Когато тази вечер Илон Мъск стартира живото излъчване на интервюто си с германския крайнодесен лидер Алис Вайдел в X, мощните европейски регулаторни органи ще включат целия си потенциал за следене за нарушения в правото на ЕС.

Фокусът им ще бъде не върху обичайния ексцентричен стил на милиардера, а върху начина, по който платформата и алгоритъмът, притежавани от него, ще разпространят живото предаване до своите над 100 милиона потребители в ЕС.

По-специално, наблюдателите ще преценяват дали X дава несправедливо предимство в кампанията на партията на Вайдел „Алтернатива за Германия“ (AfD) пред нейните съперници.

Откакто през декември Мъск подкрепи AfD в X с пост: „Само AfD може да спаси Германия“, близостта му с лидера на партията е осезаема. „Да! Ти си напълно прав!“ отговори му Вайдел в X, припомня в анализ Politico.

Онлайн интервюто идва само няколко седмици преди парламентарните избори на 23 февруари, като в момента антиимиграционната AfD е втора в проучванията. Самият Мъск я определи като „последната искрица надежда“ за Германия и веднага си навлече обвинения за намеса в изборите.

Екип, включващ до 150 служители на ЕК в Брюксел и Севиля ще помогне да се провери дали платформата на Мъск за социални медии ще спази технологичните правила на Европейския съюз. Експертите разполагат с широкообхватни правомощия за разследване, които им позволяват да посещават офисите на X и да изискват достъп до неговия алгоритъм и вътрешна кореспонденция.

Базираните в Брюксел изпълнители на Закона за дигиталните услуги (DSA) в технологичния отдел на ЕК се подпомагат от експерти от Европейския център за алгоритмична прозрачност в Испания.

Доказателствата, събрани в четвъртък вечерта, могат да подкрепят знаковото дело на ЕС срещу X по DSA.

През юли блокът официално обвини платформата на Мъск в неспазване на правилата на ЕС и в момента финализира решението си - първата по рода си присъда по закона за технологиите.

Не очаквайте обаче резултат до петък сутринта. Графикът е променлив, а решението за глоба на X вероятно ще предизвика дипломатическа война с бъдещата администрация на Доналд Тръмп в САЩ, чийто близък съветник е Мъск, допълва Politico.

В крайна сметка, всяко решение дали да се предприемат действия ще бъде взето на политическо ниво, от самото ръководство на Комисията.

Технологичният еврокомисар Хена Вирккунен и колегата ѝ по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт заявиха в писмо тази седмица, че ЕК планира да „напредне енергично със случая“ и „да стигне до заключение възможно най-рано от правна гледна точка“.

Комисията все още не е наложила нито една от потенциалните си санкции за DSA. Те могат да достигнат до 6% от глобалните годишни приходи, а регулаторите биха могли да наредят на платформите в нарушение да предприемат действия за решаване на проблемите.

Длъжностните лица могат също така да поставят дадена компания под наблюдение чрез „период на засилен надзор, за да се гарантира спазването на изискванията“, и да налагат ежедневни глоби, докато тя не се подчини.

Усъвършенстване на алгоритъма

Цифровите правоприлагащи органи на ЕС вече заявиха, че вниманието им е насочено към това дали Мъск не използва алгоритъма X в своя полза, например като увеличава своето съдържание или потенциално като предоставя на лидера на AfD по-голяма платформа и понижава качеството на съдържанието на съперниците ѝ. Това би се считало за несправедливо предимство и може да се разглежда като нарушение на законодателството на ЕС в социалните медии.

„Колко е то или ще бъде подсилено? Това е, което ЕК ще разгледа“, заяви говорителят Томас Рение пред репортери в понеделник.

Комисията също така ще следи отблизо как X спазва DSA - закон, нареждащ на платформите да свалят незаконно съдържание и да действат срещу дезинформацията, и който ги подтиква да картографират и да се справят със заплахите за изборите и обществения дискурс.

X е толкова голяма, че е под прякото наблюдение на отдела за цифрови технологии на ЕС. Платформата беше първата цел на регулаторите през декември 2023 г., като проверката ескалира до обвинения през юли за подвеждане на потребителите, липса на прозрачност и несподеляне на някои публични данни.

Рение заяви пред Politico, че екипът за прилагане на DSA може да реши да разшири текущата проверка и да изпрати нови искания за достъп до информация въз основа на това как алгоритъмът е обработил живото предаване на AfD.

Блестящи нови правомощия

ЕК вече разполага с „блестящи“ нови допълнителни правомощия, за да оцени дали стриймът на живо е повлиял на избирателите, коментират наблюдатели.

Първата възможност е да поиска от X „всички вътрешни бележки или съобщения по темата“, обяснява Матиас Вермюлен, директор по обществена политика в адвокатската кантора AWO Agency.

Той посочва медийни разследвания, според които, когато публикацията на Мъск за Супербоул през 2023 г. е получила по-малко ангажираност от публикацията на президента на САЩ Джо Байдън, вътрешното обкръжение на Мъск е отнесло въпроса в платформата за вътрешни съобщения Slack, за да мобилизира екип инженери, които да увеличат обхвата му.

Ако сега се случи нещо подобно, изпълнителният орган на ЕС може да потърси следи от такава кореспонденция.

„Европейската комисия може да поиска съобщения, които са публично публикувани в Slack“, допълва експертът.

Друг вариант е да се анализира алгоритъмът за препоръки на платформата.

Законът на ЕС налага допълнителни изисквания за прозрачност на платформите, използващи препоръчителни алгоритми. Тук се намесват експертите в Севиля - екип от около 30 души, които могат да помогнат да се анализира как платформата решава какво да популяризира.

„ЕК би могла да провери дали Алис Вайдел или който и да е потребител е получил т.нар. мултипликатор за мощни потребители в алгоритмите за препоръка“, обяснява Вермюлен. Такава оценка може да даде на публикациите на дадено лице по-голяма популярност.

Проучване на университета в Куинсленд от миналата година откри признаци, че X може да е коригирала алгоритъма си, за да увеличи обхвата и ангажираността на публикациите на Мъск.

Мощен екип от наблюдатели

През последните месеци Мъск стана водещ съюзник на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, като отправи разгорещени коментари за европейската политика. Европейските политици и законодатели реагираха, като настояха ЕК да разследва становищата му.

„Това, което се опитвам да разбера, е дали Мъск използва голямата информационна платформа, която притежава, по начин, който би могъл да намали свободата на словото на другите, като кодира мултипликатор в собствения си обхват“, заяви в понеделник пред Politico германският евродепутат от Зелените Дамян Бьозелагер, който официално поиска от Виркунен да проучи въпроса.

Въпреки че разполага със собствен експертен опит, ЕК би могла да се възползва и от услугите на изследователи и групи на гражданското общество, които да наблюдават прякото предаване в четвъртък вечер.

„Ще има редица експертни организации с капацитет по анализа на данни, които вероятно ще следят събитието“, казва Елишка Пиркова, старши анализатор на политиката в групата за цифрови права Access Now. Но може да им е трудно да го направят: Миналия юли ЕК разкритикува X, че не предоставя на изследователите достъп до публични данни. „Това поставя значителни пречки за прозрачността, а ако няма достатъчно такава, не може да има отчетност“, допълва анализаторът.

Пет горещи точки

Освен щедрата доза крайнодясно приятелство, което ще гледаме тази вечер, Politico представя пет горещи точки, които може да очаквате от разговора.

1. Липса на структура

Дискусията на живо ще се е само аудио и ще се проведе в четвъртък в 19:00 ч. централноевропейско време в стрийминг функцията на X, наречена Spaces.

Ако предишната дискусия на Мъск на живо с тогавашния кандидат за президент Доналд Тръмп през август е показателна, разговорът ще бъде неструктуриран и блуждаещ, вероятно и с технически проблеми.

Предвижда се да продължи до един час и да е неангажиращ, заяви говорител на Вайдел пред Berlin Playbook на Politico, тъй като това е в съответствие с „природата на Мъск“.

2. Крайнодясно ехо в действие

Не очаквайте балансирана и дълбоко нюансирана дискусия за състоянието на германската политика.

Пред германския вестник Welt am Sonntag, Мъск твърди, че „значителните му инвестиции“ в Германия - край Берлин има гигафабрика на Tesla, му дават право да изказва мнение за най-голямата европейска икономика.

Но изглежда, че той получава голяма част от информацията си за Германия от Х, който според критиците все повече прилича на крайнодясна ехо камера.

Мъск, например, е препубликувал видеоклипове на Наоми Зайбт, дясна инфлуенсърка, известна с близостта си с AfD и отричането на климатичните промени, причинени от хората, която германските медии нарекоха „анти-Грета“, във връзка с шведската активистка Грета Тунберг. (Във видео, препубликувано от Мъск, тя описва екологичните политики на германските Зелени като „екосоциалистическо национално самоубийство“).

„Защо има такава негативна реакция от някои относно AfD?“ написа Мъск още през юни. „Те продължават да казват „крайно десни“, но политиките на AfD, за които съм чел, не звучат екстремистки. Може би пропускам нещо.“

Макар че оттогава Мъск е „прегърнал“ идеите на AfD, Федералната агенция за вътрешно разузнаване на Германия продължава да наблюдава партията, като я класифицира като предполагаема екстремистка организация.

3. Истинските нюанси на Вайдел

Макар че Вайдел се позиционира като относително умерена в сравнение с другите лидери на AfD, възможно е в приятелската компания на Мъск да стане малко по-радикална.

В интервю за американското издание The American Conservative, публикувано тази седмица, тя нарича германците „победен народ“ и „роби“ на САЩ.

Всеки, който е запознат с германската радикално-дясна идеология, ще разпознае в нея поне намек за обратното отношение жертва-извършител, което поставя германците като жертви на историята. Като се има предвид, че Мъск е новият американски приятел на AfD, чудим се дали темата ще бъде повдигната, допълва Politico.

4. Влияние върху социологическите проучвания

Авторитетни социолози в Германия твърдят, че подкрепата на Мъск може да не повлияе съществено на предсрочните избори в Германия на 23 февруари.

„В първото проучване, което проведохме тази година, установихме, че това все още не е от полза за AfD“, казва Манфред Гюлнер, ръководител на института Forsa. „Не виждам голям потенциал за бъдеща промяна, защото Мъск се е превърнал в негативна фигура“.

Подкрепата ми обаче има потенциала да помогне за легитимирането на партия, която германските мейнстрийм политици се опитват да представят като напълно забранен избор.

Единственото, което можем да се каже със сигурност, е, че AfD се справя добре, като в момента е на второ място с 20%, след като през последните месеци се е повишила с няколко процентни пункта.

5. Правни проблеми

Разговорът между Мъск и Вайдел може да има продължителни правни последици, които ще зависят от степента, в която ще стимулира AfD спрямо конкурентите.

Освен това съгласно германското законодателство събитието може да се счита за незаконно дарение под формата на „предизборна реклама от трети страни“, се казва в изявление на организацията за наблюдение на прозрачността LobbyControl, което може да доведе до голяма глоба за AfD.