Тарантино: Не ставайте роби на жилищна ипотека
Дори да спечелите първия си милион, легендарният режисьор съветва да не прибързвате с покупка на луксозен имот
&format=webp)
Независимо дали става въпрос за огромно имение с басейн в предградията или за апартамент с панорамна гледка към Манхатън, притежаването на луксозен имот се възприема като върховен символ на успеха.
Но ипотеката, която почти винаги идва заедно с него, поставя собственика в капана на преследването на твърдо месечно възнаграждение, предупреждава не опитен имотен експерт, а холивудската икона Куентин Тарантино.
И това е най-добрият финансов съвет, който той дава на своя колега, американския режисьор Илай Рот.
„Куентин ми каза: Не си купувай къща, ако не можеш да си позволиш да я платиш изцяло“, спомня си режисьорът на Cabin Fever и Hostel пред Fortune и допълва, че много други представители на киноиндустрията използват първата си милионен хонорар именно, за да получат ипотечен кредит с първоначална вноска от 200 000 долара.
„Но на практика се превръщаш в роб на къщата си. Така че всяко решение, което вземате, се свежда до въпроса: „Ще мога ли да плащам ипотеката си? А не: „Това най-добре ли е за кариерата ми?“. Всеки попада в този капан.“, допълва Рот.
След феноменалния успех на Pulp Fiction, Тарантино не бърза да стане собственик на луксозно имение, както всички в гилдията очакват. „Не си купувай къща веднага след първия успех – задръж парите.“, съветва и днес той.
Рот приема сериозно мъдрите думи на Тарантино и придобива собствено жилище едва на 35 години, след успеха на Hostel: Part II, допълва Fortune.
„Hostel струваше 3,8 милиона долара, а спечели 80 млн. в боксофиса. Беше продаден в огромни количества на DVD. И единственото, което чувах, бяха думите на Куентин в главата ми: „Не ставай роб на дома си“. Така че просто продължих да живея под наем и се върнах на работа“, разказва Рот и допълва, че през лятото на 2007 г. най-накрая е навлязъл в имотния пазар.
„Бях направил три успешни филма и знаех, че ще получа солидни чекове, така че няма да ми се налага да приемам каквато и да е работа. Не режисирах в продължение на пет години.“
Това остава така до предложението да работи с Тарантино по Inglourious Basterds, където бюджетът е ограничен и Рот се пробва в актьорското майсторство като сержант Дони Доновиц.
„От милиони, които спечелих за един филм, за да мога след това да отида в Германия и да ми платят 65 000 долара, но да имам най-голямото преживяване в живота си и да създам този емблематичен герой“, спомня си Рот.
„И, разбира се, играта под ръководството на Тарантино е това, което ме направи напълно различен режисьор и ми даде възможност да работя със страхотни актьори: Кейт Бланшет, Ана де Армас, Джейми Лий Къртис...
Но това беше само защото внимавах; изчаках, докато направя три успешни филма, и си купих къща, която беше в рамките на моя бюджет. Ако робувах на дома си, щеше да ми се наложи да поема работа, която не бих искал, и тогава щях да пропусна възможността на живота си.“
Въпреки последващите кариерни успехи, Рот запазва дома си до преди една година, когато се налага да се премести в ново жилище с по-малко стълби в същия квартал и ценови диапазон, за да се приспособи към голямата промяна в живота си – появата на бебе.
Стратегията на Тарантино да не бъде роб на ипотека далеч не е откритие в сферата на личните финанси.
Живата легенда сред инвеститорите Уорън Бъфет все още живее в дома си в Омаха, който купа за 31 500 долара със съпругата си Сюзън през 1958 г. Бъфет неведнъж нарича къщата с пет спални, която сега струва около 1,3 млн. долара, една от най-добрите си инвестиции. Милиардерът допълва, че „не би разменил за нищо“, имота заради спомените за отглеждането на трите му деца там.
Въпреки че през 2023 г. богатството му надхвърли 100 млрд. долара, мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слим също поддържа семпъл начин на живот без яхти и луксозни автомобили, живеейки в една и съща къща над 40 години. Друг подобен пример е Бил Гейтс, който заявява, че никога няма да се изнесе от имението си за 130 млн. долара, което купува за 2 млн. долара през далечната вече 1988 г., допълва Fortune.