Преди 40 години се ражда едно движение, което някак си непринудено попада в сянка – с маски, хумор, но и болезнени факти.

Guerrilla Girls – анонимният феминистки арт колектив – се появява на хоризонта, за да хвърли светлина върху един проблем, за който колективната тишина по онова време значително допринася: расовото и половото неравенство в света на изкуството.

Днес, няколко десетилетия по-късно, най-известното им оръжие – плакатът, който задава въпроса „Трябва ли жените да се съблекат, за да влязат в Музея на Метрополитън?“ – продължава да вълнува и променя начина, по който гледаме на музеите, галериите и историята на изкуството като цяло.

GUERRILLA GIRLS

През 1989 г., в една обикновена неделна сутрин, няколко жени от Guerrilla Girls се разхождат из постоянната експозиция на Музея на Метрополитън в Ню Йорк. Но те не са обикновени посетителки, защото носят със себе си борба.

Колко жени художници има? Колко са голите женски тела в произведенията? Статистиката със сигурност е поразяваща – под 5% от художниците в секцията за модерно изкуство са жени, но над 85% от изобразените голи тела са женски…

Плакатът им, базиран на известната картина La Grande Odalisque на Жан-Огюст-Доминик Енгр, показва женски образ с емблематичната маска на горила – визуална ирония, която се превръща в отличителен белег на движението.

Кристина Ърнст превръща роботиката в изкуство, „програмирайки“ дизайнерски проекти, които вдъхновяват ново поколение инженери – такива, които не искат да се примирят със сухата STEM материя

Технологично-магична мода или как fashion engineering вдъхновява младите да се занимават със STEM дисциплините

Финансирането на проекта първоначално е отказано от New York Public Art Fund. Guerrilla Girls обаче не се отказват и сами поставят плаката по улиците, на автобуси и билбордове из града. Така той бързо достига до масовата аудитория със своя остър, саркастичен и невъзможен за пренебрегване тон.

„Нито един от хората, които са видели този плакат, не може да влезе в музей и да не се запита какво вижда по стените – и защо вижда именно това,“ казва основателката на колектива, известна под псевдонима Кете Колвиц, пред BBC.

Guerrilla Girls възприемат езика на рекламата като перфектно оръжие, именно защото традиционният протест не работи. След неуспешна демонстрация през 1984 г. пред MoMA – която никой не забелязва – колективът си дава сметка, че трябва да говори по нов начин. С факти. С хумор. С визия. А резултатът е поразителен.

Първите им постери са лепени по улични лампи, както и по телефонни кабини – без разрешение, без покана от галериите. И все пак, 40 години по-късно, именно тези плакати вече висят по стените на музеите, които някога са критикували.

Все повече хора се обръщат към часовникарството не само като към занаят, а като към съзнателен избор за забавяне на темпото, качество и творчество

Ренесансът на часовникарството: Поколението Z създава аналоговото изкуство на бъдещето

А иронията не спира дотук. Guerrilla Girls остават анонимни и до днес – не само като форма на протест, но и като акт на уважение към всички забравени жени в изкуството. Всички членки използват имена на покойни художнички, като Фрида Кало или Зубайда Ага.

„Повече от това да си анонимен – важен е начинът, по който го правят, и именно той е гениален,“ казва Майкъл Уелън, старши куратор в Tate Modern в Лондон, където част от творбите на Guerrilla Girls са изложени постоянно.

„Има момент на обучение всеки път, когато се опитваш да разбереш с кого точно разговаряш.“

В резултат промяна има – но тя все още не е достатъчна. Жените продължават да бъдат подценявани на арт пазара. През 2024 г. едва 39% от продажбите в галерии са на техни произведения, сочи доклад на Art Basel. В САЩ постоянните колекции на големите музеи са 85% бели и 87% мъже.

Във Великобритания, едва през 2023 г. Кралската академия в Лондон отдава заслужено признание на Марина Абрамович с първа голяма самостоятелна изложба за жена в главната си галерия.

Eдна от най-великите писателки в историята остава загадка и до днес. Според някои историци, любимата ѝ сестра може би е виновник за липсата на подробности за личния ѝ живот

По следите на една литературна мистерия: Кой изгори писмата на Джейн Остин

С течение на времето Guerrilla Girls разширяват фокуса си – вече не гледат само към експозициите, но и към това кой финансира културните институции. През 2019 г. фотографката и активистка Нан Голдин организира протест срещу даренията от фамилията Саклър в музея Guggenheim, свързани с опиоидната криза в САЩ. Guerrilla Girls също започват да включват теми, свързани с околната среда и международна политика.

През март тази година те създават съвместна кампания с Българския фонд за жените, озаглавена Don’t They Deserve More Than a Thin Slice of Government?, с която поставят под въпрос женското представителство в българската политика.

Guerrilla Girls не спират. През ноември те ще участват в изложба на Getty Research Institute в Лос Анджелис, а паралелно с това се подготвя и графичен роман, който ще разкаже историята им в нов формат.

„Няма да спрем да създаваме проблеми,“ казва Колвиц. „Нашата битка все още не е приключила.“