През 2024 г. година най-голям скок в богатството на гражданите си отбелязва Унгария, следвана от Литва и Швеция, показва новият доклад Global Wealth Report 2025 на международната инвестиционна банка UBS.

Промените, измерени в местни валути, са показани както в средни, така и в медианни стойности.

За по-задълбочен анализ Euronews се фокусира върху медианната стойност, която не се влияе от крайните отклонения.

Унгария отчита най-висок реален ръст на медианното богатство на възрастен между 2023 и 2024 г., като то се увеличава с 18,6%. Ръстът достигна 15 % или повече и в няколко други държави, включително Литва (16,9 %), Швеция (15,3 %), Италия и Латвия (и двете по 15 %).

В доклада се посочва, че сред държавите членки на ЕС, страните кандидатки, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство, само в Турция и Белгия се наблюдава спад в медианното богатство на възрастен.

Турция се отличава с рязък спад от 20,9%, докато Белгия отчита по-умерен спад от 5,6%.

От петте най-големи икономики в Европа Италия отбелязва най-висок реален ръст на богатството на възрастен - 15 %, докато в Обединеното кралство той е най-нисък - 5,3 %. Франция (10,3 %), Германия (9,5 %) и Испания (9 %) се намират между тях.

В Швейцария, най-богатата държава, увеличението е 7,7%. Швеция и другите скандинавски страни също отбелязаха силен ръст, като всяка от тях надхвърля 10%.

Извън Европа, през 2024 г. значително увеличение се наблюдава в Южна Корея (13,9%), Австралия (10,7%), Канада (9,6%) и Япония (8,6%). Увеличението в САЩ е по-умерено 2,3%. Китай и Русия бележат спадове от съответно 6,3% и 8,2%.

Ако разгледаме промяната на средното благосъстояние, а не на медианното, в няколко европейски държави се наблюдава спад.

И в Турция (-14,6%), и в Белгия (-0,3%) средният е по-малък в сравнение с медианните стойности. Люксембург (-1,3 %), Естония (-2,3 %), Франция (-1,8 %) и Обединеното кралство (-3,6 %) също бележат намаления.

Какво обяснява най-резкия спад на богатството – в Турция

Проф. д-р Хакан Кара от Университета Билкент в Анкара и бивш главен икономист на Централната банка на Турция предполага, че за да се разбере тази тенденция, трябва да се погледне назад през последните пет години.

Той отбелязва, че между 2020 и 2023 г. средата на изобилно кредитиране и изключително ниски реални лихвени проценти е довела до значителен скок в цените на активите.

„През този период се наблюдава значително прехвърляне на богатство от спестителите към кредитополучателите и от домакинствата с фиксиран доход към корпорациите. Схемата за депозити, защитени от промяна на валутния курс (KKM), допълнително засили тази динамика. Тъй като неравенството в богатството нарасна бързо, само тесен сегмент от населението - тези, които имаха достъп до кредити или вече съществуващи спестявания - успя да се възползва от бума на цените на активите“, допълва той.

Към средата на 2023 г., с нормализирането на лихвените проценти, започна истинска корекция на цените на активите. Тъй като цените на жилищата, земята, акциите и облигациите спадат в реално изражение, се наблюдава съответна ерозия на реалното богатство.

„Можем да разглеждаме периода 2023-2024 г. като корекция на периода 2020-22 г.“, добавя експертът.

Австрия отбелязва най-голям спад за последните пет години

„Реалните“ промени в богатството на възрастен от началото на 2020 г. до края на 2024 г. разкриват по-дългосрочни тенденции.

Австрия се очертава като голямо отклонение, като медианното богатство на възрастен намалява с 18 %. Следват Нидерландия (-2,3 %) и Естония (-0,1 %).

В Европа най-голямо увеличение е в Кипър - 43,9 %, следван от Дания, Латвия и Литва - всяка от тях с ръст от над 30 %.

Ръстът на реалната медиана на богатството на възрастен надхвърля 25% в Малта, Словения, Норвегия, България и Португалия.

Най-голямо увеличение сред петте най-големи икономики в Европа отбеляза Германия - 20,1%. Италия отбеляза най-ниския ръст от 4,7%. Испания (17,8%) и Обединеното кралство (16,3%) отбелязаха силен ръст, докато Франция отбеляза по-умерено увеличение от 10,5%.

Основните неевропейски държави отчитат значителен ръст, като водещи са САЩ (45,8%), следвани от Русия (35,1%) и Южна Корея (31%).

В средни стойности картината се променя напълно. В няколко държави богатството намалява. Кипър, който отбеляза най-висок ръст на средното богатство, се с -24,9% спад на средното богатство на възрастен.

Други значителни спадове са регистрирани в Австрия (-13,1%), Малта (-11,3%), Естония (-10,6%), Италия (-9,4%) и Ирландия (-7,8%). Швейцария, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Румъния и Словакия със сравнително умерени спадове.

Въздействието на високата инфлация

„Свиването на реалното средно богатство на възрастен през този период се дължи главно на високата инфлация, особено в Австрия, Белгия и Нидерландия, но също и в Италия, макар и в малко по-малка степен“, се отбелязва в доклада.

Нарастването на възрастното население е допълнителен фактор, който допринася най-вече в Нидерландия и, в по-малка степен, в Швейцария. В нейния случай основният фактор е обезценяването на валутата, последвано от инфлацията.

Какво показват различията?

Различията са поразителни в няколко държави, където промените в средното и медианното богатство на възрастен човек се различават значително.

Например в Швейцария леко отрицателният ръст на средното богатство на възрастен се съпоставя с 14% увеличение на медианното богатство на възрастен, докато в Италия стойностите са съответно -10% и почти +5%.

Тези разлики предполагат по-бавно нарастване на богатството в горната част на спектъра, отколкото в средната част на разпределението на богатството.

Същата динамика се наблюдава и в Германия и Обединеното кралство, допълват авторите на доклада.