Само допреди три години Ozempic беше наименование, почти непознато за публичната общественост.

Промъкваше се в определени здравни и социални кръгове, и се предписваше частно, извън указанията за употреба, касаещи лечение на диабет Тип 2.

Днес картината е коренно различна.

От Серена Уилямс, през Илон Мъск до Упи Голдбърг – това са малка част от световизвестните личности, признали, че са използвали инжекциите за отслабване.

Някои от тях вече се предписват от национални здравни органи, включително Wegovy и Mounjaro.

На теория, това означава, че всеки, който се бори с наднормено тегло, може – без разходите за частен лекар, да получи помощ за проблема си, отбелязва в анализ BBC.

Само че това не е цялата картина.

Смята се, че хиляди пациенти са лишени от тази възможност. А със строгите ограничения на достъпа от националните здравни власти, някои специалисти предупреждават, че се развива двустепенна система по отношение на лекарствата за отслабване – такава, от която се възползват най-богатите.

Novo Nordisk обяви ефективни резултати от хапчето Wegovy след клинично изпитване

Мартин Фидок, управляващ директор на Oviva във Великобритания, твърди, че благодарение на различните прагове за допустимост в различните региони, рецептите за Wegovy са „лотария с пощенски код“.

Приблизително 1,5 милиона души във Великобритания използват тези лекарства, но се смята, че повече от девет от всеки десет плащат частно.

Цените варират, но обикновено струват между 100 и 350 лири на месец, в зависимост от дозата и подкрепата за здравословен начин на живот.

Миналия месец бе съобщено, че фармацевтичният гигант Eli Lilly се очаква да увеличи цената на своя медикамент Mounjaro с до 170%.

Йо-йо ефект: Битката при лекарствата за отслабване постоянно сменя фаворити

Оттогава те са сключили сделка с дистрибуторите в Обединеното кралство, което означава, че увеличенията вероятно ще бъдат по-малки и няма да засегнат разходите на Националната здравна служба (NHS), но все пак това предизвиква загриженост в някои среди.

„Страшно е“, казва Брад, 40-годишен служител в технологична компания. Той приема Mounjaro от една година и се притеснява, че скоро няма да може да си го позволи. „Отслабнах с 20 кг и искам да продължа да го използвам, но струва много пари. Това е несправедливо.“, допълва той.

Диетолозите и общопрактикуващите лекари, са загрижени относно по-широката система и по-специално дали съществуващите неравенства в здравеопазването могат да се влошат. „Не можем да позволим доброто здраве да се превърне в лукс за най-богатите, като ограничим достъпа до лекарства за отслабване до тези, които могат да си ги позволят“, твърди Катрин Дженър, изпълнителен директор на Obesity Health Alliance.

Roche се прицелва в Топ 3 на пазара за лекарства срещу затлъстяване

„Пощенска лотария“

Лекарствата за отслабване са налични в Националната здравна служба на Великобритания от известно време, но ситуацията се променя значително с въвеждането на новите семаглутид, продаван под търговската марка Wegovy, и тирзепатид, продаван като Mounjaro.

Wegovy е предписан за първи път за лечение на затлъстяване от NHS през 2023 г., а Mounjaro тази година. Те действат отчасти като средство за потискане на апетита, като имитират хормон, който кара хората да се чувстват по-сити. Проучвания показват, че пациентите могат да загубят до една пета от телесното си тегло.

Медикаментите са одобрени за хора с Индекс на телесната маса над 27 в добро здравословно състояние или над 30 за тези с проблеми. Но се прилагат по-строги критерии в Англия и Уелс, където са ограничени предимно за тези с ИТМ над 35.

За първи път в света децата с наднормено тегло са повече от тези под нормата, предупреди УНИЦЕФ

Освен това има и други ограничения.

За Wegovy местните власти вземат свои решения относно достъпа до лекарството.

Мартин Фидок твърди, че през последните месеци една трета от регионалните здравни съвети са повишили прага на ИТМ, което според него е довело до намаляване на броя на хората, които могат да получат лекарството. (BBC не е успяла да потвърди тези данни.)

Говорител на Novo Nordisk, фармацевтичният гигант, който произвежда Wegovy, заяви пред BBC, че компанията е „загрижена за нарастващото неравенство“ в достъпа до специализираните услуги за контрол на теглото на NHS.

„Голяма част от хората трябва да плащат от джоба си, което е недостъпна опция в районите с ниски доходи, където процентът на затлъстяване е значително по-висок.“

Ново лекарство срещу затлъстяване изстреля нагоре акциите на Novo Nordisk

NHS England заяви, че разликите могат да бъдат свързани с различни нива на нужда и с по-голямата активност на други доставчици в определени региони, но потвърди, че местните власти решават колко да харчат.

NHS England прилага Mounjaro за хора с ИТМ над 40, които също имат определени здравословни проблеми. Официално въвеждането му стартира през юни, но доклад, публикуван по-рано този месец, показва, че не всички общопрактикуващи лекари са започнали да го предлагат.

NHS по-рано заяви, че подкрепя поетапното въвеждане за подходящи пациенти и че „те представляват съвсем нови услуги в първичната медицинска помощ, които се установяват и разширяват с течение на времето“.

Но Фидок продължава да счита, че сме свидетели на „лотария с пощенски кодове“.

„Имаме епидемия от затлъстяване и тези лекарства ни дават възможност да се справим с нея по начин, по който никога преди не сме могли. Но възможността да се възползвате от тях зависи до голяма степен от това дали имате средства да ги платите.“

Апетитът на икономиката: Медикаментите за остлабване променят цели индустрии

Към предизвикателството се добавя и фактът, че повече хора от бедните райони се борят с затлъстяването: една трета от от тях имат този проблем, или два пъти повече отколкото в по-заможните квартали.

Освен рисковете за физическото здраве – а те са много, включително по-висок риск от рак и сърдечни заболявания, както и психични проблеми – може да има и социални последствия.

Американско проучване сочи, че затлъстелите мъже с бакалавърска степен печелят с 5% по-малко от по-слабите си колеги, а тези с магистърска степен – с 14% по-малко. За затлъстелите жени положението е още по-лошо – те печелят съответно с 12% и 19% по-малко, според данни за 23 000 служители в САЩ, публикувани в The Economist през 2023 г.

Д-р Матю Калкасола, общопрактикуващ лекар в Националната здравна служба, който участва и в услугата Get a Drip, предлагаща лекарства за отслабване на частно ниво, има свои опасения.

„Притесняваме се, че ще се задълбочи неравенството в здравеопазването. Общопрактикуващите лекари се тревожат за това.“

Тиха заплаха за гигантите: Хапчето от Уругвай, което променя индустрията на отслабването

Пазар на частно

Междувременно се появява бурно развиващ се частен пазар.

Сара де Соуза, бизнес анализатор от Нотингам, е сред тези, които се радват на това. След раждането на сина си през 2023 г. тя напълнява с 30 кг. „Стигнах до 96 кг. И аз, и съпругът ми придобихме лоши навици. Бяхме толкова заети, че ядяхме нездравословна храна и шоколади. Винаги бях уморена и ми беше трудно да вдигам бебето. Но просто не можех да отслабна.“

Сара опита да спазва диета и отива на лекар, който я насочва към програма за промяна на начина на живот и физическа активност. Но килограмите не намаляват.

В най-тежкия момент нейният ИТМ е 37,5, но тя не отговаря на критериите за достъп до NHS и плаща 200 лири на месец за лекарството чрез приложението Juniper, което й дава и съвети за диета и начин на живот. След една година тя отслабва с 30 кг.

„Това напълно промени живота ми. Чувствах се като нов човек, отново жив. Не става въпрос само за външния ми вид, а как се чувствам и как мога да се справям с моя син.“

Сара казва, че цената на лекарството не й е повлияла. „Дори и да беше, щях да продължа, заради ползите.“

Фармацевтичният бум: Отслабването е новият „златен“ сектор в здравеопазването

Не всички обаче мислят по същия начин.

Около 18% от британците с наднормено тегло биха били склонни да платят за лекарства за отслабване, но ако те са достъпни с държавна здравна рецепта, 59% казват, че биха били склонни да ги използват, според ново проучване на комуникационната агенция Strand Partners. А някои от тези, които са склонни да платят частно, се страхуват, че след предложеното увеличение на цените, те може да се окажат изключени от пазара.

„Ако трябваше да платя 300 паунда или дори повече, наистина щях да имам затруднения да си го позволя“, казва 57-годишният Пит Бийч от Саутхемптън.

Той тежи 114 кг и плаща 160 паунда на месец за рецепта за Mounjaro, за да отслабне и да се класира за ултразвуково лечение като част от терапията си за рак на простатата. „Начинът, по който NHS разпределя тези лекарства, има последствия, които надхвърлят просто затлъстяването.“

Джеймс О'Лоан, директор на онлайн аптеката Chemist4U, вече е забелязал, че някои хора се напрягат финансово, за да се сдобият с лекарства за отслабване – поискали са планове за разсрочено плащане, които аптеката не може да предложат. „Някои хора не могат да преминат към по-високи дози заради цената“, обяснява той.

Неудобната истина: Защо Опра призна, че отслабва с хапчета, а не с диета

Има и опасения относно черния пазар на лекарства за отслабване или недобросъвестното им разпространение.

„Някои не се интересуват от последствията“, твърди професор Ричард Донели, редактор на медицинското списание „Диабет, затлъстяване и метаболизъм“. „От хората се изисква само да попълнят кратък въпросник. Няма подходяща медицинска оценка или проследяване.“

Той подчертава, че тези лекарства не бива да се разглеждат като бързо решение. Въпреки че като цяло се понасят добре, съществува риск от определени странични ефекти, включително гадене, запек и диария. Стартирано е и проучване на потенциалните сериозни странични ефекти от инжекциите за отслабване, след като стотици пациенти са съобщили за проблеми с панкреаса.

Novo Nordisk засилва изследванията, докато конкурентите претендират за трона в отслабването

„Не са магическо решение“

Някои твърдят, че отговорът е просто да се разшири достъпът до NHS. Проблемът, разбира се, се свежда отчасти до цената.

Майкъл Шах, старши анализатор в Bloomberg Intelligence, счита, че с времето той може да се реши от само себе си.

„В клинично развитие са повече от 160 лекарства за отслабване“, казва той като прогнозира, че след като станат достъпни, конкуренцията може да доведе до общо понижение на цените. „Преговорната сила на NHS трябва да се подобри с навлизането на нови участници и лечения на пазара.“

По-рано тази година Институтът „Тони Блеър“ предложи лекарствата да се предлагат на всички с ИТМ над 27, като аргументира, че справянето с проблеми от затлъстяването струва още повече. Според проучване, поръчано от мозъчния тръст, затлъстяването струва на икономиката 98 млрд. лири годишно, като се вземат предвид загубата на производителност, разходите за лечение от здравните служби на страната и въздействието върху индивидите.

Институтът предлага система, базирана на доходите, при която лицата, имащи право на безплатни рецепти, да се възползват от тях, а останалите да се самофинансират или да се насърчават работодателите да поделят разходите.

NHS England заяви, че разглежда възможност за „ускоряване на разпространението сред повече хора в бъдеще“. Но посочи, че лекарствата за отслабване не трябва да бъдат разглеждани като „магическо средство“.

Може ли лекарство за отслабване да се превърне в геополитически коз?

Фармацевтичен или социален проблем

Всичко това повдига един по-широк въпрос – дали дебатите около борбата със затлъстяването не пренебрегват по-широкия социален проблем?

„Като мислим, че имаме лечение за затлъстяването, губим фокуса си и спираме да мислим за по-трудните проблеми около хранителната индустрия и регулацията, които са основната причина“, предупреждава Грег Фел, президент на Асоциацията на директорите по обществено здраве.

„Имам опасения относно равния достъп. Но мисля, че Националната здравна служба е обмислила внимателно този въпрос и вероятно е на правилното място.“

В следвоенна Великобритания затлъстяването е рядко явление поради недостига на храна и физически натоварващия начин на живот – групите с по-ниски доходи са по-податливи на недохранване. Едва от 80-те години процентът на затлъстяването се е повишил във всички социални слоеве, като разликата между богатите и бедните се е увеличила.

Това се дължи на няколко взаимосвързани фактора.

Фармацевтичните компании се състезават за следващия Ozempic

Катрин Дженър твърди, че трябва да се направи повече, за да се реши един от тях в частност: нашата „разрушена хранителна система“.

„Хората в по-бедните райони са заобиколени от реклами за некачествена храна, по-нездравословни храни за вкъщи и се сблъскват с по-големи пречки при закупуването на здравословна храна. Без инвестиции в превенция здравето ще се влоши, неравенството ще се увеличи и разходите ще паднат върху всички нас.“

Как да се постигне това по ефективен начин е може би най-големият въпрос. Но какъвто и да е отговорът – и независимо дали отговорността трябва да е на държавата или, както твърдят други, на отделния индивид – той е много по-дълбок от цената на инжекция за отслабване.

„Живеем в общество, което цени свободата на избор и изразяване, цени материалното богатство и толерира огромното неравенство“, твърди Крис Рожек, професор по социология в Лондонския университет City St George's и допълва: „В такава система жертвите са неизбежни. Би било наивно – или дори лицемерно, да твърдим, че можем лесно да решим този проблем. Отговорът е сложен и засяга самата структура на нашето общество.“