Ако попитате 10 професионалисти в сферата на благосъстоянието кога един човек става свръхбогат (свръхвисока нетна стойност или UHNW, на езика на индустрията), ще получите 10 различни отговора.

За адвокатска кантора това може да означава да разполага с инвестируеми активи – свободни парични средства, които не са обвързани с недвижими имоти, в размер на 10 млн. долара.

За един мениджър на богатство означава да разполага с поне 30 млн. долара, а за ексклузивен частен клуб лимитът може да достигне 100 млн. долара.

Това, с което всички са съгласни обаче, е, че базовият показател се увеличава, и то много бързо, пише в анализ Financial Times.

Паричната дефиниция се е променила значително, отразявайки не само нарастването на богатството в световен мащаб, но и променящите се очаквания какво е необходимо, за да бъдеш част от тази елитна група.

Дейвид Гибсън-Мур, президент на консултантската компания Gulf Analytica, обяснява, че традиционното ниво от 30 млн. долара „позволява значителни инвестиции в множество класове активи – акции, облигации, недвижими имоти, частен капитал“, като същевременно осигурява лукс като пътуване с частен самолет.

Но с течение на времето, с ускоряването на натрупването на богатство в някои сектори, особено технологичния, „летвата за това какво означава да си свръхбогат се вдига много“, отбелязва той.

„Прагът от 30 млн. долара няма същата тежест или изключителност, както преди. В днешния свят 30 млн. долара могат да ви осигурят луксозен начин на живот, но в сферата на свръхбогатите те все повече се разглеждат като отправна точка“, добавя Гибсън-Мур.

„Ултрабогатите днес се измерват с нови стандарти, като някои финансови коментатори предполагат, че 100 млн. долара са новият критерий за всеки, който иска да запази високо вдигната глава на партита за частен капитал.“

Чарли Уелс, управляващ директор на агенцията за покупка на имоти от висок клас Prime Purchase, е съгласен с това:

„Циферблатът продължава да се движи нагоре, когато става въпрос за дефиниране на понятието „Свръхбогати лица“.

Преди 40 години един милионер с Rolls-Royce можеше да бъде олицетворение на богатството. Но благодарение на инфлацията броят на тези хора непрекъснато расте. Съвсем доскоро човек, който притежаваше над 20 млн. паунда, се считаше за много богат, но сега са необходими над 50 млн. паунда, за да бъдеш истински свръхбогат.“

Тази промяна се дължи на няколко фактора.

Първият, смята Гибсън-Мур, е експлозията на богатство в областта на технологиите и предприемачеството.

„През последните две десетилетия станахме свидетели на възхода на технологични милиардери, пионери в областта на криптовалутите и рискови капиталисти, които натрупаха състояние с безпрецедентни темпове. Възможността да се създават компании на стойност милиарди привидно за една нощ компресира времето, необходимо за достигане на статута на UHNW, и тези нови притежатели на богатство често оперират в различна финансова вселена от традиционната класа на богатите.“

Доминик Волек, ръководител на групата за частни клиенти в Henley & Partners, която консултира богати лица по въпросите на гражданството и пребиваването, допълва:

„Наблюдава се скок в създаването на богатство – достатъчно е да погледнем технологичния сектор, където милиардерите вече са нещо обичайно. Диверсификацията в класове активи като криптовалути и NFT създаде почти мигновено лица със статут на UHNW.“

Ако приемете 30 млн. долара за определение за това какво е необходимо, за да бъдете UHNW, данните на консултантската група Capgemini показват, че броят им е скочил от 157 000 през 2016 г. до 220 000 миналата година.

Обхватът на това, в което инвестират свръхбогатите лица, също се е разширил. Вече не става въпрос само за диверсифициран портфейл; днес те могат да имат дялове в стартъпи за революционни технологии, устойчиви компании или дори в космически изследвания.

Тази нова граница на инвестициите изисква много по-големи суми капитал и е свързана с по-големи рискове, но предлага потенциал за експоненциална възвръщаемост.

Инфлацията при луксозните активи – като имоти, произведения на изкуството и колекционерски предмети, също означава, че за поддържането на живот, който традиционно се свързва със статута на свръхбогат, са необходими много повече средства.

Картина на Жан-Мишел Баския например е продадена за 57,3 млн. долара на търг през 2016 г., а шест години по-късно за 85 млн. долара.

По същия начин цената за влизане в ексклузивни пазари на недвижими имоти като Монако, Мейфеър или Аспен се е покачила. Разходите за частни самолети, яхти и други луксозни активи също растат, което прави поддържането на отличителните белези на свръхбогатството много по-скъпо. Експертите предполагат, че годишните разходи за експлоатация на суперяхта на стойност 10 млн. долара вече могат да достигнат 1,5 млн. долара.

В R360, частен клуб само за членове със специални покани, е ясно каква трябва да бъде цифрата, за да се считат за свръхбогати и да имат право на членство: 100 млн. долара.

„Ние се фокусираме върху обслужване на сантимилионери.“, казва Барбара Гудщайн, управляващ партньор и председател на нюйоркския клон на R360, предлагащ на членовете изключителни инвестиционни възможности, поверителни групи за подкрепа и частни почивки.

По думите ѝ, на това ниво се намират хора, които са „по-малко фокусирани върху краткосрочни инвестиционни възможности и са по-заинтересовани да станат управители на богатството“.

Гудщайн отбелязва, че прагът от 100 млн. долара е критерий за членство в R360 от самото му създаване през 2021 г. „Макар че не предвиждаме увеличение в близко бъдеще, отчитаме, че средното богатство на членовете ни постоянно се увеличава през последните години и сега е над 400 млн. долара.“

Възрастта на членовете варира от 28 до 84 години, но Гудщайн добавя, че в R360 се наблюдава забележителен ръст на по-младите, „като много успешни предприемачи наскоро се присъединиха в края на двадесетте и началото на тридесетте си години“.

Въпросът, който следва - независимо от определението, е защо за много богатите хора е толкова важно да бъдат класифицирани като такива и какви възможности отваря това?

Лицата с високи доходи получават значително по-различно третиране поради мащаба и сложността на тяхното богатство.

„Те имат не само достъп до по-добри инвестиционни възможности и по-диверсифицирани портфейли, но и специални мениджъри за връзки с клиенти, които се грижат за тях и са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.“, обяснява Волек.

Те често получават достъп до сделки преди първоначалното публично предлагане, частни пласменти и други възможности за висока възвръщаемост, за които „по-широкият пазар дори не знае, че съществуват“, казва Гибсън-Мур.

Например Stripe, финтех компания за разплащания, е провела няколко кръга на частно финансиране, най-вече набирайки 600 млн. долара през 2021 г. при оценка от 95 млрд. долара. Този кръг на финансиране е достъпен само за избрана група институционални инвеститори и свръхбогати хора.

Екстрите, свързани с начина на живот, варират. Един от най-пищните примери, наблюдавани от Самуел Ву, главен инвестиционен директор на базираната в Хонконг Tridel Capital и съосновател на Chartwell Family Partners, е европейско пътуване, предоставено от банка на свръхбогато семейство.

„По-често привилегиите включват покани за концерти, срещи с известни личности, както и с икономически лидери“, казва Ву. „Това е форма на маркетинг и тези разходи често се отразяват на цените, които се начисляват. Една конкретна швейцарска банка е известна с това, че управлява развлекателната си програма по-добре от банковата си дейност.“

От друга страна, Волек допълва, че има банки, които „извеждат“ клиенти на частното банкиране с активи под 5 млн. долара, тъй като се смята, че не са достатъчно печеливши, за да бъдат клиенти. Това показва, че размерът вече е от значение в света на свръхбогатите и че макар определението все още да подлежи на обсъждане, нивото, на което може да бъдете класифицирани като свръхбогати, върви само в една посока – нагоре.