Европа не е толкова либерална към абортите
Докато световното внимание е насочено към отмяната на дългогодишните права на аборт в Америка, изненадващо голям брой европейски жени все още са принудени да пътуват, за да прекъснат бременността си
&format=webp)
В края на 70-те години, когато абортът още е незаконен в Белгия, д-р Рейн Беленс шофира от Гент към малкото крайморско селце Гроеде в Нидерландия. В колата с нея е 18-годишна жена, която е била изнасилена и е забременяла от насилника си. Тя се обръща за помощ към д-р Беленс, а младата лекарка намира клиника за аборт в съседната държава, разказва POLITICO.
„Правех нещо незаконно“, споделя лекарката, спомняйки си тайното пътуване през границата, по време на което постоянно се оглеждала дали полицията не я следи.
Въпреки че пътуването на двете жени е незаконно, то съвсем не е необичайно – по това време голяма част от пациентките на нидерландските клиники са именно белгийки. По инициатива на тамошен лекар, д-р Беленс създава първия център за аборти във Фландрия - десетилетие преди Белгия частично да легализира процедурата. Така лекарката се превръща в централна фигура в борбата на страната за легализация на абортите. Заради дейността си, тя е сред 60-те обвиняеми в знаково деветгодишно дело през 80-те години на миналия век. В крайна сметка е оправдана, след като е приет закон, разрешаващ абортите, пише фламандският ежедневник De Standaard.
Почти 50 години по-късно репродуктивните права в Европа са се променили драстично, като повечето страни от блока позволяват прекъсване на бременността при определени условия. Независимо от това, хиляди жени продължават да имат ограничен достъп до процедурата, което ги принуждава да търсят помощ в различни държави.
Д-р Беленс – вече пенсионирана, не спира да се бори за правото на жените на аборт, като подчертава необходимостта от политики, основани на доказателства, критикува антиабортната реторика и набляга на това, че историята на тази борба не бива да бъде забравяна. Европейските активисти настояват ЕС да подкрепи трансграничния достъп до аборти чрез специално финансиране.
Европа в цифри
Докато отмяната на дългогодишното право на аборт в САЩ предизвика опасения, че десницата ще ограничи правата и в Европа, статистиката за „абортния туризъм“ показва, че възможностите на жените тук вече са ограничени. Да, на територията на Европейския съюз абортът е забранен почти изцяло само в Полша и Малта. Въпреки че в повечето други страни членки абортът е законен, достъпът до него остава предизвикателство. Например, в Италия и Хърватия висок процент от лекарите отказват да извършват процедурата по съвест, а в Унгария се изисква слушане на сърдечния ритъм на плода. Германия, Белгия и Ирландия също имат свои специфични бариери, свързани с консултации, периоди на изчакване или липса на достатъчно специалисти. В България, както и в Дания, Гърция и Словакия, съществуват изисквания за минимална възраст за аборт без родителско съгласие, което може да затрудни по-младите лица, пояснява Reuters.
През 2022 г. най-малко 4500 европейски жени са пътували до Нидерландия, Испания или Обединеното кралство, за да прекъснат бременност. Нидерландия е приела 2762 жени, предимно от Германия, Полша, Белгия и Франция, докато Испания е регистрирала около 1500 чуждестранни пациентки. Стотици други са избрали Обединеното кралство.
Данните за 2023 г. показват сходни тенденции: 2708 жени са потърсили услуги в Нидерландия (плюс още 600 от неуточнени държави), а 1775 – в Испания, като мнозинството отново са от Европа.
Тези данни илюстрират наличието на проблем на Стария континент – затрудненията срещат не само жените от Малта и Полша, където законодателството по въпроса е строго, но и тези от “по-либералните държави”. Така например най-голямата група жени, които са пътували до Нидерландия, са от Германия. Една трета от пациентките в Испания са дошли от Португалия, а голяма част от тези в Обединеното кралство – от Ирландия.
Теория срещу реалност

Когато става въпрос за аборт, има голяма разлика между законодателството и достъпността.
Жените от Полша и Малта редовно трябва да нарушават закона, за да прекъснат нежелана бременност. В Италия и Хърватия лекарите често отказват да извършат манипулацията по морални или религиозни съображения. Дори Франция, която миналата година заложи правото на аборт в конституцията си, все още има ограничен достъп до процедурата в определени региони. Според директора на базираната в Обединеното кралство Abortion Support Network Камил Кумар, една трета от клиентите на организацията са французи.
Допълнителни изисквания като повторни прегледи, задължителни периоди на изчакване или консултации “са все начини за допълнително забавяне”, твърди д-р Беленс.
Безсилна Европа
Активисти от цяла Европа призовават ЕС да създаде паневропейски фонд за подпомагане на жените, които имат нужда от аборт. През април „My Voice, My Choice“ – гражданска инициатива, която се застъпва за безопасен и достъпен аборт в ЕС, събра над 1 млн. подписа в целия блок и надхвърли необходимите квоти в 15 държави, съобщава EuroNews. Събраните един милион подписа задължават Европейската комисия да отговори на инициативата в съобщение и да реши дали да предприеме някакви действия.
Коментарът на комисар Хаджа Лахбиб обаче показва скептицизъм, тъй като ЕС има ограничени правомощия по отношение на здравната политика на държавите членки. Разделенията в блока също така намаляват въздействието на необвързващата резолюция от 2024 г., която призовава за включване на правото на аборт в Хартата на основните права на ЕС и критикува ограниченията в Словакия, Унгария, Италия, Румъния и Белгия. Промяна на хартата изисква единодушие от всички 27 страни членки, което засега изглежда малко вероятно.
Подхранени от продължаващата война на настоящата администрация на САЩ срещу правото на аборт и възхода на крайнодесните правителства в Европа, лекарите, извършващи манипулацията, често биват заплашвани или третирани зле. В резултат на това много жени се страхуват още повече да потърсят медицинска помощ.
В Обединеното кралство например Найджъл Фараж (Reform UK) оспори допустимостта на абортите до 24-та седмица. В Полша лекари и активисти, като Юстина Видржинска, са тормозени и дори преследвани за извършване на законни аборти, а полският евродепутат Гжегож Браун е заплашвал лекар с арест за такава дейност.
Д-р Рейн Беленс, както и други активисти, настояват за пълна либерализация в Белгия и премахване на шестдневния “период на размисъл”, който е задължителен преди извършването на аборт. Тя изразява опасения, че партийната дисциплина може отново да надделее над парламентарната свобода, напомняйки за предишни конституционни кризи. Това „дежавю“ е не само разочароващо, но и подчертава, че въпреки десетилетията борба, достъпът до безопасен и законен аборт в Европа остава под постоянен натиск, изискващ непрекъсната бдителност и ангажираност.