Десетилетните усилия на главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман да разбере как раздаването на безплатни пари влияе на получателите и на икономиката в по-широк план дадоха първите си големи резултати в понеделник.

Прокетът OpenResearch установява, че когато са давани по 1000 долара месечно на някои от най-бедните американци в продължение на три години без никакви условия, те са използвали голяма част от средствата за основни нужди като храна, жилище и транспорт.

Но общата сума от 36 000 долара не е била достатъчна, за да подобри значително физическото им благосъстояние или дългосрочното им финансово здраве, заключават изследователите.

Първоначалните резултати от това, което OpenResearch, финансирана от Алтман изследователска лаборатория, показват, че макар грантовете да са имали своите предимства и да не са били изразходвани за неща като наркотици и алкохол, те едва ли са били панацея за лечение на някои от най-големите проблеми, свързани с неравенството в доходите и перспективата за отнемане на работни места от изкуствения интелект.

От известно време има няколко прогресивни организации по света, които се застъпват за борба с бедността чрез форми на безусловни парични средства, като например универсален базов доход. Консервативните групи обаче до голяма степен отхвърлят проектите като подаяния за незаслужаващи хора, които отказват да работят. В две статии, публикувани в понеделник, и в трета, която ще бъде излезе следващия месец, служителите на OpenResearch и техните университетски сътрудници предлагат данни, които биха могли да помогнат да се разгърне целият спектър от мнения.

OpenResearch, която е привлякла финансиране и от организации като OpenAI и правителството на САЩ, раздава безусловните преводи от 1000 долара от ноември 2020 г. до октомври 2023 г. Парите са осигурили 40% увеличение на доходите на разнообразна група от 1000 души на възраст между 21 и 40 години.

Контролна група от 2000 души със сходни характеристики са получили по 50 долара на месец. Участниците отговарят на анкети, споделят кредитни доклади и дори правят кръвни изследвания.

Възприеманите ползи за тези, които са получавали 1000 долара месечно, са се различавали в различните аспекти на живота. Най-големият скок в разходите им бил свързан с даването на пари за други хора, като например подпомагане на роднини в нужда или подаръци за приятели. Участниците са започнали да търсят повече здравни грижи, като например дентални процедури, и също са започнали да зареждат по-добре хладилниците и гардеробите си.

Някои дори са започнали да обмислят или да се занимават със собствен бизнес.

В предстоящия доклад, чиято чернова OpenResearch предоставя на Wired, се изчислява, че около 81 цента от всеки прехвърлен долар са отишли за по-големи разходи като жилище, 22 цента - за свободно време, но има и отрицателни 3 цента, тъй като получателите са взели повече заеми за коли и ипотеки.

Увеличеният дълг е намалил нетната стойност на активите на участниците през трите години. В съчетание със слабата промяна в достъпа до кредити, фалитите и отнемането на имоти, изследователите стигат до заключението, че "трансферът не е подобрил финансовото състояние на участниците в дългосрочен план".

Хората вложили повече пари в спестявания и първоначално се почувствали по-добре във финансовото си положение. Но те също така леко намаляват работата си и оставят наличните пари да запълнят празнината. За всеки 1 долар, получен от OpenResearch, доходите на участниците без безплатните пари са намалели с поне 12 цента, а общият доход на домакинствата е намалял с поне 21 цента.

"Парите в брой предлагат гъвкавост и могат да подсилят вземането на решения за заетост, които съответстват на индивидуалните обстоятелства, цели и ценности на получателите", пишат изследователите. Те могат да "отделят повече време за намиране на работа, да приемат по-нископлатена позиция, която намират за по-смислена, или просто да си вземат почивка".

Това, от което се опасяват критиците на програмите за подпомагане, е, че вместо да инвестират в бъдещето, хората в крайна сметка напълно се отказват да работят и стават все по-зависими от помощи. OpenResearch установява, че "общият обем на работата, изтеглена от пазара на труда", е "доста значителен" в експеримента си.

Като добавим и факта, че проучвателите не са установили "никакъв ефект" от парите върху няколко показателя за физическо здраве и благосъстояние, критиците могат да имат много поводи за недоволство. Но авторите на проучванията казват, че е важно да не се забравя, че участниците са показали с разходите си какво ценят най-много.

"Политиците трябва да вземат предвид факта, че получателите са показали със собствения си избор, че времето, прекарано извън работа, е нещо, което те ценят високо", пише в доклада. Ако не друго, то OpenResearch доказва истинността на поговорката: "Време се купува само с пари".