Правителствата дължат безпрецедентните 91 трилиона долара – сума, почти равна на размера на световната икономика и която ще се отрази тежко на населението.

Дълговете нараснаха дотолкова (отчасти поради разходите за пандемията), че сега представляват заплаха за жизнения стандарт дори в богати икономики, включително в САЩ, пише в анализ по темата CNN.

Въпреки това в годината на избори по света политиците до голяма степен пренебрегват проблема, като не желаят да коментират увеличаването на данъците и намаляването на разходите, необходими за справяне с потока от заеми. В някои случаи те дори дават разточителни обещания, които биха могли най-малкото да повишат отново инфлацията и дори да предизвикат нова финансова криза.

Миналата седмица Международният валутен фонд повтори предупреждението си, че "хроничният фискален дефицит" в САЩ трябва "спешно да бъде преодолян". Инвеститорите отдавна споделят това за дългосрочната траектория на финансите на правителството на САЩ.

"Но продължаващите дефицити и нарастващото дългово бреме направиха това средносрочно притеснение", заяви пред CNN Роджър Халам, глобален ръководител на отдел "Лихвени проценти" във Vanguard, един от най-големите мениджъри на активи в света.

С нарастването на дълговото бреме инвеститорите са все по-тревожни. Политическите сътресения във Франция засилиха опасенията за дълга на страната, което доведе до рязко покачване на доходността на облигациите, или възвръщаемостта, изисквана от инвеститорите.

Първият тур на предсрочните избори в неделя подсказа, че някои от най-лошите опасения на пазара може и да не се сбъднат. Но дори и без призрака на непосредствена финансова криза, инвеститорите изискват по-висока доходност, за да купуват дълговете на много правителства, тъй като недостигът между разходи и данъци расте.

По-високите разходи за обслужване на дълга означават по-малко средства за важни обществени услуги или за реакция при кризи, като например финансови сривове, пандемии или войни.

Тъй като доходността на държавните облигации се използва за определяне на цената на други дългове, като ипотечните кредити, нарастващата доходност означава и по-високи разходи за заеми за домакинствата и предприятията, което вреди на икономическия растеж.

С повишаването на лихвените проценти частните инвестиции намаляват, а правителствата са по-малко способни да вземат заеми, за да реагират на икономически спадове.

Решаването на проблема с американския дълг ще изисква или повишаване на данъците, или съкращаване на социалните придобивки, като например програмите за социално и здравно осигуряване, обяснява Карън Дайнан, бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ, а понастоящем професор в Харвардския колеж "Кенеди".

"Много политици не са склонни да говорят за трудния избор, който ще трябва да се направи. Това са сериозни решения и те биха могли да бъдат много важни за живота на хората."

Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет, е съгласен, че САЩ и други страни ще трябва да направят болезнени корекции.

Дългът "вече не е безплатен", казва той пред CNN.

"През 2010 г. много учени, политици и централни банкери стигнаха до мнението, че лихвените проценти просто ще бъдат близо до нулата завинаги и започнаха да мислят, че дългът е безплатен обяд. Това винаги е било погрешно, защото можете да мислите за държавния дълг като за ипотека с гъвкав лихвен процент и ако лихвените проценти се повишат рязко, лихвените ви плащания се увеличават много. Точно това се случи по целия свят."

Конспирация на мълчанието

В САЩ федералното правителство ще похарчи 892 млрд. долара през текущата финансова година за лихвени плащания - повече, отколкото е заделило за отбрана, и се доближава до бюджета за Medicare – здравната застраховка за възрастни хора и хора с увреждания.

През следващата година лихвените плащания ще надхвърлят 1 трилион долара за национален дълг от над 30 трилиона долара, което е приблизително равно на размера на американската икономика, според Бюджетната служба на Конгреса, фискалния надзорник на Конгреса.

Cлужбата смята, че само след 10 години дългът на САЩ ще достигне 122 % от БВП. А през 2054 г. се очаква да достигне 166 % от БВП, което ще забави икономическия растеж.

И така, колко дълг е прекалено голям?

Икономистите не смятат, че има "предварително определено ниво, при което на пазарите се случват лоши неща", но повечето са на мнение, че ако дългът достигне 150% или 180% от БВП, това означава "много сериозни разходи за икономиката и обществото".

Въпреки нарастващата тревога за дълговете на федералното правителство, нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп, основните кандидати за президент през 2024 г., обещават фискална дисциплина преди изборите.

По време на първия телевизионен президентски дебат миналата седмица, организиран от CNN, всеки от кандидатите обвини другия, че ще влоши състоянието на американския дълг или чрез намаляване на данъците от страна на Тръмп, или чрез допълнителни разходи от страна на Байдън.

Британските политици също са заровили главите си в пясъка преди парламентарните избори в четвъртък. Институтът за фискални изследвания, влиятелен мозъчен тръст, осъди "конспирацията на мълчанието" между двете основни политически партии в страната по отношение на лошото състояние на публичните финанси.

"Независимо кой ще заеме поста, той - ако няма късмет, скоро ще бъде изправен пред суров избор", заяви миналата седмица директорът на IFS Пол Джонсън.

"Да повишат данъците с повече, отколкото са ни казали в манифестите си, или да намалят някои области на разходите, или да вземат повече заеми и да се задоволят, че дългът ще расте по-дълго време."

Държавите, които се опитват да се справят с проблема с дълга, изпитват затруднения.

В Германия продължаващите борби за ограниченията на дълга поставиха тристранната управляваща коалиция под огромно напрежение. Политическото противопоставяне може да достигне своя връх този месец.

В Кения отзвукът от опитите за справяне с дълговата тежест, възлизаща на 80 млрд. долара, е много по-голям. Предложенията за повишаване на данъците предизвикаха протести в цялата страна, които отнеха живота на 39 души, което накара президента Уилям Руто да обяви миналата седмица, че няма да подпише предложенията.

"Уплашеният пазар" на облигации

Но проблемът с отлагането на усилията за ограничаване на дълга е, че правителствата стават уязвими за много по-болезнени дисциплиниращи мерки от финансовите пазари.

Обединеното кралство е най-пресният пример за голяма икономика. Бившият министър-председател Лиз Тръс предизвика срив на паунда през 2022 г., когато се опита да прокара големи данъчни съкращения, финансирани чрез увеличаване на заемите.

И заплахата не е отминала.

Да вземем Франция. Рискът от финансова криза там се превърна в сериозен проблем за една нощ, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори.

Инвеститорите се опасяваха, че избирателите ще изберат парламент от популисти, които ще се стремят да харчат повече и да намалят данъците, което ще доведе до допълнително увеличаване на и без това високия дълг и бюджетен дефицит на страната.

Въпреки че този най-лош сценарий изглежда по-малко вероятен, това, което ще се случи на втория тур в неделя, далеч не е сигурно. Доходността на френските държавни облигации продължава да се покачва, като достигна най-високото си ниво от осем месеца във вторник.

Дайнан от "Кенеди" казва, че финансовите пазари могат бързо да се изнервят от "политическа дисфункция", която кара инвеститорите да се съмняват в готовността на правителството да изплати дълга си. "Склонни сме да не проявяваме въображение за възможностите за влошаване на ситуацията. Ако има голямо събитие, при което пазарът се изплаши по отношение на дълга на САЩ, това няма да е в нашия радар", допълва тя.