След повече от десетилетие на сътресения, гръцкият хотелиер Янис Ретсос е уверен, че може да устоява на всякакви трудности.

„Аз съм идеалният човек за справяне с кризи“, казва пред Financial Times 55-годишният главен изпълнителен директор на базираната в Атина луксозна хотелиерска група Electra Hotels & Resorts.

Вижда себе си като част от изгубеното поколение гръцки бизнесмени, чиито амбиции са били смазани, докато са се борили с най-тежкия икономически спад в развита страна.

„Научаваш се да се браниш. Преставаш да мечтаеш.“

Но след пандемията Ретсос и много от неговите колеги са изправени пред ново предизвикателство. Изведнъж им се налага да се борят с неочакван икономически бум в техния регион.

Същото важи и за други европейски държави, чиито мъчителни дългови кризи някога са тласнали еврозоната близо до точка на пречупване. Сега, 15 години по-късно, за Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания - ситуацията се обръща.

Ирландия, която първа излезе от кризата преди Covid-19, наскоро се присъедини към другите силно засегнати страни като най-голям двигател на растежа в Европа.

В рязък обрат на съдбата някога закъсалите държави от „периферията“ откраднаха блясъка на доминиращото „ядро“, включващо Белгия, Нидерландия, Австрия и централната част - Германия.

През 15-те години до началото на пандемията германският БВП нарастваше средно с 1,5% годишно, докато четирите южни държави постигаха средно едва 0,3 %. От 2020 г. Испания, Италия, Португалия и Гърция нарастват средно с 1,3% - недостатъчно в сравнение с процъфтяващата икономика на САЩ, но четирите икономики са с почти 6% по-големи, отколкото в началото на пандемията.

В същото време водещата икономика на ЕС - Германия, не е регистрирала увеличение на икономическата активност през последните четири години, а Bundesbank предупреди, че тази стагнация може да продължи и през 2025 г. За разлика от това, ЕК очаква, че Испания и Гърция ще нараснат с 2,3% тази година, Португалия - с 1,9%, Италия - с 1%.

За Давиде Онелия, икономист в консултантската компания за макроикономически прогнози GlobalData TS Lombard, положителните новини от Юга са от малкото причини „да бъдем по-оптимистично настроени по отношение на еврозоната в сравнение с настоящия мрачен консенсус“.

Тъй като средиземноморските държави са по-малко изложени на потенциални американски мита, „по-чувствителни са към намаляване на лихвените проценти“ и все още се възползват от големите трансферни фондове на ЕС, Онелия прогнозира, че по-доброто представяне ще продължи.

Южната част на Европа е много по-силно повлияна от сектора на услугите и по-малко зависима от затрудненото производство, отколкото „основни“ страни като Германия, където автомобилният и химическият сектор доминират.

Друг светъл лъч е туризмът, стимулиран от затихналото търсене и по-големите спестявания през пандемията. В Испания и Гърция през 2024 г. туристическите посещения нарастват с двуцифрени темпове на годишна база.

„Туризмът навлиза много дълбоко в икономиката“, казва Тасос Анастасатос, главен икономист в гръцкия кредитор Eurobank, като добавя, че хотелиерството разчита на местни служители и продукти. Като се включат тези косвени ефекти, туризмът представлява поне една пета от икономическото производство в Гърция.

Но страните от еврозоната в Средиземноморието, и по-специално Италия и Гърция, са обременени от висок държавен дълг, закостенели пазари на труда, изобилие от бюрокрация и бързо застаряваща работна сила. Бумът на пътуванията води и до опасения за свръхтуризъм в някои популярни региони.

Това кара някои икономисти да се запитат дали сегашният ръст е признак на трайна промяна или само краткосрочно отклонение. Главният икономист на Commerzbank Йорг Крамер е „скептичен“, че „развитието над средното за страните от южната част на валутния съюз ще продължи дълго“, като твърди, че структурните проблеми остават до голяма степен нерешени.

Но Кристиан Шулц, икономист за еврозоната в Citi, казва, че „по-високите темпове на растеж се дължат на реални подобрения“, като посочва годините на увеличение на цените и заплатите под средното равнище, както и някои ограничени реформи на пазара на труда.

„Неблагоприятното положение с 30% в разходите за труд на единица продукция, което съществуваше е първото десетилетие на валутния съюз, беше компенсирано“, допълес той. Затова е категоричен, че низходящите резултати отразяват нещо по-значимо от просто германска слабост.

Южните страни, много от които получиха огромни спасителни помощи, сега са се превърнали в „котва на стабилността“ за Европа, казва Шулц, в момент, когато Блокът изостава от САЩ по отношение на растежа и конкурентоспособността.

Новият икономическо разцвет на европейските държави, изпаднали в дългова криза, отчасти може да се проследи до самия Брюксел: Инвестиционна програма за финансиране на дългове в размер на 800 млрд. евро, която ЕС стартира по време на пандемията.

Посредством т.нар. NextGenerationEU на държавите се предоставят средства за инвестиции в транспортна и дигитална инфраструктура, зелена енергия, научни изследвания и развойна дейност, наред с други области, в замяна на предприемане на структурни реформи за повишаване на производителността.

Основните получатели са Португалия, Италия, Испания и Гърция. Въпреки че четирите държави представляват едва 28% от БВП на еврозоната, по данни на ЕЦБ се очаква да получат 78% от всички средства по програмата. Понастоящем е предвидено схемата да действа до средата на 2026 г.

В Италия около 25 млрд. евро от средствата по NextGenEU се използват за мащабно обновяване на жп мрежата, включително за нови високоскоростни влакови линии в южната част, където пътуването е по-бавно, отколкото в проспериращия север.

Милиарди евро инвестиции в инфраструктурата създават така необходимата заетост в регион, който в миналото е изпитвал недостиг на работни места. Базираната в Рим инженерингова компания WeBuild, която изпълнява някои от проектите, дори е създала програми за обучение, за да предаде технически познания на неквалифицирани работници. За да се освободят средствата, Италия предприе сериозни реформи в публичната администрация и съдебната система с цел рационализиране, опростяване и ускоряване на процедурите, за да повиши ефективността и дългосрочната си конкурентоспособност.

Структурните реформи, изисквани от Брюксел, са по-важни от самите пари, твърди Янис Стурнарас, управител на Централната банка на Гърция. „Ако се осъществят, реформите ще подобрят основните функции на държавата, тъй като ще намалят бюрокрацията и неефективността, и ще подобрят съдебната система“, допълва той.

Стурнарас посочва изследване на Гръцката централна банка, според което тези мерки биха могли да повишат БВП с до 10% до 2040 г.

От всички страни, които преживяха дълговата криза, Испания е най-добре представящата се голяма европейска икономика в последно време.

През 2024 г. нейният БВП нарасна с 3,1%, а централната банка прогнозира 2,5% тази година.

Бумът отчасти се дължи на нарастващите инвестиции във вятърни и соларни паркове. Испания е привлякла преки чуждестранни инвестиции в размер на 33 млрд. долара между януари и ноември 2024 г., което съответства на сумата, получена през цялата 2023 г., според fDi Markets, база данни, собственост на FT, която проследява обявите за зелени площи.

В областта на възобновяемите енергийни източници Испания е приветствала 54 нови проекта в същия период на 2024 г., нареждайки се на трето място след САЩ и Обединеното кралство, след като през 2023 г. заема съвместно първо място със 77 нови проекти.

Според испанския мрежови оператор Red Eléctrica през 2024 г. възобновяемите енергийни източници са били 56% от цялото производство на електроенергия - втора поредна година, в която са генерирали повече електроенергия от изкопаемите и ядрените горива взети заедно. Испания има и своите природни предимства: изобилие от слънце, вятър и сравнително рядко населена природа.

В резултат разходите за електроенергия са по-ниски, отколкото в много други страни от ЕС - предимство, което все повече привлича жадните за енергия компании. През май Amazon Web Services обяви, че ще инвестира близо 16 млрд. евро за разширяване на съществуващите центрове за данни в Испания.

Базираната в Мадрид Moeve, известна преди като Cepsa и притежавана от суверенния фонд на Абу Даби и американската компания за частни капиталови инвестиции Carlyle, е заделила над 3 млрд. евро за инвестиции във водородна инфраструктура в Андалусия, автономна област в Южна Испания.

Един от знаковите проекти е завод в провинция Уелва, в южната част на Испания, разположена на брега на Атлантическия океан, който ще използва вятърна и слънчева енергия за производство на екологичен водород, нужен за близките химически заводи, включително в завода на Moeve за производство на изопропилов алкохол.

Други компании могат да последват примера им, което ще доведе до нова ера на просперитет за Южна Европа, тъй като енергийният преход набира скорост.

В миналото енергоемките компании са избирали бази в „Северна Германия и Нидерландия, където природният газ е бил най-евтин“, казва Мартен Ветселаар, главен изпълнителен директор на Moeve.

„Ако приемете, че промишлеността трябва да потребява зелени молекули, с течение на времето тя ще трябва да се премести там, където те са най-евтини“, добавя Ветселаар, като посочва Южна Испания и Португалия като вероятни варианти.

Строителството на завода за водород на Moeve трябва да започне през първата половина на годината, но средствата от проектите вече се вливат в местната икономика, тъй като компанията наема фирми за проектиране, инженеринг и строителство.

Masa, група за индустриални услуги е спечелила договор за инсталиране на 525 тона структурен метал и 1486 метра тръбопроводи за фабриката за изопропилов алкохол, която вече се изгражда.

„Чистата енергия на конкурентни цени е възможност за индустриализиране на Андалусия“, казва Хорхе Парадела, съветник по промишлеността на андалуското правителство, като добавя, че инвестицията на Moeve във водород може да създаде над 10 000 работни места.

Но създаването на работни места изисква намиране на кадри. За да поддържа икономиката в движение, Мадрид разчита на чуждестранни работници. През последните три години 700 000 мигранти в трудоспособна възраст, много от които от испаноговорящата Латинска Америка, са навлезли в работната сила на Испания, по данни на Funcas, фондация на спестовна банка.

Премиерът Педро Санчес се откроява като един от малкото лидери на ЕС, които отбелязват значението на миграцията. „В Испания има 150 000 свободни работни места“, заяви той през октомври. „Има нужда от работна ръка. Ето защо е наложително Европа да изгради положителен дискурс по отношение на миграцията“.

Въпреки че много икономисти са развълнувани от растежа на южните страни, някои скептици предупреждават, че причините за по-добрите резултати може да са временни. По-конкретно, те посочват трескавия бум в Италия след пандемията, който беше стимулиран от щедри субсидии за обновяване на жилища с цел повишаване на енергийната ефективност.

Смята се, че от стартирането си досега спорната програма е струвала на държавната хазна 220 млрд. евро. Въпреки че даде тласък на строителния сектор, критиците твърдят, че е насърчила измамите, предизвикала е напрежение за публичните финанси и е довела до прекомерни разходи.

„Италия похарчи огромна сума пари, а ефектът беше доста малък от гледна точка на растежа“, обяснява икономистът Лоренцо Кодоньо, бивш високопоставен служител в италианското министерство на финансите. Твърди, че субсидиите изкуствено са раздули италианската строителна индустрия и са изтласкали „много други дейности“. „Това е ужасно наследство“, допълва той.

Друг широко разпространено притеснение е, че кризата в германската промишленост ще повлече надолу южните страни. Например в северното индустриално сърце на Италия се намират производители, които доставят компоненти на германски марки.

„Италия зависи в много голяма степен от търсенето от германския автомобилен сектор“, казва Франческо Джавази, бивш съветник на Марио Драги по време на краткия му мандат като министър-председател, който предупреждава, че „смъртта на германския автомобилен сектор“ ще е „голям шок“ за италианските производители.

В Гърция, въпреки годините на растеж, икономическото производство все още е с една пета по-ниско от пика през 2008 г., след като се коригира с инфлацията. Заплатите и пенсиите също остават далеч под нивата отпреди кризата, като средната месечна заплата е с 22% по-ниска от разходите за живот в столицата Атина.

Зашеметяващите 67% от гърците се смятат за „бедни“, а анализаторите предупреждават, че в страната се създава нова класа „работещи бедни“ - хора на пълен работен ден, но борещи се да свържат двата края, особено в скъпи градове като Атина, където цените на жилищата са скочили до небето.

„Много гърци имат дипломи и следдипломно образование и търсят висококвалифицирана работа. Но икономиката все още не е достатъчно задълбочена, за да произвежда достатъчно такива“, казва Анастасатос от Eurobank.

В същото време гръцкият бум е толкова интензивен, че работодателите са все по-отчаяни в търсенето на кадри - тенденция, която се повтаря в цяла Европа.

В Португалия това се изостря от изтичането на млади таланти към по-богатите европейски страни, което консервативното правителство се опитва да обърне с данъчни стимули.

В Гърция недостигът на работна ръка се усеща в динамично развиващата се строителна индустрия.

Орестес Константину, съдружник на атинската строителна компания Stepsis, казва, че строителните проекти на гръцките острови са се превърнали в „кошмар“.

В горещите туристически точки дневните заплати на неквалифицираните строителни работници вече са по-високи, отколкото в столицата. „Доставяме работна ръка от Атина на островите“, казва той и добавя, че сега неквалифицираните работници печелят на ден толкова, колкото преди няколко години е печелил „техник с 30-годишен опит“.

Търсенето е толкова голямо, че веригите за доставки са достигнали критична точка. „Ако поръчате строителни материали днес, ще ви кажат, че ще бъдат доставени за един месец, но в действителност ще отнеме шест месеца. Това е пълна бъркотия.“, допълва той.

Ретсос, който управлява шест елитни хотела в Гърция, се сблъсква с подобни проблеми в хотелиерството. Новите международни оператори на луксозни хотели, които инвестират много в страната, се опитват да отмъкнат най-добрите му служители.

„Трябва да импровизираш“, казва Ретсос, който е решил да продължи да инвестира и сега строи седмия си хотел.

Но след трайната травма от кризата и несигурността, породена от войната в Украйна и конфликта в Близкия изток, както и многото нерешени структурни проблеми в Гърция, бизнесменът казва, че остава предпазлив и бдителен:

„Имам усещането от ден на ден, че може да се случи нещо лошо.“, допълва хотелиерът.