Деселетия наред работата беше много повече от това, която правиш, за да получаваш заплата – тя беше място, където хората си сътрудничат, създават значими връзки и намират принадлежност.

През последните години обаче настъпи сериозна промяна, която накара мнозина да се чувстват изолирани, въпреки че са заобиколени от колегите си. А дълбокото приятелство на работното място просто изчезна, пише Fast Company.

Проучване на Gallup подчертава тази тревожна тенденция: днес само 20% от служителите в САЩ съобщават, че имат най-добър приятел на работното място.

Само един от всеки петима активно поддържа тези взаимоотношения, въпреки ясните доказателства, че приятелството на работното място повишава ангажираността, ефективността и личното благополучие.

Тази ерозия не е просто социална загуба – тя е бизнес предизвикателство.

Служителите, които нямат силни приятелски отношения, се чувстват по-малко удовлетворени, сътрудничат си по-неефективно и е много по-вероятно да напуснат работа.

Въздействието на изгубените приятелства в офиса често се подценява – особено в дискусиите за текучеството на служителите. Макар че обикновено се смята, че хората напускат най-вече в отговор на лоши ръководители, професор Ян-Еманюел Де Неве от Оксфорд установява, че служителите напускат не само заради ръководството, а защото им липсва чувство за принадлежност към екипа.

Това преосмисля въпроса: приятелствата на работното място не са само за общуване, а имат решаващо значение за задържането на служителите и устойчивия успех.

Голямото напускане, тенденцията, при която милиони напуснаха работа, пряко подчертава въздействието на отслабените връзки на работното място.

Физическата раздяла по време на пандемията накара служителите да се почувстват откъснати от колегите си, като разруши чувството за общност, което някога ги е крепяло.

Макар и да не е единственият фактор, намаляването на дълбоките приятелски връзки значително допринесе за решенията на служителите да напуснат, подчертавайки ролята на приятелството за насърчаване на лоялността, удовлетворението от работата и стабилността на екипа.

Защо приятелството на работното място изчезва

Приятелствата не се случват просто така – те се развиват чрез споделени преживявания, случайни разговори и повтарящи се взаимодействия във времето. Но днешната динамика на работното място прави създаването на тези връзки все по-трудно.

Технологиите, на които разчитаме, за да направим комуникацията по-бърза и ефективна, имат и обратната страна – правят взаимодействията по-транзакционни.

Вместо да се отбием до бюрото на колега за смислен разговор, изпращаме безлични текстове, имейли и съобщения.

Дистанционните и хибридните работни графици задълбочават проблема, тъй като премахват ежедневните преживявания, пораждащи взаимоотношения: почивките за кафе, обядите и кратките разговори преди и след важни срещи.

Толкова сме свикнали да работим самостоятелно, че дори провеждаме срещи сами в офисите си – с пълното съзнание, че хората, с които говорим, се намират точно пред вратата ни.

Освен технологиите, на работните места все повече се набляга на индивидуалното представяне, а не на екипните постижения – още един демотивиращ фактор за служителите да развиват значими взаимоотношения.

Не е чудно, че мнозина се чувстват по-малко загрижени за повърхностната връзка с хората, с които работят.

Дълбоки последици

Проучванията подчертават значението на приятелството на работното място, като показват, че служителите с близки връзки са с 43% по-ангажирани и с 27% по-удовлетворени.

Приятелствата на работното място също така осигуряват важна система за подкрепа – някой, с когото да празнувате победите, да се шегувате, да се отпуснете след трудности и да си сътрудничите по начин, който прави работата по-приятна.

Без тези взаимоотношения работните места рискуват да са изолирани, невдъхновяващи и по-малко иновативни.

Истинските приятелства в офиса не само подобряват психичното здраве, но и благосъстоянието - важен фактор за ефективността на служителите.

„Най-ясното послание, което получаваме от това 75-годишно изследване, е следното: добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави. Точка.“, казва психиатърът Робърт Уолдингер, ръководител на Харвардското изследване на развитието на възрастните, най-продължителното за благосъстоянието в американската история.

Изследователката на позитивна психология от Калифорнийския университет в Ривърсайд Соня Любомирски установява, че дори малките контакти през деня могат да увеличат щастието повече, отколкото хората предполагат.

„Разговорите с хората ни правят щастливи“, потвърждава тя и допълва, че обикновените социални контакти с колегите могат да подобрят настроението, ангажираността и цялостното удовлетворение на работното място.

В подкрепа на тази идея е и изследването на известния психолог Ед Диенър върху щастието, който открива, че най-удовлетворените не просто са успешни в кариерата си – те са дълбоко социални.

Още едно важно потвърждение – изследването на Deloitte за 2020 г. показва, че чувството за принадлежност, усещането, че човек е ценен от ръководството и колегите, е основнен фактор за благосъстоянието на служителите.

Как лидерите могат да възстановят връзките на работното място

За да обърнат този спад, лидерите трябва да признаят, че приятелствата на работното място изискват активно подхранване. Създаването на свързаност със сигурност изисква целенасочени усилия, но ползите от изграждането на сплотен екип далеч надхвърлят инвестицията на време и енергия.

Лидерите трябва да дадат приоритет на изграждането на социални пространства в работната среда, независимо дали чрез специални дейности или неформални срещи, които насърчават служителите да общуват помежду си извън ежедневните си задачи.

За отдалечените и хибридните екипи насърчаването на връзките означава да се отиде отвъд създаването на възможности за виртуални разговори на кафе и екипни канали за комуникация, съсредоточени върху интереси. Събирането на хората за редовно планирани лични дни за връзка остава от съществено значение.

Насърчаването на съвместни проекти също може да сплоти служителите по начин, който е естествен, а не принудителен.

Когато колегите работят за постигането на обща цел, приятелствата се развиват органично. Ротацията в различни екипи за сътрудничество също ще гарантира, че по-близките взаимоотношения се изграждат по-широко.

И накрая, лидерите трябва да признаят, че приятелствата не са разсейване или „приятни неща“ – те са предимства. Създаването на култура, в която връзките се ценят, не просто подобрява морала на служителите, а може да засили креативността и ефективността.

Жизнената сила на процъфтяващите екипи

Приятелствата на работното място, които вплитат устойчивост и радост в тъканта на ежедневната работа, са жизнената сила на процъфтяващите екипи и компании.

Лидерите, които подкрепят тези връзки, естествено създават среда, в която благополучието процъфтява, а пълният потенциал на екипите им може да бъде разгърнат.

Насърчаването на по-силни взаимоотношения може да доведе до вълнообразен ефект, който да разшири съпричастността и единството в обществото като цяло.

Или както казва Нелсън Мандела: Основната загриженост за другите в нашия индивидуален и обществен живот ще допринесе много за превръщането на света в по-добро място, за което толкова страстно мечтаем.