През 2019 г., докато разглежда социалните си мрежи, Даяна Уийб попада на инфлуенсър, който рекламира ролки за къдрене без топлина. "Това бяха ролки, с които можеш да спиш през нощта, а на сутринта да се събудиш с красиви къдрици", споделя тя пред BBC.

Продуктът бил един от многото, които тя купила по препоръка на TikTok, но както се случва и с много други - кремове за кожа, ексфолианти за лице - бързо осъзнала, че изобщо не се нуждае от него.

"Честно казано, ролките ми пречеха да спя, и не успях да издържа дори една нощ", добавя Даяна. "Косата ми има естествени вълни, така че ролките всъщност я направиха прекалено оформена."

Днес Даяна Уийб от Охайо вече е инфлуенсър, но нейната мисия е различна - тя се опитва да бъде "де-инфлуенсър" на своите последователи, т.е. - да ги насърчава към осъзнато потребление.

С ежедневните си видеа в TikTok, където има над 200 000 последователи, тя задава въпроси като: "Наистина ли искахте да си купите този продукт, преди някой да ви го рекламира?" Тя също така напомня, че ежеседмичните или ежемесечни "хаулове" - купуване на големи количества дрехи и демонстрирането им онлайн - не трябва да бъдат приемани като нещо нормално.

Културата на "хауловете" започва като тенденция в YouTube много отдавна, където създатели на съдържание показват на своите последователи огромни покупки, най-често на дрехи или грим.

Днес обаче все повече хора като Уийб поставят под въпрос тази практика и популяризират една друга перспектива - по-осъзнат и устойчив начин на потребление.

Де-инфлуенсърката е част от движение, което от 2023 г. насам набира популярност и отхвърля традиционната култура на инфлуенсърите.

Хаштагът #deinfluencing вече има над милиард гледания в TikTok, като се превръща в символ на промяната. Заедно с термини като "underconsumption core" и "съзнателно потребление", това движение популяризира някои важни послания като "Бързата мода няма да ви направи стилни" и "Нормалното потребление е да купувате по-малко".

Уийб вярва, че 2025-а е годината, в която ще достигнем "пика на инфлуенсърите".

Тя описва някои от популярните публикации като "провокативно съдържание", създадено единствено за да предизвика гняв и да привлече гледания. "Хората правят абсурдни неща," споделя тя.

TikTok продължава да бъде основна платформа за инфлуенсърите, но с несигурното бъдеще на приложението в САЩ, Уийб предвижда, че промяната е неизбежна.

"Не знам какво ще се случи с TikTok, но влиянието, което виждаме там, не съществува в други приложения", обяснява тя, като сравнява популярното съдържание в TikTok с по-умереното в Instagram.

Според Уийб тази промяна е резултат от нарастващото осъзнаване за това какво всъщност правят инфлуенсърите.

"Когато започнах да виждам повече реклами в TikTok, се замислих колко много съм купувала през последните години заради ревюта на инфлуенсъри. В един момент осъзнах, че всичко това е реклама - от платените промоции до видеата с "хаулове". Това не е като да гледаш телевизионна реклама, която ясно разпознаваш. Инфлуенсърите изглеждат като приятели или роднини, защото ги възприемаме като хора, които познаваме."

Въпреки критиките, които получава, повечето взаимодействия с Уийб са положителни. Много от последователите ѝ коментират: "Имах нужда да чуя този съвет днес."

Тя подчертава, че не насърчава пълното отказване от покупки, а по-скоро обмислянето им. "Не съм фен на културата 'Купувай веднага', която инфлуенсърите често налагат", казва тя. Вместо това тя съветва: "Забавете темпото и наистина обмисляйте всяка покупка."

Канадката Кристина Мичаскиу също приема осъзнатото пазаруване като свой личен и професионален ангажимент. С публикациите си в YouTube, TikTok и Instagram тя насърчава последователите си да водят пълноценен начин на живот „без да надвишават бюджета си“.

Тя знае от първа ръка какво влияние могат да имат инфлуенсърите.

„През 2019 г. бях с дълг от 120 000 канадски долара за студентски заеми, но продължавах да си купувам неща всяка седмица. Ударих дъното, когато си купих чифт ботуши, които струваха повече от наема ми за месец, въпреки че знаех, че не мога да си го позволя“, споделя Кристина, която живее в Торонто.

Тя чувства, че е попаднала в капана на разликите между „Инстаграм и реалността“. „Имах идеята за това как трябва да изглежда животът ми въз основа на кариерата ми и на това, което правеха моите връстници.“

Тази тема тя често обсъжда и в своя подкаст, където слуша историите на хора, борещи се с постоянния натиск да купуват и с разочарованието, когато продуктите не оправдаят очакванията им.

„Хората вече не виждат стойността на това, което си купуват. Обещанията зад тези артикули не отговарят на реалността. Всичко става все по-скъпо, но качеството и удовлетворението намаляват все повече.“

Мичаскиу не иска другите да повтарят нейните грешки. Първоначално тя се опитала да прекрати всякакво потребление и да живее минималистично, но това я кара да се чувства нещастна. Сега тя намира златната среда - позволява си малки удоволствия, но винаги си напомня първо да „прегледа гардероба си“.

Днес Кристина е успяла да изплати студентските си заеми. Нейният съвет към другите? „Излезте от телефона си. Постоянното скролване ви прави по-податливи на подсъзнателни послания“, казва тя. „Оставете телефона, излезте навън, експериментирайте с дрехите, които вече имате, и създавайте нови визии. Може би ще осъзнаете, че това, което имате, е достатъчно добро.“

Според стилистката Лусинда Греъм бързата мода вреди не само на финансите и околната среда, но и на личния ви стил.

Тя съветва хората да изграждат гардероба си постепенно, като правят повече обмислени покупки, вместо да следват модни тенденции, наложени от инфлуенсърите.

"Личният стил изисква време и експериментиране с това, което вече имате", казва тя.

Греъм подчертава, че е важно дрехите ви да са автентични и стойностни, както и да „остаряват“ с времето, вместо да си купувате "винтидж" артикули.

"Бързата мода никога няма да бъде истинска - стилът идва от хора, които водят този начин на живот, а не от купуването на готови визии."

Движението за "де-инфлуенсинг" поставя въпроси върху прекомерното потребление, но инфлуенсърската индустрия продължава да расте - през 2023 г. тя бе оценена на $21.1 милиарда. Авторът Ая Барбър подчертава, че промяната трябва да започне от всички нас - от компаниите до потребителите.

Всяка година се произвеждат над 100 милиарда артикула облекло, като над половината от тях се изхвърлят за по-малко от година, често замърсявайки околната среда в страни от Африка и Азия.

"Трябва да осъзнаем, че безкрайното потребление има сериозни последици", предупреждава Барбър.