбраната? А какво ще кажете за ядрената енергетика?

Не мислите, че разбираме само от футбол и политика. Съвременният българин, онзи, когото Иван Хаджийски не познава (за добро или лошо), разбира от всичко.

По-опасната сестра на дезинформацията: Как грешните изводи подкопават доверието във фактите

Статистиката потвърждава мрачните тенденции.

Само преди два дни бяха изнесени данните от представително социологическо изследване на тема „Достъп до култура“, обхващащо над 1000 души. Резултатите показват, че 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 г., а 75% не са посетили библиотека нито веднъж миналата година. 63% не са били на театър нито веднъж, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.

За същия период българинът средно е прочел 8-9 книги. В сравнение с предишните години този процент е намаляващ. През 2022 г. броят прочетени книги е бил между 9 и 10.

И макар че българинът не чете книги, той редовно си служи с азбуката на Кирил и Методий, за да бълва омраза (нека не казваме хейтим точно на 24 май!), да излива ненавистта от собствените си провали под формата на нецензурни епитети, обидни квалификации и заплахи срещу другия и другите, които дори не познава. Но го прави с плам и неистово желание, използвайки виртуалния комфорт, че е от другата страна на екрана и всеки съперник може да бъде елиминиран с един клик на „блокирай”.

Какво ли би станало, ако преди да коментираме смело, вникнем по-сериозно в темата, наваксаме пропуските с четене на подбрана информация от надеждни източници, запознаем се със становища на квалифицирани експерти, проверим какво показват данните от статистиката. Иначе казано – да позволим слънцето на науката да огрее тъмните кътчета на умовете ни, преди да заформим поредната опустошителна буря на невежеството.

Предизборната дезинформация в X: Как се печели от конспиративни теории?

Просветеността е единствената противоотрова срещу глупостта.

Независимо от превратностите на епохата, от силните лидери или слабите пълководци, от изпитанията на духа, на които всеки бива подложен, натрупването на знания и умението да си служиш с тях, е капитал, чиято стойност може единствено да расте във времето, но не и да бъде отнета.

Стремежът към просвета, импулсът към творчество и полетът на извисената мисъл не могат да бъдат принизени.

Да вземем за пример политическите системи. Монархия, анархия, диктатура, комунизъм или демокрация – има ли власт, способна да триумфира над интелигенцията и потенциала на най-просветените в едно общество? Отговорът на този въпрос е не, защото управленските елити оставят зад себе си единствено история. Елитът на интелигенцията може да чертае бъднините на цели нации.

Преди 43 години Стив Джобс каза какво прави един човек изключителен. Ето как да бъдете такъв

Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил

Солунските братя Кирил и Методий, родени в пределите на Византийската империя, изписват бъдещето на славяните и променят съдбата им в онези мрачни времена на триезичество.

Но въпреки безценния капитал на тяхната азбука, определена от учените като оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, а буквите за звукове с близки характеристики са изобразени по сходен начин, 12 века по-късно, около светлите личности на двамата братя се водят неизчерпаеми спорове, извор на исторически дискусии, медийни анализи и, разбира се – разпалени коментари в социалните мрежи.

Като се започне какъв е произходът им – български, гръцки, македонски… до това какви са били всъщност – християнски мисионери или византийски държавни служители, и се стигне до въпроса за българите ли са създали азбуката.

Историците са на различно мнение дори къде почиват тленните им останки. Свети Кирил умира по-рано и се смята, че мощите му са в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, но според различни твърдения, мраморният саркофаг е празен от 200 години, тъй като през 18-ти век мощите са изнесени, за да ги спасят от поругание. По-късно изчезват.

Мненията от противниковата теза са, че те са открити през 1963 г. в малък параклис в Реканати и върнати обратно в „Сан Клементе“.

Мощите на Кирил и Методий идват за първи път в България

Още по-голяма е мистерията със Свети Методий, който е погребан на територията на някогашна Великоморавия. Смята се, че мощите му се намират в архиепископската базилика в село Микулчице, днешна Чехия.

Това обаче не е исторически доказано, но през вековете мястото се е превърнало в поклонническо за славянските туристи, които го посещават. От 80-те години всяка година през май българската общност в Чехия организира събор в Микулчице, на който нашите сънародници отдават почит към Светите братя, а през 2009 г. там е издигнат и техен паметник.

Но независимо от историческите спорове около все още неразгаданите факти от житието на Светите братя, значими за поколенията са тяхното дело и наследство.

Честваме Деня на българската култура и славянската писменост

Въпреки че Св. св. Кирил и Методий са покровители на славянските народи, през 1980 г. папа Йоан Павел II тържествено ги обявява за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“ (Egregiae Virtutis).

В писмо до всички християни „по силата на папската си власт” той обявява решението двамата славянски апостоли да са „за вечни времена покровители пред Бога на цяла Европа”, с което създателите на българската писменост получават признание и пред католическия свят, а делото им става символ на религиозно и културно обединение.

„Ето защо днес, когато след много столетия на разкол между Изтока и Запада, между Рим и Константинопол, се предприемат решителни крачки, насочени към възстановяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на Светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със Свети Бенедикт, напълно отговаря на знаменията на нашето време…

Това провъзгласяване е пътят и инструментът за взаимно разбирателство и обединение между различните народи на зараждащата се Европа и осигурява на днешна Европа общо духовно и културно наследство“, пише в писмото си папа Йоан Павел II.

Мадарският конник, Св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски ще бъдат и на българските евромонети

Следващият огромен акт на признание за значението на българската писменост настъпва през 2007 г., когато България се присъединява към Европейския съюз, а нашата азбука е обявена за третата официална графична система в Европа.

„Когато България се присъедини към Европейския съюз в началото на тази година, Съюзът прие не само нов член, но и нова азбука“, пише в приветственото си писмо на 24 май 2007 г. тогавашният еврокомисар по многоезичието Леонард Орбан.

„През вековете България е издигнала високо в славянския свят кирилицата и културата, свързана с тази азбука. Старобългарският език става основа за създаването на универсален литературен славянски език.

България днес предприе още една историческа стъпка: присъедини кирилицата към семейството на ЕС. Принципът на „единство в многообразието“ е основен за Европейския съюз – многообразие от езици, култури, традиции и, ако мога да добавя, на азбуки. Нашето езиково многообразие е споделено богатство, което Европейската комисия изцяло подкрепя. Като съхраняваме и тачим нашите различни национални езици, ние укрепваме многоезична Европа.

Кирилицата и българският език ще допринесат за културното многообразие, което прави Европейския съюз уникален.“, пише още европейският комисар и допълва: „Сигурен съм, че ако Св. св. Кирил и Методий можеха да ни видят днес, щяха да се гордеят, че кирилицата е приета като трета официална азбука на новообединена Европа.“

Европа отбелязва Деня на езиците

Дали обаче Солунските братя щяха се гордеят, ако можеха да ни видят не тогава, в онзи тържествен за страната ни момент, а днес?

Днес, когато все повече липсва желание за просвета, когато на почит са низките нрави, когато мъдростта отстъпва на бездуховността, а културният ни живот продължава да бъде „под знака на посредствеността и полуинтелигенцията“. Днес, когато чувството за житейска безпътица неизменно се пропива като отрова в надеждите за бъдещето.

Нека си спомним, че отвъд всичко това, отвъд мрака на песимизма и отчаянието, съществува нещо по-силно.

Това е светлината на знанието. Фарът на тази светлина е българската азбука, която Кирил и Методий написаха, за да пребъдем като вечен, славен и горд народ със своята култура и писменост – во веки веков.

Аз

Буки

Веди

Глаголи

Добро

Ест

Живете…