Европа и САЩ – едно от най-солидните трансатлантически партньорства през последните десетилетия е изправено пред огромно предизвикателство в новата реалност на глобална търговска война.

Извън геополитическите и макроикономически опасения, една област, която до голяма степен остава пренебрегната, е съдбата на служителите на пазара на труда.

Тази сфера може да бъде сериозно повлияна от колебанията в икономическата стабилност на континента, водещи до отслабване на заетостта, отбелязва Euronews.

Рекордни нива на трудова заетост в ЕС и България през 2024 г. отчита Евростат

Процент на свободни работни места

Един от показателите за състоянието на пазара на труда е процентът на свободни работни места, който е индикатор за стабилността на бизнеса.

Когато има много свободни работни места, обикновено е знак, че компаниите са уверени и готови да наемат повече. Когато започнат да намаляват, обикновено означава, че те стават по-предпазливи.

Ако свободните работни места нарастват, а безработицата е ниска, служителите имат по-голям избор и по-голяма преговорна сила, тъй като търсенето е високо спрямо предлагането. Но когато предлаганите места намаляват, това често е първи признак, че пазарът на труда се забавя.

Работодателите обикновено спират наемането много преди да започнат да съкращават, което е причината процентът на свободни работни места да е толкова важен ранен индикатор.

Внимание, пазарна рецесия! 5 индикатора, които отличават сигналите от шума

В момента данните показват, че предстоят рискове.

В данните за първото тримесечие, публикувани от ЕК през юни, се наблюдава лек спад в процента свободни работни места, който достигна 2,4% в еврозоната. Това е спад от 2,5% през последното тримесечие на 2024 г.

Когато се разгледа годишната промяна, спадът е по-значителен, тъй като процентът за първото тримесечие на 2024 г. е бил 2,9%.

Пандемията през последните години е оказала най-силно влияние върху свободните работни места, много повече от икономическата криза от 2008-2009 г. Макар пазарът да се възстанови донякъде през 2021 и 2022 г., процентът на свободните работни места отново спада.

Пазарът на труда в Германия - дълго време обект на завист в Европа - започва да скърца

Най-голям спад се наблюдава в Германия, Гърция, Австрия и Швеция, което показва, че работодателите стават все по-несклонни да наемат нови служители.

За работещите понижаването на процента свободни работни места означава по-малко възможности за смяна на работа, по-малко възможности за договаряне на по-високо заплащане и по-дълго чакане за ново навлизане на пазара, ако бъдат съкратени.

Ако спадът, наблюдаван в началото на 2025 г., продължи, те могат да се окажат в по-трудна позиция за преговори до края на годината.

България е сред държавите с най-нисък дял на сив труд в ЕС, според МОТ

Работни часове и извънреден труд

Друг важен показател е съкращаването на работното време или показателите, които сочат, че работодателите намаляват смените, което често е първата стъпка преди съкращения или замразяване на наемането на служители.

Извънредният труд също намалява, когато работодателите съкращават смени в отговор на спада в търсенето или недостига на суровини.

В ЕС през 2024 г. служителите между 20-64 години са работили средно 36 часа седмично, включително на пълно и непълно работно време. Този брой се отнася за часовете, през които сабили на основна работа през референтната седмица.

Страните с най-дълга работна седмица са Гърция с 39,8 часа, България с 39 часа, Полша с 38,9 часа и Румъния с 38,8 часа. За разлика от тях, Нидерландия има най-къса работна седмица с 32,1 часа, следвана от Австрия, Германия и Дания (всички с 33,9 часа).

Гърция стартира 6-дневна работна седмица за определени служители

Броят на отработените часове намалява с 0,3% както в еврозоната, така и в ЕС през първото тримесечие на 2025 г. в сравнение с предходното тримесечие, според Евростат.

В сравнение със същото тримесечие миналата година отработените часове са се увеличили с 0,1% в еврозоната и са намалели с 0,2% в ЕС.

По-малко часове на работа не означава само повече свободно време, а и по-ниско заплащане и по-малко социални придобивки, особено за работещите, чийто труд е заплатен почасово. Ако часовете продължат да намаляват, най-бързо ще се почувства ефектът върху домакинствата с ниски и средни доходи, които вече са затруднени от повишените разходи за живот.

Германия работи повече, но по-малко: Парадоксите на една трудова криза

Дори ако равнището на заетостта остане стабилно, може да се увеличи непълната заетост – служителите имат работа, но не могат да получат желаните часове.

През първото тримесечие на 2025 г. 10,9% от разширената работна сила в ЕС е била недоизползвана, което се равнява на около 23,6 милиона души. Това предполага, че ерозията на работни места може да е по-дълбока, отколкото сочат данните за безработицата.

Защо служителите в Европа предпочитат да работят все по-малко

Трудови права

Институционалните гаранции за работниците в Европа се влошават, което е тревожно, като се имат предвид икономическите сътресения, които биха могли да бъдат причинени от митата в бъдеще.

Индексът на трудовите права за 2024 г. отбелязва пропуски в законодателството въз основа на оценката си за защитата на трудовите права по целия свят. Той оценява аспекти като сигурност на заетостта и семейни отговорности чрез система за оценяване от 0 до 100 точки.

В Европа страни като Норвегия, Швеция, Финландия, Франция и Италия получават 94 точки, докато Германия и Обединеното кралство получават 88,5 и 88 точки.

Луксозните винарни в Италия разчитат на нелегални работници мигранти

Макар че много страни от ЕС получават високи оценки по документи, индексът подчертава продължаващите пропуски в законодателството в области като защита срещу несправедливо уволнение и равно третиране.

Тези пропуски означават, че дори в периоди на стабилна икономика големи групи служители са по-малко защитени от внезапна загуба на работа или влошаване на условията.

Междувременно, Глобалният индекс на правата на ITUC за 2025 г. показва как тези правни слабости се отразяват в реалността и проследява нарушенията на трудовите права, като ограниченията на стачките, създаването на синдикати, достъпа до съдебна защита и защитата на правата на работниците на годишна база.

Според ITUC, през 2025 г. Европа отбеляза най-лошия си среден резултат досега – 2,78, в сравнение с 2,73 през 2024 г. и 2,56 през 2023 г.

Работа или личен живот? Кои страни в Европа са шампиони по баланс

„Европа продължи бързото си влошаване от 1,84 през 2014 г. – най-големият спад, наблюдаван в който и да е регион по света през последните 10 години“, подчертава докладът на ITUC.

Според индекса на ITUC „почти три четвърти от европейските страни са нарушили правото на стачка, а почти една трета са арестували или задържали работници. На повече от половината е отказан или ограничен достъп до правосъдие – рязко увеличение от 32% през 2024 г.“

Бунтът на мравките: Защо никога не трябва да забравяме 1-ви май

Какво можем да очакваме

Икономическите сигнали за забавяне на пазара на труда – намаляване на свободните работни места, съкращаване на работното време и нарастване на непълната заетост – сочат, че работниците може да имат по-малко възможности, точно когато доходите им са под натиск.

С други думи, митата и други търговски сътресения могат да се отразят много по-тежко през 2025 г., не само защото икономиката се забавя, но и защото институционалните защитни механизми, които някога помагаха в кризите, сега се разпадат.

След като ранните предупредителни знаци вече са видими, следващите тримесечия ще покажат дали тези промени са временни сътресения или началото на по-дълбок спад за работната сила в Европа.

Ако комбинацията от тарифен натиск и ерозия на правата продължи, цената може да се измери не само в загубени работни места, но и в трайни щети за преговорната сила на служителите в следващите години.