Юни 2024 г. трябваше да бъде съдбоносен месец за президентството на Джо Байдън: пътувания до Франция и Италия, събирането на средства в Лос Анджелис с участието на Барак Обама, Джордж Клуни и Джулия Робъртс и първият дебат срещу Доналд Тръмп.

Но президентът има и друг въпрос, който виси в центъра на вниманието му, пише Джон Доуси, автор на книгата 2024: How Trump Retook the White House and the Democrats Lost America.

Байдън е доверил на близък приятел:

Единственото, което ме интересува, е синът ми да не бъде осъден.

На 3 юни Хънтър Байдън се яви в сградата на федералния съд в Уилмингтън, за да се изправи пред три обвинения за лъжа в заявление за издаване на федерално огнестрелно оръжие и притежание на оръжие при злоупотреба с наркотици.

Освен опасността за свободата на Хънтър, процесът със сигурност щеше да злепостави семейство Байдън, разкривайки мръсни тайни от болезнените години след смъртта на брата на Хънтър - Бо Байдън - от рак.

Голяма част от обществеността тогава не знае за дълбоките сътресения в семейство Байдън - афери, пристрастяване, алкохолизъм - и сега всичко това беше напът да излезе наяве пет месеца преди изборите. За да докажат, че Хънтър Байдън е злоупотребявал с наркотици, когато е купил пистолета, прокурорите планират да призоват трима основни свидетели: бившата му приятелка, с която се запознал, когато тя била стриптийзьорка, бившата му съпруга, майка на трите му дъщери, и вдовицата на Бо, с която той започнал романтична връзка след смъртта на брат си.

Съдебният процес е само една от юридическите мъки на Хънтър Байдън. Републиканците в Конгреса по това време проучват неговите задгранични бизнес сделки в Украйна, Китай и други страни, за да се стигне до разследване за импийчмънт.

Той е замесен в дело за издръжка на дете, което е родено от поредна жена. Остават и етични въпроси за продажбите на картините му, които нюйоркски галерист е предлагал за 75 000 до 500 000 долара за брой - цени, които според критиците никога не биха били постигнати без фамилията на художника.

Тъй като картините на Хънтър са основният му източник на доходи, семейството е все по-загрижено за това как той може да продължи да си позволява скъпи вашингтонски адвокати. В един момент семейството помолило висши помощници в Белия дом да обмислят дали Байдън не би могъл да помогне на сина си да събере пари за юридически сметки, пише Тhe Wall Street Journal. Въпросът става все по-належащ на фона на опасенията, че адвокатите могат да се откажат от Хънтър като клиент, ако сметките не бъдат платени.

Хънтър разбира, че Националният комитет на Демократическата партия плаща правните такси на президента Байдън, произтичащи от разследването за боравенето му с класифицирани документи, поето от специалния съветник Робърт Хър. Хънтър ПИТА защо комитетът не може да плати и неговото дело. В крайна сметка юристите решават, че президентът не трябва да участва в набирането на средства за Хънтър, а партията няма как да оправдае поемането на сметката на Хънтър.

Републиканците превърнаха Хънтър в централна тема на атаките срещу президента. Когато висшите помощници на Байдън са преглеждали облаците от думи, съставени от външни социологически агенции, за да видят какво вълнува избирателите, името на Хънтър Байдън почти винаги се е появявало.

Но вътре в Белия дом той до голяма степен е забранена тема. Джо Байдън изпитва дълбока вина за драмите на единствения си оцелял син и до голяма степен отказва да говори за тях.

За Джо Байдън процесът срещу сина му е съкрушителен. Той е убеден, че целта на републиканците е била да сломят Хънтър психологически, така че той да се върне към наркотиците и да започне отново да пие, пише WSJ, позовавайки се на източници.

Докато прокурорите излагат доводите си, те представят снимки на Хънтър с принадлежности за наркотици, понякога без дрехи или частично цензурирани негови голи снимки. Показват съобщения между Хънтър Байдън и неговите дилъри, а бившите му любовници, една по една, потвърждават редовната му употреба на наркотици.

Джо Байдън се намира в Белия дом, когато на 11 юни излиза присъдата: Виновен по всички обвинения. Помощничката му Ани Томасини съобщава на президента лошата новина. След няколко часа той трябва да говори във вашингтонския хотел „Хилтън“ и помощниците му се притесняват от публичната му изява.

„Не е нужно да правите това“ - казал му верен съветник, цитиран от автора Доуси.

Можете да се приберете вкъщи. Всички ще разберат.

Вицепрезидентът Камала Харис е предложила да говори вместо него. Байдън отказал:

Аз искам да го направя.

Присъдата идва в критичен момент за президента, когато той трябва да докаже своята енергичност пред избирателите, които са все по-отдалечени.

Някои от най-близките на Байдън се опасявали, че изпитанието на процеса срещу Хънтър ще го затрудни да събере необходимата издръжливост. Най-големите им страхове се проявяват на сцената на дебата на 27 юни, когато Байдън трудно сглобяваше изречения.

Хънтър гледал дебата от дома си в Лос Анджелис и реакцията му била: „What the f-?“. Никога не е виждал баща си толкова замаян и се притеснява за благосъстоянието му. Според WSJ няколко дни по-късно, когато Хънтър пристигнал на посещение, той казал на баща си: „Обичам те“ и „Поспи малко“.

До следващата сутрин притесненията на Хънтър се смекчават. Той смята, че Байдън просто е бил изтощен по време на дебата. За едно семейство, което е преживяло трагедия, пристрастяване и поражение, това е просто поредното предизвикателство. Никой не обсъжда Байдън да се откаже от президентската надпревара.

На следващата сутрин, на 1 юли, Върховният съд постановява, че Тръмп може да претендира за президентски имунитет срещу наказателно преследване за опитите си да отмени резултата от изборите през 2020 г.

Байдън и помощниците му дълго време се въздържат от директни коментари по съдебните дела на Тръмп. Но президентът смята, че това решение на Върховния съд е твърде исторически значимо, за да бъде пренебрегнато.

Джеф Зиенц, началникът на канцеларията на Белия дом, свиква видеоразговор с високопоставени помощници и Байдън се включил. Дискусията се съсредоточила върху това дали Байдън ще направи писмено изявление, или ще говори пред камера.

Президентът решава, че иска да се върне в Белия дом, за да говори, и служителите в разговора започват да уточняват подробностите.

Изведнъж от екрана на Байдън се чува неидентифициран глас, който препоръчва обръщение в Овалния кабинет. Първоначално някои помощници нямат представа кой говори. Веднага става ясно, че гласът принадлежи на Хънтър Байдън, за когото персоналът на Белия дом не знаел, че участва в разговора, разказва Доуси.

Съветникът на Белия дом Ед Сискел изразил известна загриженост относно това, че Байдън говори от Овалния кабинет. Хънтър отвърнал на удара:

„Това е едно от най-значимите решения, които Върховният съд някога е вземал“.

Той казал, че баща му е имал пълното право да използва силните образи на Овалния кабинет, за да предаде това послание. (По-късно те се спират на Кръстосаната зала - дълъг коридор на първия етаж на Белия дом). След края на разговора Сискел казал на колегите си, че присъствието на Хънтър е неуместно.

Няколко седмици по-късно Байдън се е покрил в имение, болен от Ковид и провежда срещи, за да определи политическото си бъдеще. Хънтър се обадил от Лос Анджелис и дал да се разбере, че подкрепя всяко решение, което баща му вземе.

Но му казал: „Със сигурност ще се радвам да се върнеш“.

Хънтър е имал предвид, че президентският пост отнема цялото време на баща му. Той често казвал на хората, че е по-заинтересован от това баща му да се откаже от кампанията си от когото и да било.

Хънтър е вярвал, че почивката, за да се възстанови от болестта, е позволила на баща му да се замисли за първи път - да види, че дори да може да спечели преизбирането си, неговата кандидатура разкъсва Демократическата партия, разказва Доуси.

На следващия ден Байдън обяви, че се отказва от президентската надпревара.

Няколко дни преди Деня на благодарността Хънтър Байдън пристига във Вашингтон преди ежегодното пътуване на семейството до Нантъкет. В Белия дом Хънтър казва на баща си, че юридическият му екип е подготвил документ от 52 страници, озаглавен „Политическото преследване на Хънтър Байдън“.

Те планирали да го публикуват публично преди изслушването на Хънтър за произнасяне на присъда през следващия месец. Документът включва хронология на разследванията и твърди, че Хънтър нямало да бъде подложен на обвинения, ако не беше син на президента. Той също така предупреждава, че избирането на Тръмп представлява още по-голяма заплаха за Хънтър.

До този момент Байдън многократно изключва възможността да помилва сина си. Хънтър разказвал на приятели, че никога не е обсъждал тази перспектива с баща си и все още вярвал, че ще спечели делата си при обжалване.

Но победата на Тръмп и особено назначаването на Каш Пател за ръководител на ФБР са променили сметките, казал Хънтър на приятелите си, цитиран от Доуси.

Джо Байдън вече е загубил единия си син от рак и близките му съюзници не могат да си представят, че той ще позволи на другия си син да прекара и един ден зад решетките - особено по обвинения, които според тях са до голяма степен фалшиви.

В Нантъкет по време на Деня на благодарността Байдън стига до решението си: Той ще помилва Хънтър напълно и безусловно. В този процес не участват служители. Когато президентът се връща във Вашингтон в събота, той обявява помилването с язвително изявление, което написал лично и в което се споменава за „усилията да бъде сломен Хънтър“ с „непрестанни атаки и избирателно преследване“.

„Стига толкова“, каза той. Но това не е достатъчно за него. След това Байдън насочи гнева си към Министерството на правосъдието на САЩ:

Вярвам в правосъдната система, но тъй като се борих с това, също така вярвам, че суровата политика е заразила този процес и е довела до съдебна грешка.

Високопоставените служители в Министерството на правосъдието са били шокирани, разказва WSJ.

Дори някои от най-верните защитници на президента са потресени.

Байдън е прекарал последните няколко години в отпор на опитите на Тръмп да делегитимира федералните съдебни преследвания, като казва, че са политизирани. В последните си дни на поста той обаче ги адресира. На 20 януари, като последен акт на президент, той превантивно помилва собствените си трима братя и сестри и двама от техните съпрузи.